Аменхотеп III

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Аменхотеп III

Фараон на Древен Египет
Статуя на Аменхотеп III от червен гранит
Статуя на Аменхотеп III от червен гранит
Информация
Други именаNibmu(`w)areya[1], Mimureya, Amenophis III
Царуване1391 – 1353 or
1388 – 1351 пр.н.е.
(18-а династия)
ПредшественикТутмос IV
НаследникЕхнатон
Имена
Тронно име
Nebmaatre
The Lord of Truth is Re[2]
M23L2
ra
nb
mAat
Рождено име
Amenhotep Hekawaset
Amun is Satisfied, Ruler of Thebes[3]
G39N5
imn
n
R4HqAR19
Хорическо име
Kanakht khaemmaat
The strong bull, appearing in truth
G5
E1
D40
mN28H6
Име на Небти
Semenhepusegerehtawy
One establishing laws, pacifying the two lands
G16
smn
n
Y1
O4
p
Z2
w
sW11
r
V28a
N17
N17
Златно хорическо име
Aakhepesh-husetiu
Great of valour, smiting the Asiatics
G8
O29
a
F23
V28A24S22
t G4
T14Z3

Роден
1400 г. пр.н.е.
Починал
1353 пр.н.е. или 1351 пр.н.е.
БащаТутмос IV
МайкаМутемуйи
БракТия, Gilukhepa, Tadukhepa
ДецаЕхнатон, Принц Тутмос, Ситамун, Исет, Henuttaneb, Nebetah, Сменкхара (?), Бекетатен
ПогребанWV22
ПаметнициМалката, Храм на Аменхотеп III, Колоси на Мемнон
Аменхотеп III в Общомедия

Аменхотеп III е деветият египетски фараон от XVIII династия. Син на Тутмос IV и царица Мутемуйи. Съпруг на Тий и баща на Ехнатон.

Според различни автори той управлява Египет от юни 1386 до 1349 пр.н.е. или от юни 1388 пр.н.е. до декември 1351 пр.н.е./1350 пр.н.е.[4] след смъртта на баща си Тутмос IV.

Времето на управлението на Аменхотеп III е период на разцвет на древноегипетската цивилизация, отличава се с редкия за този период траен мир. Но това не е мир основаващ се на могъществото на държавата, както по времето на Тутмос III. Войните са изтощили страната. В източната част на Мала Азия се издига силната Хетска държава. Хетите започват да заплашват не само владенията на Митани, но и земите на Сирия. Египет не може да брани североизточните си територии. Това принуждава Аменхотеп III да търси помощта на Митани. Между двете царства се сключват династически бракове. Това не спира Хетите, които се придвижват на юг и завземат градове и крепости в Сирия, принадлежали на Египет. Египет не разполага с военни сили, за да се справи с многобройните неприятели, стесняващи неговите владения в Азия. Аменхотеп III предприема само един военен поход и то на юг, в Етиопия.

Неговото управление се помни най-вече с грандиозното му строителство. В Тива, на западния бряг на р. Нил е построен нов храм на Амон (съвременният Луксор). Недалече от столицата възниква царска резиденция-голям разкошен дворец, а близо до него, на север-заупокоен храм на фараона, пред пилоните на който са издигнати две огромни статуи на Аменхотеп III, наричани от гърците колоси на Мемнон.

В безметежното на пръв поглед време на Аменхотеп III се зараждат центробежните сили, които постепенно подкопават стабилността на държавата. Това е все още незабележимата борба между две групировки в средите на управляващата класа. Интересите на потомствената аристокрация (столична и номова), от една страна, и на новите социални слоеве, които формират чиновническата аристокрация, от друга, стават все по-непримирими.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. William L. Moran, The Amarna Letters, Baltimore: Johns Hopkins University Press, (1992), EA 3, p.7
  2. Clayton, Peter. Chronicle of the Pharaohs, Thames & Hudson Ltd., 1994. p.112
  3. Amenhotep III
  4. Beckerath, Jürgen von, Chronologie des Pharaonischen Ägypten. Philipp von Zabern, Mainz, (1997) p.190

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]