Правописна реформа на българския език от 1945

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Правописната реформа на българския език от 1945 г. следва линията, зададена от Лениновата реформа на руския език от 1918 г., и реформата на българския правопис от 1921 г., наложена от правителството на БЗНС.

След правописната реформа в Русия, проведена от болшевишкото правителство след Октомврийска революция, отношението на левите политически сили в България – комунисти и земеделци към правописа добива политически измерения. Те разглеждат някои правописни правила като проява на езиков елитизъм и отчуждение на интелигенцията от масите. Определени букви като щ, ѣ, ю, я, ѫ са обявени за буржоазни, а ѣ и ѫ като символ на консерватизъм и великобългарски шовинизъм.

След преврата на 9 септември 1944 г. правителството на Отечествения фронт назначава комисия от езиковеди и писатели, която „да разгледа възможностите за опростяване на българския правопис“. Въпреки силната съпротива на български общественици и писатели, включително и членове на комисията като Елин Пелин, в началото на следващата година комисията внася в Министерския съвет предложение за реформа на българския правопис, което в средата февруари 27 февруари 1945 г. е публикувано в Държавен вестник като наредба-закон.

Членската карта на Вапцаров, издадена 5 години след смъртта му – 1947 г. е на формуляр с новия правопис, но печатът е стар.

Азбука[редактиране | редактиране на кода]

Азбуката съдържала 32 букви:

А а Б б В в Г г Д д Е е Ж ж З з
И и Й й К к Л л М м Н н О о П п
Р р С с Т т У у Ф ф Х х Ц ц Ч ч
Ш ш Щ щ Ъ ъ Ь ь Ѣ Ѣ Ю ю Ѫ ѫ Я я

Основни положения[редактиране | редактиране на кода]

  • Изхвърля се от употреба буквата ят (ѣ) и се заменя с я или е, според ятовото правило. Така например вместо бѣлъ вече се пише бял, а за останалите форми се ползва буквата е: бели.
  • Изхвърля се от употреба буквата голям юс (ѫ) и се замества с ъ или а (по-рядко). Пример. Вместо бѫдѫ, където големият юс се изписва по исторически причини, защото в миналото е отразявал специфичен звук, се замества с големия ер и става бъда. Също така: вместо „тѣ сѫ“ вече се изписва „те са“.
  • Прекратява се изписването на буквата ъ в края на думите, където няма звукова стойност.
  • Прекратява се изписването на буквата ь в края на думите, но се запазва пред буквата о за означаване на мекост (пример: миньор).
  • Остава в сила синтактичното правило за употреба на пълен и кратък член при съществителните от мъжки род, единствено число. (Заб.: По тази точка комисията предлага свободна, по избор, употреба на двете форми, но Министерският съвет не одобрява това предложение.)
  • Опростен е правописът на някои думи: вместо нуждни вече се изписва нужни, вместо праздникъ се пише празник.
Примери за правописната реформа от 1945 г.
Преди реформата След реформата
бѣли
цѣлъ
бели
цял
Ваньо
търгъ
царь
човѣкъ
Ваньо
търг
цар
човек
ще бѫдѫ
тѣ сѫ
ще бъда
те са

Допълнителни положения[редактиране | редактиране на кода]

Правописната комисия дава решение или насока и на други правописно-езикови въпроси, като:

  • отпада задължителната употреба на някои остарели форми (пример: винителен падеж при лични имена от мъжки род);
  • уточнен е правописът на редица стари и нови думи в българския език;
  • внесени са опростявания и уточнявания в правописа на сложните думи, на главните букви и в употребата на препинателните знаци.

Подкрепа и критика[редактиране | редактиране на кода]

Поддръжниците на тази реформа я определят като:

  • Продължение на проектите на Константин Величков от 1895 г. и БАН от 1922 г.
  • Съобразена с еволюцията на българския език и на българската писменост – прилагане на фонетичния писмен принцип и отхвърляне на традиционно-историческия принцип, затрудняващ широката употреба на правописа, въпреки че историческо изписване на думи още съществува.
  • Полезна за по-широкото и правилно усвояване на книжовния говор с премахването на двузначната буква ят.


Критиците на реформата считат, че:

  • Реформата е просъветска и наложена по идеологически подбуди и под чуждо влияние.
  • По същество реформата представлява нагаждане на правописа към неграмотността, която тя цели да ограничи.
  • Реформата „осакатява“ българската азбука, за да доближи българския правопис до руската ортография.
  • Целейки създаването на разграничителна линия между написаното до и след 1944 г., реформата къса живи връзки между съвременния български правопис и старобългарската писменост. Така българският език губи своя образ и отличителни черти на пряк потомък на старослявянския език.
  • Промените, особено изхвърлянето на буквите ѣ и ѫ, се разглеждат като предателство спрямо западните говори, в частност македонските. (По същото време в Македония започва агресивна кампания, насочена към обезбългаряване на местното население и заместване на българския език с новосъздадения „македонски“.)
  • Реформата спомага за скъсването на езиковите и културните връзки с българските общности, останали извън новите граници на българската държава, и води до размиване и заличаване на местни говори и наречия.

Според писателя Константин Петканов:

„Правописът е една културна традиция, която подлежи само на усъвършенстване, но не и на опростяване [...] Българският език е баща на славянските езици и затова той на всяка цена трябва да запази връзката си със старославянския език [...]“[1].
„Реакционно е да изнасилваш езика, за да го пригодиш към вкуса на неграмотните [...] Културно е само онова, което е една стъпка напред и което споява, а не разединява [...]“[2].

Примери с текстове[редактиране | редактиране на кода]

  • „Между разнитѣ вѣрски системи, каквито сѫ пантеизмътъ, политеизмътъ, монотеизмътъ, фетишизмътъ, таманизмътъ и др., видно мѣсто нѣкога е заемалъ дуализмътъ и произтеклото отъ него прѣзъ срѣднитѣ вѣкове богомилство, или така наричаната отъ западнитѣ народи „българска ересь“ (haeresis Bulgarorum). За да си уяснимъ по-добрѣ послѣднята, нека направимъ кратъкъ прѣгледъ на прѣдходещитѣ я други дуалистични учения.“
  • „Между разните верски системи, каквито са пантеизмът, политеизмът, монотеизмът, фетишизмът, таманизмът' и др., видно място някога е заемал дуализмът и произтеклото от него през средните векове богомилство, или така наричаната от западните народи „българска ерес“ (haeresis Bulgarorum). За да си уясним по-добре последнята, нека направим кратък преглед на предходещите я други дуалистични учения.“

Виж също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Правописът“ от Константин Петканов, в. „Мир“ 26 октомври 1944 г.
  2. „За правописната реформа“, Константин Петканов, вестник „Изгрев“, 17 декември 1944 г

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  • Славеница Онлайн услуга за преводи на иванчевски правопис.