Направо към съдържанието

Стефка Андреева

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Стефка Андреева
ПсевдонимСтефка Андреева
Родена17 юни 1952 г. (72 г.)
Професияписател, поет, рецензент, коректор и редактор, преподавател
Националност България
Жанрпоезия, проза
Дебютни творби„Капки смола“ (2002)
Награди„Народен будител 2014 за поезия“ за книгата „Неизречените думи“
УебсайтGoodreads Facebook

Стефанка Андреева, по-известна като Стефка Андреева, е българска поетеса и писателка, журналистка, рецензентка, коректорка и редакторка, преподавателка и авторка на множество материали за онлайн издания, блогове и др.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 17 юни 1952 г. в Софийското село Горни Пасарел (сега на дъното на язовир „Искър“). Завършва 12-та гимназия в София и се дипломира в Софийски университет „Св. Климент Охридски“, специалност Българска филология с втора специалност „Педагогика“.

Работи като библиотекарка, машинописка и хоноруван сътрудник на вестници и списания. Учителка е по български език в ЕСПУ за тежкочуващи ученици и ЦРСТ, преподава също в ИЧС, База за подготовка на чуждестранни кадри – Кремиковци и 138 СОУ „Юрий Гагарин“. След 2000 г. е коректор и редактор в издателство „Планета-7“ и вестник „Анти“, както и автор на множество материали в местния и национален печат, електронни издания, блогове и текстове за уебсайтове.

Пише стихове от ученическите си години, но публикува творбите си по-късно. Първата си книга – „Капки смола“, издава едва през 2002 г.

Става известна със стихосбирката си „Неизречените думи“, за която печели награда „Народен будител 2014 за поезия“ на Съюза на свободните писатели в България (ССПБ). През 2020 г. издава „Призрачна луна“, съдържаща циклите „Книгата на живота“, „Отломъци -2“ и „Земя на гордите българи“, с която трайно утвърждава присъствието си в съвременната българска поезия.

Нейни произведения са публикувани многократно в местния и националния печат, антологии, сборници, алманаси, вестници[1][2][3][4], списания[5] и много други. Редовно участва в различни поетични конкурси[6], в ежегодния „Есенен салон на поезията“[7][8][9]още от първото му издание през 2008 г. с различни стихове, както и събития от литературния живот в София, България и чужбина[10].

До 2020 г. пише основно стихове, но проявява своя талант в прозата и публицистиката като публикува произведения в сп. „Литературен свят“ още през 2013 и 2018 г. Проявява професионален интерес в областта на детската поезия и прозата (в частност разказ, исторически роман, повест), като се стреми да се развива и постоянно разширява своите умения и мироглед. Признава, че познанията ѝ по руски и славянски езици са от съществено значение за оформянето и развитието на творчеството ѝ.

Член на Съюза на свободните писатели в България (ССПБ) от 2006 г.[11] и от 2021 г. – на Съюза на българските творци (СБТ).

Библиография

[редактиране | редактиране на кода]

Поезия

[редактиране | редактиране на кода]

Проза

[редактиране | редактиране на кода]
  • 2024 – „Георги Банков ‒ Комитата“, художествено-документална повест, ISBN 978-619-7584-04-2
  • 2022 – „Автограф“, разкази, ISBN 978-619-7584-03-5
  • 2013 – „Ловджийски истории“, разказ[12]

Публицистика

[редактиране | редактиране на кода]
  • 2018 – „Из стария и новия Еш-Шам“, пътепис[13]

Други

[редактиране | редактиране на кода]

Антологии, литературни сборници и справочници:

