Старецът и морето

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Шаблон:Книга инфо „Старецът и морето“ е повест от Ърнест Хемингуей. Написана е през 1951 година в Куба и едно от най-добрите произведения на Хемингуей. Две години след издаването ѝ, през 1952 авторът получава нобелова награда за литература.


Основните герои в творбата са старият рибар Сантяго и момчето на име Манолин. Двамата са добри приятели и често излизат в морето за риба. Момчето помага на стареца в живота и често двамата обсъждат бейзболните мачове. Единствената прехрана на Сантяго е риболова, a парите, които ще получи зависят само от слуката в морето. След като 84 дни старецът не е успял да улови нищо, той се решава да навлезе навътре в океана където вярва, че ще има големи риби.

На 85-ят ден Сантяго приготвя рано сутринта скифа си и навлиза навътре в Гълфстрийм. Не след дълго на заложената примамка се хваща огромен марлин. Рибата завлича лодката навътре в океана, а старецът я задържа със сетни сили и очаква рибата да се измори и да излезе от дълбините.

Старецът удържа рибата три дни, като се храни със сурова риба, уловена от по малките му въдици. На третия ден рибата излиза на повърхността като дава възможност на Сантяго да види големината ѝ. Марлинът започва да върти скифа в кръг, а старецът с почти свършили сили успява да я издърпа до лодката и да я умъртви с харпуна.

Сантяго завързва рибата до лодката и поема към брега. По пътя среща акула, която откъсва парче от марлина. Старецът я убива с харпуна си, но вече рибата кърви и остава диря, която привлеча още акули. Той убива още няколко, но докато стигне до брега от рибата е останал само огромния скелет. Старецът се прибира изтощен, а на другия ден момчето го навестява и му съобщава, че са го търсили с хеликоптери. Другите рибари поднасят съболезнованията си, а повестта завършва с описание на Сантяго, който сънува африканския плаж и лъвове.

Символизъм

Сантяго е представен като непобедим и победен герой. В непосилната борба за улавянето на рибата той излиза победител, но акулите изяждат улова му. При завръщането си към дома той пада няколко пъти на земята, носейки мачтата си, което символизира христовите мъки.

Марлинът е символ на християнството още от древността, а морето - там където е започнал живота. Сантяго обича големия марлин като брат, както Бог обича децата си. Епичната битка между него и рибата напомня за непобедимата воля и вяра на човек. Старецът е готов по-скоро да умре, отколкото да се откаже.

Външни препратки

Шаблон:Link FA