Беноа Пол Емил Клапейрон: Разлика между версии
м Bot: Automated text replacement (-DEFAULTSORT: +СОРТКАТ:) |
м излишен празен ред |
||
Ред 29: | Ред 29: | ||
През 1843 година Клапейрон формулира в явен вид „принципа на Карно“, известен днес като [[втори закон на термодинамиката]]. Той доразвива значително и работите на [[Рудолф Клаузиус]], извеждайки формулата, станала известна като [[уравнение на Клаузиус-Клапейрон]] и описваща [[фазов преход|фазовия преход]] от едно агрегатно състояние към друго. |
През 1843 година Клапейрон формулира в явен вид „принципа на Карно“, известен днес като [[втори закон на термодинамиката]]. Той доразвива значително и работите на [[Рудолф Клаузиус]], извеждайки формулата, станала известна като [[уравнение на Клаузиус-Клапейрон]] и описваща [[фазов преход|фазовия преход]] от едно агрегатно състояние към друго. |
||
{{СОРТКАТ:Клапейрон, Беноа Пол Емил}} |
{{СОРТКАТ:Клапейрон, Беноа Пол Емил}} |
Версия от 21:32, 9 януари 2020
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Беноа Пол Емил Клапейрон Benoît Paul Émile Clapeyron | |
френски физик | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Учил в | Екол политекник Парижко национално висше минно училище |
Научна дейност | |
Област | Физика |
Работил в | Санктпетербургски държавен университет |
Беноа Пол Емил Клапейрон в Общомедия |
Беноа Пол Емил Клапейрон (на френски: Benoît Paul Émile Clapeyron) е френски физик и инженер, един от основоположниците на термодинамиката.
Биография
Клапейрон е роден през 1799 година в Париж и получава образованието си в Политехниката и в Минното училище. През 1820 година заминава за Санкт Петербург, където започва да преподава инженерни дисциплини. Завръща се във Франция през 1830 година и участва в строителството на първата френска железопътна линия, свързваща Париж и Версай.
Първият принос на Клайперон към термодинамиката е от 1834 година, когато той публикува „Двигателната сила на топлината“ („Puissance motrice de la chaleur“), доразвивайки работата на починалия две години по-рано Сади Карно. Той представя формулираната в текстов вид теория на Карно в по-достъпна аналитична и графична форма.
През 1843 година Клапейрон формулира в явен вид „принципа на Карно“, известен днес като втори закон на термодинамиката. Той доразвива значително и работите на Рудолф Клаузиус, извеждайки формулата, станала известна като уравнение на Клаузиус-Клапейрон и описваща фазовия преход от едно агрегатно състояние към друго.