  • 2023 – разкази, поезия и проза, антология „Серпентини“, Съюз на българските творци, ISBN 978-954-392-755-5
  • 2022 – стихове, поезия, сборник „Велик е нашият войник“, Съюз на офицерите и сержантите от запаса и резерва и Съюз на българските творци, ISBN 978-954-392-697-8
  • 2022 – стихове, поезия, сборник „Хлябът“, Библиотека „СВЕТОВЕ И РАКУРСИ“ I и Съюз на българските творци, ISBN 978-954-392-684-8
  • 2021 – стихове, поезия, сборник „Предай нататък“, Библиотека „РАКУРСИ“ VI и Съюз на свободните писатели, ISBN 978-954-392-641-1
  • 2021 – разкази, проза, сборник „XIV Национален конкурс за хумор и сатира Кубрат“, Община Кубрат, Клуб на хумориста „Жарава“ и БНР - програма „Христо Ботев“ [14]
  • 2018 – стихове, поезия, сборник „AQUA“, Библиотека „РАКУРСИ“ II и Съюз на свободните писатели, ISBN 978-954-392-495-0
  • 2018 – стихове, поезия, проза и сатира, антология „Графити“, Съюз на свободните писатели, ISBN 978-954-392-490-5
  • 2016 – стихове, поезия, антология „София, моя любов!“, Съюз на свободните писатели, ISBN 978-954-392-350-2
  • 2015 – стихове, поезия, сатира и проза, антология „Отражения“, Съюз на свободните писатели, ISBN 978-954-392-343-4
  • 2014 – стихове, поезия, алманах-списание „Културна палитра“, ISBN 13147307
  • 2013 – стихове, поезия, проза и сатира, антология „Светоусещане“, Съюз на свободните писатели, ISBN 978-954-392-172-0
  • 2010 – стихове, поезия, проза и сатира, антология „Съзвездие“, Съюз на свободните писатели, ISBN 978-954-392-084-6
  • 2009 – стихове, поезия, алманах „Ирин-Пирин“, ИК Мелник
  • 2006 – стихове, поезия, проза и сатира, антология „Извън гравитацията“, Съюз на свободните писатели, ISBN 978-954-9367-63-8

Награди и отличия

[редактиране | редактиране на кода]
  • 2022 – втора награда за разказа „Свидетел“ от книгата „Автограф“, раздел проза в конкурса „Етрополската литературно-музикална зима“, Община Етрополе и НЧ „Тодор Пеев – 1891”[15]
  • 2022 – грамота за разказа „Температура“ от книгата „Автограф“, на конкурс „Напаст Божия в XX век“ – 2022, от НЧ „Елин Пелин-1922” – с. Байлово, Национален литературен музей – Къща музей „Елин Пелин” и Сдружение „Читалищата в община Горна Малина – 2015”
  • 2021 – грамота за отлично представяне и принос, II Национален конкурс „Асен Разцветников“ за поезия и проза „С пламъка на родолюбието“, Община Горна Оряховица, НЧ „Напредък – 1869”, Литературен клуб „Асен Разцветников“
  • 2017 – поздравителен адрес „Стефка Андреева е име, което придобива все по-голяма тежест сред пишещите“, Съюз на свободните писатели в България (ССПБ)
  • 2014 – награда „Народен будител 2014 за поезия“ за книгата „Неизречените думи“, Съюз на свободните писатели в България (ССПБ)[16][17]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Представяне и стихове на Стефка Андреева във в. България Днес, 30 юни 2015
  2. ↑ Стихотворение на Стефка Андреева, в. Ретро, брой 58, 26 февруари – 04 март 2015
  3. ↑ Стихове на Стефка Андреева, в. Минаха години, брой 11, 16 март 2015
  4. ↑ Клуб „Вдъхновение“ представя творчеството на Стефка Андреева, в. България днес, 28 юни 2014
  5. ↑ Биография и стихове на Стефка Андреева в сп. „Литературен свят“
  6. ↑ XI Национален поетичен конкурс „Златен Пегас“, 2015
  7. ↑ Стихове на Стефка Андреева за XIII „Софийски есенен салон за поезия“, 2020 // Архивиран от оригинала на 2021-04-21. Посетен на 2021-02-07.
  8. ↑ Стихове на Стефка Андреева за VII „Софийски есенен салон за поезия“, 2014 // Архивиран от оригинала на 2021-05-07. Посетен на 2021-02-07.
  9. ↑ Стихове на Стефка Андреева за I „Софийски есенен салон за поезия“, 2008 // Архивиран от оригинала на 2021-04-21. Посетен на 2021-02-07.
  10. ↑ Международен фестивал „Мелнишки вечери на поезията“
  11. ↑ Биография и стихотворения на Стефка Андреева в сайта на Съюза на свободните писатели в България svobodenpisatel.org
  12. ↑ Ловджийски истории", разказ на Стефка Андреева, сп. Литературен свят, брой 50, април 2013
  13. ↑ „Из стария и новия Еш-Шам“, пътепис на Стефка Андреева, сп. Литературен свят, брой 105, април 2018
  14. ↑ Сборник XIV Национален конкурс за хумор и сатира Кубрат – 2020, Община Кубрат, 2021 г.
  15. ↑ Класиране в конкурса „Етрополската литературно-музикална зима“ – 2022, Община Етрополе, НЧ „Тодор Пеев – 1891”, www.botevgrad.com, 28 януари 2022 г.
  16. ↑ Писатели с награди за будители Архив на оригинала от 2020-10-20 в Wayback Machine., dvatabuka.site, 30 октомври 2014 г.
  17. ↑ Писатели с награди за будители, svobodenpisatel.org

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Стефка_Андреева&oldid=12293392“.