Направо към съдържанието

Тамар Туманян

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тамар Туманян
Թամար Թումանյան
арменски архитект
Родена
Починала
11 ноември 1989 г. (82 г.)

Националност Армения
Учила вНационален политехнически университет
Работилаархитект
Семейство
БащаОванес Туманян
МайкаОлга Туманян

Тамар Туманян (на арменски: Թամար Թումանյան) е арменска архитектка.[1]

Тамар Туманян се ражда на 10 май 1907 г. в Тифлис, Грузия. Тя е най-малкото дете из между голямото многодетно семейство на един от най-великите разказвачи – Ованес Туманян. Тамар е десетото му дете, което се радва на ласкателното прозвище Севуг (черничко, мургавичко), заради черните като на врана коси. Тя е изключително дете и това проличава още в най-ранна възраст – първия си подвиг тя извършва на две годинки. В 1909 г. Ованес Туманян заедно с десетки други видни дейци на арменската култура е хвърлен от царското правителство в Метехенския затвор – уж за подривна революционна дейност. Веднъж в седмицата Олга – съпругата на поета, заедно с децата го посещава в затвора. Туманян моли надзирателите да прегърне малката си дъщеричка и незабелязано за останалите пъхва в пазвата ѝ изписан свитък с тънка хартия. Макар и неосъзнато момичето успява да спаси две забележителни произведения на своя татко – „Капка мед“ и стихотворението „Превал“.[1]

Тамар учи в женската гимназия „Гаянян“ в Ереван. Завършва техническия факултет на Ереванския политехнически институт. От 1933 г. работи в архитектурната работилница на големия арменски архитект Александър Таманян. Избира си специалността на архитекта и става добър специалист. По нейни проекти са издигнати няколко сгради в Ереван и други градове в републиката. За своя труд е удостоена със званието „Културен деятел на Армения“. В 1966 година по-голямата сестра на Тамар, Ашхен – учредител и първи директор на музея „Туманян“ се разболява сериозно. Тамар без да се замисля оставя всички свои незавършени проекти и поема ръководството на музея.[1]

Името на Тамар Туманян се свързва с тъй наречения „Златен век“ на музея. Музеят се превръща за дъщерята на поета в неин дом, в неин живот. Благодарение на усилията на Тамар се създава Научен съвет към музея, в чийто състав са включени имената на известни литературоведи, архитекти, художници. Активно участва в строителството на новия корпус на музея, по неин проект е създадена красивата диорама Лорийската клисура, с музикален съпровод из операта „Ануш“.[1]

Семейството на Тамар Туманян подарява на държавата практически всички експонати, които са в музея. Става дума не само за архивни материали, но и за посуда, както и за уникалната библиотека на писателя, в която има над 8000 тома.[1]

Тамар Туманян умира от рак през 1989 г. в Ереван.[1]

Дъщерята на Тамар Туманян също е архитект.[1]

  1. а б в г д е ж в. „Ереван“ бр. 28. юли 2007.