Лакмус

Лакмусова хартийка след употреба.

Roccella fuciformis.

Лакмус на прах.

Лакмус (от нидерландското lekken – „течен“ и moes – „смес“) е водоразтворимо багрилно вещество със сложен химичен състав, един от първите и най-широко разпространени индикатори на pH. Съдържа се в някои лишеи (Roccella fuciformis, Roccella tinctoria и други), от които и се получава.

Употреба

Обикновено под формата на лакмусова хартийка се използва като индикатор за установяване киселата (червено оцветяване) или алкална (синьо оцветяване) реакции на средата. Ако средата е неутрална, цветът на лакмуса е виолетов.

Състав

Природният лакмус е сложна смес от 10 – 15 субстанции. За основни компоненти на лакмуса обикновено се считат::

• азолитмин (на английски: Azolitmin, C₉H₁₀NO₅)
• еритролитмин (на английски: Erythrolitmin, С₁₃H₂₂O₆);

Също така, извличаното лакмусово разделение може да бъде се класифицира по:

• спанолитмин (на английски: Spaniolitmin);
• лейкоорцеин (на английски: Leucoorcein);
• лейказолитмин (на английски: Leucazolitmin).

История

Лакмусът е използван за пръв път около 1300 г. от испанския лекар Арнолд от Виланова. След 16 век синьото багрило се вече се извлича от някои лишеи, особено в Нидерландия. През 1704 г. получава днешното си наименование.

Вижте също

• pH