Партизански отряд „Народен юмрук“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Партизански отряд „Народен юмрук“ е подразделение на Шеста Ямболска въстаническа оперативна зона на НОВА по време на комунистическото партизанско движение в България (1941-1944). Действа в района на Поморие.[1]

Първите партизани излизат в нелегалност през 1943 г. Формират Поморийската партизанска група. След разрастване на 4 април 1944 г. край село Обзор, Бургаско прераства в отряд „Народен юмрук“. Командир е Николай Лъсков, политкомисар Михаил Дойчев.[1]

В началото на май 1944 година отрядът е в състав 63 души - 53 мъже и 10 жени.[2] На 6 май 1944 г. безкръвно обезоръжава три морски поста в Несебърския залив - „Бунарджика“, „Свети Влас“ и „Козлука“. В началото на юни напада едновременно лесничейството в местността „Балабандере“, пехотния пост „Камчия“, железопътната линия Карнобат-Шумен и с. Емирово.[1]

На 19 юни 1944 г. по време на лятната правителствена офанзива при бой с правителствени части южно от с. Голица отрядът е разбит. Трима партизани са убити, 12 са заловени.[3][4][5]

Основната група от оцелелите партизани се присъединяват към Партизански отряд „Васил Левски“ (Варна), действащ по долното течение на р. Камчия.[6][7]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в История на антифашиктката борба в България, т. II 1943/1944 г., С., 1976, с. 122, 123
  2. Димитров, Димитър и Христо Кьосев. Партизанското движение в Шеста въстаническа оперативна зона, Исторически преглед, г. ХХІІ, 1966, книжка 6, с. 35.
  3. Димитров, Димитър и Христо Кьосев. Партизанското движение в Шеста въстаническа оперативна зона, Исторически преглед, г. ХХІІ, 1966, книжка 6, с. 36-37.
  4. http://www.nedialko.net/proze/part1.pdf
  5. Филов Б., Дневник, Издателство на ОФ, С., 1990, с. 716-717, запис за 7 юли 1944 г.
  6. Петрова С., Деветосептемврийската социалистическа революция в България, С., 1981, с. 186
  7. Митаков, Васил. Дневник на правосъдния министър в правителствата на Георги Кьосеиванов и Богдан Филов, Труд, София, 2001, стр. 871