Антагонизъм: Разлика между версии
м замяна с n-тире; козметични промени |
м интервал след точка в текст |
||
| Ред 8: | Ред 8: | ||
=== Антагонизъм в марксизма (класова борба) === |
=== Антагонизъм в марксизма (класова борба) === |
||
До [[Маркс]] [[класова борба|класовата борба]] се счита за случайно [[явление]]. В [[исторически материализъм|историческия материализъм]] деленето на [[общество]]то на класи според отношението им към средствата за производство е закономерност, определена от обществено-икономическата формация.<ref>[http://www.marxists.org/russkij/marx/1848/manifesto.htm Манифест Коммунистической партии К.Маркс – Ф.Энгельс (1848)]</ref> |
До [[Маркс]] [[класова борба|класовата борба]] се счита за случайно [[явление]]. В [[исторически материализъм|историческия материализъм]] деленето на [[общество]]то на класи според отношението им към средствата за производство е закономерност, определена от обществено-икономическата формация.<ref>[http://www.marxists.org/russkij/marx/1848/manifesto.htm Манифест Коммунистической партии К. Маркс – Ф. Энгельс (1848)]</ref> |
||
[[Карл Маркс]] счита, че буржоазните капиталистически отношения са последната антагонистична форма на обществения процес на производство.<ref>Маркс К. и Энгельс Ф., Соч., 2 изд., т. 13, с. 7</ref>), а [[Ленин|В. И. Ленин]] отбелязва, че антагонизмът и противоречието са две различни неща и че при социализма първото ще изчезне, а второто ще остане. <ref>Ленинский сб. XI, 1929, с. 357)</ref>. |
[[Карл Маркс]] счита, че буржоазните капиталистически отношения са последната антагонистична форма на обществения процес на производство.<ref>Маркс К. и Энгельс Ф., Соч., 2 изд., т. 13, с. 7</ref>), а [[Ленин|В. И. Ленин]] отбелязва, че антагонизмът и противоречието са две различни неща и че при социализма първото ще изчезне, а второто ще остане. <ref>Ленинский сб. XI, 1929, с. 357)</ref>. |
||
Версия от 18:56, 27 януари 2020
Антагонизъм (от гръцки ανταγωνισμός — спор, борба) е вид взаимодействие, което има елемент на враждебност. Това е една от формите на противоречие, характеризираща се с остра, непримирима борба между враждебни сили и тенденции, между противоположни възгледи и интереси. Терминът има по-специфично значение в съответствие с областта, в която се използва.
Философия и социология
В областта на философията и социологията, антагонизмът описва враждебни отношения между групите и различните идеологически подходи; една от страните във взаимоотношенията обикновено изразява активна съпротива на другата страна.
Религиозен антагонизъм
Нетърпимостта и противопоставянето на религиите води до религиозен антагонизъм: християни срещу мюсюлмани, протестанти срещу католици, мюсюлмани срещу юдеи. Подобен антагонизъм съществува и между поддръжниците на идеята за еволюцията и тези за сътворението.
Антагонизъм в марксизма (класова борба)
До Маркс класовата борба се счита за случайно явление. В историческия материализъм деленето на обществото на класи според отношението им към средствата за производство е закономерност, определена от обществено-икономическата формация.[1] Карл Маркс счита, че буржоазните капиталистически отношения са последната антагонистична форма на обществения процес на производство.[2]), а В. И. Ленин отбелязва, че антагонизмът и противоречието са две различни неща и че при социализма първото ще изчезне, а второто ще остане. [3].
Биология и екология
В областта на биологията и екологията, антагонизмът (или антибиозата) описва взаимоотношенията между организмите, където един организъм е увреден или чието развитие е възпрепятствано в резултат на присъствието на друг организъм. Това може да бъде създадено или директно или след промяна в условията на околната среда от втори организъм или поради присъствието му.
Източници
- ↑ Манифест Коммунистической партии К. Маркс – Ф. Энгельс (1848)
- ↑ Маркс К. и Энгельс Ф., Соч., 2 изд., т. 13, с. 7
- ↑ Ленинский сб. XI, 1929, с. 357)