Ария Старша
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Ария.
| Ария Старша | |
| римска благородничка | |
 Ария и Пет, от Пиер Лепотр и Жан-Батист Теодон, 1766 г., Лувър | |
| Починала | 42 г.
|
|---|---|
| Семейство | |
| Род | Арии |
| Съпруг | Цецина Пет |
| Деца | Ария Младша Гай Леканий Бас Цецина Пет |
| Ария Старша в Общомедия | |
Ария Старша (на латински: Arria; † 42 г.) е жена от Древен Рим, прочута със самоубийството си.
Ария произлиза от род Арии и е омъжена за римския консул Цецина Пет. Когато съпругът ѝ и нейният син едновременно се разболяват и детето умира, тя го погребва сама, за да пази съпруга си.
Пет участва във въстанито на Скрибониан в Илирия (Далмация) през 42 г. против император Клавдий. След провала на бунта, той е закаран с кораб в Рим. Ария иска като робиня да пътува в кораба, което не ѝ се разрешава. Тя наема рибарски кораб и го следва. Съпругът ѝ се бави със самоубийството си, тогава тя се намушква с нож в гърдите и го дава с думите „Paete, non dolet“ („Пет, не боли“) на съпруга си. Това се разказва от Плиний и я прави прочута.
Нейната дъщеря Ария Младша e омъжена за Публий Клодий Тразеа Пет. Фания, внучка на старата Ария, разказва на Плиний за нейната баба.
Смъртта на Ария и Пет е обект на изкуството.
Галерия[редактиране | редактиране на кода]
_-_Arte_Ellenistica_Greca_-_Copia_Romana_-_Photo_Paolo_Villa_FO232046_ombre_gimp_bis.jpg)
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Плиний Млади, Epistulae III, 16, 6, 13, на немски
- ((en)) Дион Касий, Roman History LX, 16. при LacusCurtius
- Тацит, Annales xvi. 34. на лат.
- Марциал, Epigrammata
- Ewald Christian von Kleist, Auf die Arria, vermählte des Pätus.
- Зонара, Epitome Historiarum xi. 9.
- Georges Duby, Michelle Perrot, Pauline Schmitt. A History of Women in the West, Volume I. Belknap Press. 2000
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Плиний Млади: Epistulae. III, 16
- F. Haase: Pätus[неработеща препратка]. In: Johann Samuel Ersch und Johann Gottfried Gruber: Allgemeine Encyclopädie der Wissenschaften und Künste. Dritte Section, Neunter Theil, Brockhaus, Leipzig 1837, S. 228 – 243, speziell S. 234f.
- Georg Wissowa (Hrsg.): Paulys Real-Encyclopädie der classischen Altertumswissenschaft. Metzler, Stuttgart 1895, Spalte 1259
- Bärbel von Hesberg-Tonn: Coniunx carissima. Untersuchungen zum Normcharakter im Erscheinungsbild der römischen Frau. Dissertation, Stuttgart 1983, S. 98 – 101
- Bernhard Kytzler: Frauen der Antike. Artemis, Zürich 1994, S. 29f., ISBN 3-7608-1084-5
- Women's life in Greece and Rome Архив на оригинала от 2010-08-08 в Wayback Machine.