Направо към съдържанието

Тайната градина (роман)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Тайната градина.

Тайната градина
The Secret Garden
Издание от 1911 г.
Издание от 1911 г.
АвторФрансис Ходжсън Бърнет
Създаване1910 г.
Великобритания, Обединено кралство Великобритания и Ирландия
Първо издание1911 г.
 Великобритания
ИздателствоФредерик Абот Стокс
Оригинален езиканглийски
Жанрдетска литература
Тайната градина в Общомедия

„Тайната градина“ (на английски: The Secret Garden) е роман на Франсис Ходжсън Бърнет от 1911 г.

Тази книга е класика в детската литература. Книгата дава израз на вярата в лечебната и мистична сила на природата, като хората, намиращи се в силна връзка с нея, са здрави и силни.[1]

В началото на 20-ти век Мери Ленъкс е пренебрегвано и необичано 10-годишно момиче, родено в Британска Индия от богати британски родители, които никога не са я искали и са положили усилия да игнорират момичето. За нея се грижат предимно местни слуги, които ѝ позволяват да стане разглезена, взискателна и егоцентрична. След като епидемията от холера убива родителите на Мери, малкото оцелели слуги бягат от къщата без Мери.

Тя е открита от британски войници, които я поверяват на временната грижа на английски духовник, чиито деца се подиграват с нея, наричайки я „господарката Мери, точно обратното“. Скоро тя е изпратена в Англия да живее с чичо си Арчибалд Крейвън, за когото се жени сестрата на баща ѝ, Лилиас. Той живее в Норт Йорк Мурс в голяма селска къща в Англия, Misselthwaite Manor. Когато е придружена до Миселтуейт от икономката г-жа Медлок, тя открива, че Лилиас Крейвън е мъртва и че г-н Крейвън е гърбав (затова Арчибалд си мисли че синът му е гърбав също по наследство).

Отначало Мери е кисела и груба, както винаги. Тя не харесва новия си дом, хората, живеещи в него, и най-вече мрачното блато, на което седи. С течение на времето тя се сприятелява със слугинята си Марта Соуърби, която разказва на Мери за Лилия, която прекарва часове в частна градина със стени, отглеждайки рози. Лилиас Крейвън починала след инцидент в градината преди десет години и съкрушеният Арчибалд заключил градината и заровил ключа.

Мери се старае да открие тайната градина и лошите ѝ нрави започват да се смекчават. Скоро тя се наслаждава на компанията на Марта, градинаря Бен Уедърстаф и дружелюбния Робин Редбръст. Нейното здраве и отношение се подобряват с чистия йоркширски въздух и тя става по-силна, докато изследва градините на имението. Мери се чуди за тайната градина и за мистериозните писъци, които се чуват в къщата през нощта.

Докато Мери търси градината, една червеношийка привлича вниманието ѝ към зона с разровена почва. Тук Мери намира ключа към заключената градина и накрая открива вратата към градината. Тя иска от Марта градински инструменти, които Марта изпраща с Дикон, своя 12-годишен брат, който прекарва по-голямата част от времето си навън. Мери и Дикон се харесват един на друг, тъй като Диккън обича животните и има добро естество. С нетърпение да усвои нови знания за градинарството, Мери му разказва за тайната градина.

Една нощ Мери чува писъците още веднъж и решава да ги последва през къщата. Тя се стресва, когато намира момче на нейната възраст на име Колин, което живее в скрита спалня. Скоро тя открива, че те са братовчеди, Колин е син на Арчибалд, и че той страда от неуточнен гръбначен проблем, който му пречи да ходи и го кара да прекарва цялото си време в леглото. Той, подобно на Мери, е станал разглезен, взискателен и егоцентричен, като слугите се подчиняват на всяка негова прищявка, за да предотвратят плашещите истерични пристъпи, в които Колин понякога влиза. Мери го посещава всеки ден тази седмица, отвличайки го от неприятностите му с истории за блатото, Дикон и неговите животни и тайната градина. Мери най-накрая признава, че има достъп до тайната градина и Колин иска да я види. Колин е настанен в инвалидната си количка и изведен навън в тайната градина. За първи път той е на открито от няколко години.

Докато са в градината, децата вдигат очи и виждат Бен Уедърстаф да гледа през стената на стълба. Стреснат да намери децата в тайната градина, той признава, че е вярвал, че Колин е „инвалид“. Ядосан, че го наричат ​​„инвалид“, Колин се изправя от стола си и установява, че краката му са добре, макар и слаби от продължителното им неизползване. Скоро Колин и Мери прекарват почти всеки ден в градината, понякога с Дикон като компания. Децата и Бен правят заговор, за да запазят възстановяването на здравето на Колин в тайна от другия персонал, за да изненадат баща му, който пътува в чужбина.

Тъй като здравето на Колин се подобрява, баща му изпитва също така повишено настроение, което завършва със сън, в който покойната му съпруга му се обажда от градината. Когато получава писмо от г-жа Соуърби, той използва възможността най-накрая да се върне у дома. Той обикаля външната градинска стена в памет на жена си, но чува гласове вътре, намира вратата отключена и е шокиран да види градината в пълен разцвет, а синът му е здрав, току-що спечелил състезание срещу Мери Ленъкс. Децата му разказват историята, а слугите гледат зашеметени, докато Арчибалд и Колин вървят заедно към имението заедно.

Край на разкриващата сюжета част.
  1. Gohike, M. „Re–Reading The Secret Garden“. 1980. с. 894 – 902.