Михаил Дойчев: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м Данни от Уикиданни; Шаблон
Ред 1: Ред 1:
{{Военно лице
{{Биография инфо
| име = Михаил Дойчев
| име =
| портрет = dot.png
| описание =
| портрет-описание =
| портрет =
| портрет_описание =
| px =
| прякор =
| описание = български партизанин
| дата на раждане =
| роден-място = [[Каблешково]], [[Царство България]]
| място на раждане =
| починал-място = [[Перник]], [[Народна република България]]
| още =
| дата на смърт =
| място на смърт =
| погребан =
| преданост =
| въоръжени сили =
| години на служба =
| звание =
| войсково поделение =
| командвания =
| битки =
| битки_етикет =
| награди =
| образование =
| родства =
| по-късна работа =
| подпис =
| общомедия =
}}
}}

'''Михаил Дойчев Димитров''' е български партизанин, [[офицер]], полковник.
'''Михаил Дойчев Димитров''' е български партизанин, [[офицер]], полковник.



Версия от 12:38, 13 януари 2020

Михаил Дойчев
български партизанин и офицер

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
20 април 1965 г. (45 г.)

Михаил Дойчев Димитров е български партизанин, офицер, полковник.

Биография

Роден е на 1 септември 1919 г. в бургаското село Каблешково, днес град. През 1937 г. става член на РМС, а от 1940 г. и на БКП. Секретар е на организацията в родното си село. Участва в организирането на комунистически и ремсови ядра в двадесет и четвърти пехотен полк. През 1942 г. е осъден на доживотен затвор, а на следващата година избягва. Става партизанин и командир на камчийската чета. Политически комисар на Партизански отряд „Народен юмрук“ (април 1944). След разбиването на отряда на 20 юни 1944 г. е политкомисар на варненския Партизански отряд „Васил Левски“ (юли 1944). След 9 септември 1944 г. работи в Областния комитет на БКП в Бургас. Там завежда военния отдел. През 1947 г. завършва едногодишна партийна школа. Влиза в българската народна армия. От 1950 до 1951 г. е директор на мина „Черно море“. Между 1951 и 1957 г. е директор на мина „Георги Димитров“ в Перник. В периода 1957 – 1965 е директор на МЗ Ленин в Перник[1] От 5 ноември 1962 до 14 април 1965 г. и кандидат-член на ЦК на БКП. С указ № 192 от 29 април 1962 г. е обявен за герой на социалистическия труд на България. Награждаван е още с два ордена „Георги Димитров“, „Народна свобода 1941 – 1944 г.“ – II ст., „9 септември 1944 г.“ – II ст. и „Червено знаме на труда“[2]. Умира на 20 април 1965 г. в Перник.

Източници

  1. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, ЦДА, Главно управление на архивите при Министерският съвет, стр. 150
  2. Аврамов, А. Трудовата слава на България, Държавно издателство д-р Петър Берон, 1987, с. 375