Скорост на детонация

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Скорост на детонация – скоростта на разпространение на детонационната вълна по заряд от взривно вещество (ВВ). Скоростта на детонация се определя от състава и състоянието на заряда, условията на взривяване. При еднакви условия скоростта на детонация е постоянна и нейната величина е максимално възможна при тези условия. Това свойство прави скоростта на детонация една от най-важните характеристики на взривните вещества.

Методите за определяне се подразделят на две групи:

  • определеня на средна величина на участък от заряда
  • непрекъснато определяне по дължината на участъка заряд
    • фотографски метод в заряди с прозрачна обвивка
    • осцилографски метод с датчици с променливо съпротивление
    • радиоинтерферометричен метод (в основата му лежи ефекта на Доплер) – измерване на доплеровското преместване на частотите на радиовълните в сантиметровия или милиметровия диапазон, отражаеми от детонационната вълна

Минималната скорост на детонация за твърдите (кондензирани) взривни вещества е 1,2 km/s. Обичайната скорост на детонация пти промишлените ВВ е 2,5 – 6,5 km/s, а на взривните химични съединения 7 – 9 km/s.

Колкото по-голяма е скоростта на детонация, толкова по-голямо е детонационното налягане и ефективността на действие на взрива.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Скорость детонации“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​