Тоскански архипелаг

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тосканският Архипелаг

Тосканският архипелаг (на италиански: Arcipelago toscano) е група острови в Италия, в регион Тоскана. Архипелагът се състои от седем големи, няколко малки острова и много на брой малки скали.

География[редактиране | редактиране на кода]

Островите се намират между френския остров Корсика и тосканския бряг. Архипелагът разделя лигурското море на север от тиренското море на юг.

Седемте най-големи острови са:

Всички острови са с високи и насечени брегове, с малки плажове и много скали, с изключение на Пианоза, който е изцяло равнинен и с песъчливи брегове.

Малките острови са:

  • Палмайола (Palmaiola)
  • Черболи (Cerboli)
  • група „Формике ди Гросето“ (Formiche di Grosseto)

История[редактиране | редактиране на кода]

В римската история тези острови често са използвани като място за заточение. Изпратените на островите нерядко са убивани по заповед на императора. На тях са умрели Агрипина Старша, внукът на Октавиан Август – Агрипа Постум и много други.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Населението на архипелага е около 33 000 души, обаче само три острова са населени (Елба, Капрая и Джилио). На остров Горгона се намира затвор. Слизането на Горгона, Монтекристо и Пианоза е забранено.

Политика[редактиране | редактиране на кода]

Островите са администрирани от провинция Ливорно, с изключение на Джилио, Джанутри и групата „Формике ди Гросето“, които се управляват от провинция Гросето.

Архипелагът е защитена територия, с името „Национален Парк Тоскански Архипелаг“ (Parco Nazionale Arcipelago Toscano)

Снимки[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]