Преглед на кода на Усойници

{{Taxobox}}
'''Усойниците''' (''Vipera'') са [[род (биология)|род]] отровни [[змии]] от семейство [[Отровници]] (''Viperidae'').

== Разпространение и местообитание ==
Представителите на този род са разпространени от [[Северна Африка]] до [[Северен полярен кръг|Полярния кръг]] и от [[Британски острови|Британските острови]] до [[Далечен изток|Далечния изток]]. Те могат да бъдат намерени навсякъде по [[Стария свят]], най-вече в [[Европа]], от [[Португалия]] до [[Турция]]. Те могат да бъдат открити и на някои острови в Средиземно море ([[Сицилия]], [[Елба (остров)|Елба]] и [[Монтекристо]]) и [[Обединеното кралство]]. Също така се срещат и в района на [[Магреб]] в [[Африка]] и в северните части на [[Алжир]] и [[Тунис]]. Много видове могат да бъдат открити и в планините на [[Кавказ]], части от [[Ирак]], [[Йордания]], [[Израел]] и [[Сирия]]. В [[Източна Азия]] е открит само един вид – усойницата, най-вече в [[Северна Корея]], и северните части на [[Китай]] и [[Монголия]].<ref name="Mal03">Mallow D, Ludwig D, Nilson G (2003). ''True Vipers: Natural History and Toxinology of Old World Vipers''. Malabar, Florida: Krieger Publishing Company. 359 pp. {{ISBN|0-89464-877-2}}.</ref>

В [[България]] са регистрирани 4 вида: [[усойница]] (''V. berus''), [[пепелянка]] (''V. ammodytes''), [[остромуцунеста усойница]] (''V. ursinii'') и [[аспида]] (''V. aspis''), като последните два вида са изчезнали от територията на страната.

Повечето видове предпочитат хладни места. В по-южните области се срещат на по-голяма надморска височина и в сухи и каменисти местности, а на север – в низините и на места с повече растителност и влага.

== Описание ==
Членовете на този род обикновено са дребни и достигат на дължина до около един метър, като най-големият от тях е пепелянката, която може да достигне максимална дължина от 95 cm, а най-дребният е ''[[Vipera monticola|V. monticola]]'', достигащ максимална дължина от 40 cm.

Тялото на усойницата е относително дебело, а [[глава]]та е ясно отделена от тялото, триъгълна по форма и при повечето видове са покрита с малки люспи. При някои от видовете се наблюдава някакъв рог на главата, или непосредствено зад носа.

Цветовата схема и камуфлажът на усойниците варират в широки граници – от сивкав основен цвят с тъмнокафяви напречни ленти до по-кафяви цветове със сиви напречни ленти, обградени с черно, какъвто е случая на пепелянката.<ref name="Mal03"/>

Всички видове живеят на повърхността на земята и са [[живораждащо животно|живораждащи]].<ref name="Mal03" />

== Отрова ==
Всички усойници са отровни и [[отрова]]та на повечето видове съдържа както [[невротоксин]]и, така и [[хемотоксин]]и. Ефектът от ухапването варира значително, но рядко е толкова силен, колкото при ухапване от по-едрите ''[[Macrovipera]]'' или ''[[Daboia]]''.<ref name="Mal03"/>

