Направо към съдържанието

Теоклит Полиидис

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Теоклит
Θεόκλητος
гръцки духовник
гравюра на мед, 1736 г.
гравюра на мед, 1736 г.

Роден
1698 г.
Починал
1759 г. (61 г.)

Религияправославие

Теоклит (на гръцки: Θεόκλητος, Теоклитос) е гръцки учен, просветен деец и духовник от XVIII век, епископ на Вселенската патриаршия.[1][2] С революционната си дейност, развивана в Европа и Русия, Теоклит е смятан за предшественик на ранния гръцки революционер Ригас Фереос.[3]

Роден е в тракийския град Одрин в края на XVII век със светското име Теодорос Полиидис (Θεόδωρος Πολυειδής, Πολυείδης). В младежка възраст се замонашва под името Теоклит в Иверския манастир, където по-късно става игумен. В 1713 година е ръкоположен от митрополит Яков Неокесарийски за дякон, а шест години по-късно - за свещеник от Йоаникий Лемноски[1] и служи като православен свещеник на гръцката общност в Токай, Австрия, от 1719 до 1724 година. В 1725 година епископ Калиник Поленински му дава титлата архимандрит.[1] По-късно става велик еклесиарх на Света гора и хорепископ поленински и вардарски (Πολυανής και Βαρδάρων).[2]

В 1731 година Патриаршията изпраща Теоклит в германските държави и оттам в Русия, за да събира пари. По време на пътуванията си Теоклит се запознава с европейските политически и социални събития, следи дейността на европейската дипломация и социално-политическите последици на Реформацията, проблемите на гръцката диаспора в Европа - на Менорка, късето е свещеник и учител, в Германия и в Русия. Междувременно Теоклит завърщва образованието си в Италия, Германия и Швеция,[3] като научава латински, немски и други европейски езици.[2] При обиколките си Теоклит се опитва да създаде революционни настроения в гръцките колонии и филелински чувства в европейското обшествено мнение.[3]

След обиколките си из Европа се завръща в Македония, но през 1741 година отново заминава за Дрезден и след това за Лайпциг, по покана на гръцката колония в Саксония. През 1743 година в Лайпциг основава първата православна църква в града[1] - „Света Троица“, днес „Свети Георги“, на която става пръв свещеник.[2]

„Sacra Tuba Fidei Apostolicae, Sanctae, Oecumenicae ac Orthodoxae Graecanae Orientalis Ecclesiae Christi“
Die Heilige Posaune des Glaubens. 1736.

Теоклит е автор на един доклад върху православието и уязвимостта на Западната църква, издаден през 1736 година под заглавието „Sacra Tuba Fide I Apostolicae, Sanctae, Oecumenicae ac Orthodoxae Graecanae Orientalis Ecclesiae Christi“. Книгата е написана специално за западна публика като отговор на най-популярните въпроси за православието. В книгата има забележителна сгъната панорама на Света гора, принтирана върху фин лен или хартия. Според съвременника Якоб Елснер (Jacob Elssner, Neueste Beschreibung derer Griechischen Christen in der Türckey, 1737) книгата е отпечата в Стокхолм, но и има мнения, че е оптечатана в Германия, тъй като неин немски превод (Die Heilige Posaune des Glaubens), очевидно под надзора на самия Теоклит, излиза още същата година в Нойбранденбург.[3][4]

„Видение на Агатангелос“

[редактиране | редактиране на кода]

Най-известното произведение на Теоклит е измисленото пророчество „Видение на Агатангелос“, чийто текст с различни вариации широко циркулира из гръцките земи, както в ръкописи, така и като брошура, вероятно отпечатана от Ригас Фереос в 1750 година във Виена[5] и отново в Атина през 1837 година и Ермуполи в 1838 година.[2] Произведението играе важна роля по време на Гръцката война за независимост.[3] Теоклит претендира, че е превод от италианската версия на гръцка книга, отпечатана в Месина през 1279 година и съдържаща предсказанията на монаха Агатангелос, също измислен автор от XIII век.[3]

Теоклит е автор и на други произведения, като „Диалог за света и живота“, „История на Иверския манастир“ (на латински) и една обширна история на гръцката църква.[2]

  1. а б в г Δημητρακόπουλος, Ανδρόνικος. Ορθόδοξος Ελλάς: ήτοι περί των Ελλήνων των γραψάντων κατά Λατίνων και περί των συγγραμμάτων αυτών. Εν Λειψίαι, Τύποις Μέτζγερ και Βίττιγ, 1872. с. 177. Посетен на 23 април 2016.
  2. а б в г д е Πολυείδης, Θεόκλητος // Ygeiaonline.gr. Посетен на 22 април 2016.
  3. а б в г д е Continental books. Catalogue 1432 // Bernard Quaritch Ltd. Посетен на 22 април 2016.
  4. Δημητρακόπουλος, Ανδρόνικος. Ορθόδοξος Ελλάς: ήτοι περί των Ελλήνων των γραψάντων κατά Λατίνων και περί των συγγραμμάτων αυτών. Εν Λειψίαι, Τύποις Μέτζγερ και Βίττιγ, 1872. с. 178. Посетен на 23 април 2016.
  5. Καραμπελιάς, Γιώργος. O Ρήγας και η χρησμολογία // 'Αρδην - Ρήξη. Посетен на 23 април 2016.
? поленински и вардарски хорепископ
(1725 – 1759)
Игнатий