Направо към съдържанието

Токелау (език)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Токелауски език
Tokelau
СтранаТокелау
Говорещи500
Писменостлатиница
Кодове
ISO 639-3tkl

Токелауският език е един от двата официални езика на автономното владение Токелау, заедно с английския. Принадлежи на австронезийските езици. Говори се от около 1700 жители на Токелау и малък брой души на остров Суейнс, принадлежащ на Американска Самоа. Освен това се говори от около 2900 души от Токелау, живеещи в Нова Зеландия. Езикът присъства в Червената книга на езиците на ЮНЕСКО и съществува сериозна заплаха от изчезването му.

Прилики с други езици

[редактиране | редактиране на кода]

Езикът на Токелау се разбира взаимно с езика на Тувалу, основният език на Царството на Тувалу, а също така е много близък до езика на Нихуафу от Кралството на Тонга.

За да се напише езикът се използват 15 букви от латинската азбука (по-рано 18) и 1 (по-рано 2) диграф: a, e, f, g, h, i, k, l, m, n, ng, o, p, t, u и v. От употреба вече са излезли буквите r, s и w и диграфа wh.

Звуците f-wh, h-s, l-r, v-w са взаимозаменяеми и се считат за алофони.

Звук h е силно аспириран, претърпява палатализация преди a, o, u до прехода към s. В самоанските диалекти може да звучи k между две гласни.

Токелауски Български
Fanatu au là? Трябва ли да отида (с теб)?
Ko toku nena e i Nukunonu. Баба ми живее в Нукунон.
Malo ni, ea mai koe? Здравей, как си?
E hēai ni vakalele i Tokelau. В Токелау няма самолети.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Токелау (язык)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​