== Видове ==
{| class="wikitable"
!Вид<ref name="McD99">McDiarmid RW, Campbell JA, Touré T. 1999. Snake Species of the World: A Taxonomic and Geographic Reference, vol. 1. Herpetologists' League. 511 pp. ISBN 1-893777-00-6 (series). ISBN 1-893777-01-4 (volume).</ref>
!Автор<ref name="McD99"/>
!Подвидове*
!Българско име
!Разпространение<ref name="McD99"/>
!Картинка
|-
|''[[Пепелянка|V. ammodytes]]''
|([[Карл Линей|Linnaeus]], [[1758]])
|align="center"|4
|Пепелянка
|[[Словакия]], [[Унгария]], [[Югоизточна Европа]], [[Турция]], [[Сирия]], [[Грузия]].
|[[Файл:Vipera ammodytes.jpg|150px]]
|-
|''[[Аспида|V. aspis]]''<sup>T</sup>
|(Linnaeus, 1758)
|align="center"|4
|Аспида, каменарка
|[[Франция]], Североизточна [[Испания]], Югозападна [[Германия]], [[Швейцария]], [[Италия]], Северозападна [[Словения]].
|[[Файл:Vipera aspis Lothringen 151.jpg|150px]]
|-
|''[[Vipera barani|V. barani]]''
|[[Бьоме|Böhme]] & [[Йогер|Joger]], [[1984]]
|align="center"|0
|
|Северозападна Турция.
|
|-
|''[[Усойница|V. berus]]''
|(Linnaeus, 1758)
|align="center"|2
|Обикновена усойница
|[[Евразия]].
|[[Файл:Benny Trapp Vipera berus.jpg|150px]]
|-
|''[[Vipera darevskii|V. darevskii]]''
|[[Ведмедеря|Vedmederja]], [[Николай Орлов|Orlov]] & [[Туниев|Tuniyev]], [[1986]]
|align="center"|0
|
|[[Армения]], Грузия.
|[[Файл:P darevskii male.jpg|150px]]
|-
|''[[Vipera dinniki|V. dinniki]]''
|[[Николски|Nikolsky]], [[1913]]
|align="center"|0
|
|[[Северен Кавказ]], Грузия, [[Азербайджан]].
|[[Файл:BennyTrapp Vipera dinniki.jpg|150px]]
|-
|''[[Vipera kaznakovi|V. kaznakovi]]''
|Nikolsky, [[1909]]
|align="center"|0
|Кавказка усойница
|Североизточна Турция, Грузия, Южна [[Русия]].
|[[Файл:Vipera kaznakovi (5).jpg|150px]]
|-
|''[[Vipera latastei|V. latastei]]''
|[[Боска|Bosca]], [[1878]]
|align="center"|1
|
|[[Югозападна Европа]], [[Северозападна Африка]].
|[[Файл:Vipera latastei Boscá (víbora hocicuda, juvenil)-2.jpg|150px]]
|-
|''[[Vipera lotievi|V. lotievi]]''
|Nilson et al., [[1995]]
|align="center"|0
|Лотиева усойница, усойница на Лотиев
|[[Голям Кавказ]].
|
|-
|''[[Vipera monticola|V. monticola]]''
|[[Сен Жирон|Saint-Girons]], [[1954]]
|align="center"|0
|
|[[Висок Атлас]] в [[Мароко]].
|
|-
|''[[Vipera nikolskii|V. nikolskii]]''
|Vedmederja, [[Грубант|Grubant]] & [[Рудаева|Rudajewa]], 1986
|align="center"|0
|усойница на Николски
|Централна [[Украйна]].
|[[Файл:BennyTrapp Vipera nikolskii.jpg|150px]]
|-
|''[[Vipera palaestinae|V. palaestinae]]''
|Werner, [[1938]]
|align="center"|0
|
|Сирия, [[Йордания]], [[Израел]], Ливан.
|[[Файл:Vipera palaestina.jpg|150px]]
|-
|''[[Vipera pontica|V. pontica]]''
|[[Билинг|Billing]], Nilson & [[Сатлър|Sattler]], 1990
|align="center"|0
|
|Североизточна Турция.
|[[Файл:Vipera pontica GNM7373-001.jpg|150px]]
|-
|''[[Vipera raddei|V. raddei]]''
|[[Оскар Бьотгер|Boettger]], [[1890]]
|align="center"|0
|Арменска усойница
|Източна Турция, Северозападен Иран, Армения, Азерайджан, [[Ирак]].
|[[Файл:Armenian viper.jpg|150px]]
|-
|''[[Vipera seoanei|V. seoanei]]''
|[[Фернанд Латаст|Lataste]], [[1879]]
|align="center"|1
|
|Югозападна [[Франция]], Северна [[Испания]], Северна [[Португалия]].
|[[Файл:Vipera seoanei 05.jpg|150px]]
|-
|''[[Степна усойница|V. ursinii]]''
|([[Шарл Люсиен Бонапарт|Bonaparte]], [[1835]])
|align="center"|0
|Степна усойница, остромуцунеста усойница, урсиниева усойница
|[[Евразия]].
|[[Файл:Vipera ursinii macrops.jpg|150px]]
|-
|''[[Vipera wagneri|V. wagneri]]''
|Nilson & Andrén, 1984
|align="center"|0
|Вагнерова усойница
|Източна Турция, Северозападен Иран.
|[[Файл:Montivipera wagneri.jpg|150px]]
|}

:<small>*</small> – Без номинатния подвид (типична форма).
:<small>T</small> – [[Типичен вид]].

== Източници ==
<references/>{{Нормативен контрол}}
[[Категория:Усойници| ]]