Списък на думите, писани с голяма носовка
Голямата носовка Ѫ е буква, употребявана за писане в българския език до правописната реформата от 1945 година. Тя е имала фонетичната стойност на ъ и се е пишела на етимологичното си място.
Тук е представен списък на думите, изписвани с тази буква. За всяка морфема е дадена само най-характерната дума, съдържаща дадения корен. Изписването засяга всички производни форми.
Б[редактиране | редактиране на кода]
- бѫбрекъ
- (да) бѫда
- бѫдеще
В[редактиране | редактиране на кода]
- всѫдѣ (всякъде)
- вѫбелъ (кладенец)
- вѫгарецъ (паразит по домашните животни)
- вѫгленъ
- вѫдица
- вѫже
- вѫзелъ
- вѫсеница (гъсеница)
- вѫся се
- вѫтрѣ
- вѫтъкъ
Г[редактиране | редактиране на кода]
- глѫбина
- гнѫсъ
- грѫдь
- гълѫбъ
- гѫба
- гѫгна
- гѫгрица (вредител по боба)
- гѫдулка
- гѫжва (чалма)
- гѫсеница
- гѫска
- гѫстъ
Д[редактиране | редактиране на кода]
- дѫбъ
- дѫга
- дѫлбокъ
Ж[редактиране | редактиране на кода]
- жълѫдъ
З[редактиране | редактиране на кода]
- зѫбъ
И[редактиране | редактиране на кода]
- изпѫкналъ
К[редактиране | редактиране на кода]
- клѫбо
- крѫгъ
- кѫдѣ
- кѫдѣля[1]
- кѫдравъ
- кѫклица (вид трева)
- кѫпина
- кѫпони (везни)
- кѫпя се
- кѫсъ
- кѫтъ
- кѫща
Л[редактиране | редактиране на кода]
- лѫгъ, лѫка (малка горичка край река)
- лѫкъ
- лѫчъ
М[редактиране | редактиране на кода]
- могѫщъ
- мѫдъръ
- мѫжъ
- мѫка
- мѫтенъ
Н[редактиране | редактиране на кода]
- недѫгавъ
О[редактиране | редактиране на кода]
- обрѫчъ
- оскѫденъ
- отвѫдъ
П[редактиране | редактиране на кода]
- присѫтствувамъ
- прѫтъ
- пѫдпѫдъкъ
- пѫдя
- пѫпъ
- пѫть
- пѫча се
Р[редактиране | редактиране на кода]
- рѫбъ
- рѫка
С[редактиране | редактиране на кода]
- скѫпъ
- стѫпка
- (тѣ) сѫ
- сѫбота
- сѫдъ
- сѫкъ (чеп)
- сѫществувамъ
Т[редактиране | редактиране на кода]
- трѫба
- тѫга
- тѫпъ
- тѫртей
- тѫтен
Ѫ[редактиране | редактиране на кода]
- ѫгълъ
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Употрѣба на Ѫ в иванчевския правопис.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ .Константинов, Г. Носовкитѣ въ костурскитѣ български говори и бѣгло нѣкои други старинни форми. Пловдив, 1940. с. 8.
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
- Употрѣба на Ѫ в иванчевския правопис.