Татенокай
| Татенокай | |
| 楯の會 | |
| Информация | |
|---|---|
| Активна | 1968 – 1970 г. |
| Държава |  Япония |
| Преданост |  император на Япония |
| Тип | военизирана организация |
| Размер | ок. 90 души |
| Командири | |
| Командир | Юкио Мишима |
„Татенокай“ (楯の会, 楯の會), или Общество на щита, е дясна военизирана организация в Япония, водена на традиционните японски ценности и почитание към императора. Тя е основана и ръководена от писателя Юкио Мишима.
Предистория
[редактиране | редактиране на кода]Организацията е основано на 5 октомври 1968 г. Членовете са предимно от персонала на вестник „Ронзо“ – малко известен десен студентски вестник. Създадена е заради страха на Мишима от мащаба на левите протести в Токио. Обявата му за набиране се публикува в десни вестници.[1] Отначало има около 100 членове, които са предимно студенти от Университета „Васеда“.[2]
Освен дейности на открито, членовете, които се присъединяват доброволно, са подлагани на строга физическа подготовка, която включва кендо и бягане на дълги разстояния. Благодарение на необичаен ход Татенокай получава правото да тренира с националните въоръжени сили – Японските сили за самоотбрана. Източник приписва тази промяна в ориентацията на Татенокай на момента, в който Мишима започва да се свързва с тази военна организация, както и неговото запознанство с Ясухиро Накасоне, член на японския парламент, който става ръководител на Агенцията за отбрана, а по-късно и министър-председател.[3]
Опит за преврат, 1970 г.
[редактиране | редактиране на кода]На 25 ноември 1970 г. Мишима и 4 членове на Татенокай бързо овладяват щаба на Силите за самоотбрана и се опитват да обединят войниците, за да организират държавен преврат и да възстановят императорското управление. Когато това се проваля, Мишима и Масакацу Морита, основният студентски водач на Татенокай, извършват сепуку (ритуално самоубийство). Останалите членове, около 90 души, изобщо не са информирани за плана и действията на Мишима и малката група участници.
В опита за преврат участват: лидерът Юкио Мишима и студентите Хироясу Кога (Университет „Канагава“), Масайоши Кога (Университет „Канагава“), Масакацу Морита (Университет „Васеда“), Масахиро Огава (Университет „Мейджи Гакуин“).
Взети заложници, 1977 г.
[редактиране | редактиране на кода]На 3 март 1977 г. 4 японски националисти вземат 12 заложници в Кейданрен Кайкан (централата и залата на Японската федерация на икономическите организации), разпространявайки там, които осъждат големия бизнес. Заложниците са освободени невредими след 11-часова безизходица, по време на която похитителите говорят повече от 3 часа с вдовицата на Мишима – Йоко. Смята се, че 2 похитители – Йошио Ито и Шуничи Нишио – са бивши членове на Татенокай.[4][5]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Thompson, Wright, Stout, Glenn. The Best American Sports Writing 2015. Boston, Houghton Mifflin Harcourt, 2015. ISBN 9780544340053. с. 236.
- ↑ Jannarone, Kimberly. Vanguard Performance Beyond Left and Right. Ann Arbor, University of Michigan Press, 2015. ISBN 9780472119677. с. 95.
- ↑ Stokes, Henry Scott. Fallacies in the Allied Nations' Historical Perception as Observed by a British Journalist. Lanham, MD, Rowman & Littlefield, 2017. ISBN 9780761868095. с. 25.
- ↑ White, Edwin Q. Japanese gunmen hold 12 hostages for 11 hours // St. Petersburg Times. March 4, 197 7. Посетен на 2011-10-24.
- ↑ Sato, Hideaki, Inoue, Takashi. Shinchosha, 2005. с. 344－345.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Tatenokai в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |