Направо към съдържанието

Уханска битка

Уханска битка
Втора китайско-японска война
Информация
Период11 юни – 27 октомври 1938 г.
МястоУхан
Резултаттактическа японска победа
Страни в конфликта
Република Китай Япония
Командири и лидери
Чан Кайшъ Шунроку Хата
Сили
Първоначално: 30 дивизии (около 256 000)[1]

По-късно:
2 000 000 в района на бойните действия[2]
(1 100 000 участващи в бойните действия)[1][3]
200 самолета
30 канонерки[4]
350 000[5]-403 200[3][6]
500+ самолета[7][8]
120 бойни и 315+ други кораби[8][9][10]
Жертви и загуби
Ai: 254 628 убити и ранени[11]

Mackinnon: 254 628 убити и над 400 000 ранени[12]
По японски данни:
  • 31 486 – 35 500 убити и ранени[13][14]
  • 105 945+ случая на заболявания[15]

По китайски данни:

  • Съвременни данни: 256 000 убити и ранени[16]
  • 70 000 (спонсорирани от държавата медии)[16] – 200,000+ (академични източници)[17] убити и ранени
  • 100 самолета[17]
  • Десетки превозни средства[17]
  • 435+ морски съдове повредени или унищожени[9]
Карта
Уханска битка в Общомедия

Уханската битка (на китайски: 武汉之战), известна сред китайците като отбраната на Ухан, а на японците като превземането на Ухан, е мащабна битка от Втората китайско-японска война. Сраженията се провеждат в обширни райони от провинциите Анхуей, Хънан, Дзянси, Джъдзян и Хубей за период от четири месеца и половина. Тази битка е най-дългата, най-голямата и може би най-значимата от ранните етапи на Втората китайско-японска война. Повече от един милион войници на националната революционна армия от Пета и Девета военна зона са поставени под прякото командване на Чан Кайшъ за защитата на Ухан от императорската армия на Япония в Централен Китай водена от Шунроку Хата. Китайските сили са подкрепени от съветската доброволческа група както и от група пилоти доброволци от съветските ВВС.[18]

Въпреки че битката завършва с превземането на Ухан от японските сили, тя води до тежки жертви и от двете страни, достигащи според някои оценки до общо 1,2 милиона души. Поради претърпените тежки загуби японците решават да отклонят вниманието си на север, удължавайки войната до атаката срещу Пърл Харбър.[19] Краят на битката сигнализира за началото на стратегическа безизходица във войната[20] и преминаване от големи битки към локализирани сражения.[21]

  1. а б 胡德坤. (2008). 武汉会战时期的日本对华政策研究. 武汉大学学报 (人文科学版)
  2. Mackinnon, „Tragedy of Wuhan“ p. 932
  3. а б The Shattering of Japan's Imperial dream in China. Посетен на 26 юни 2018 г.
  4. ChinaDaily. Посетен на 29 юли 2018 г.
  5. Japan-China War: weblio.jp. Посетен на 29 юни 2018 г.
  6. 16 дивизии с 25 200 войници всяка 张振国. (2005). 抗战时期武汉会战等战役纪实. 湖北文史, (1), 24 – 59.
  7. JM-70 p. 31. Посетен на 26 юли 2018 г.
  8. а б Paine 2017.
  9. а б 敖文蔚. (1999). 武汉抗战时期蒋介石的战略战术思想. 近代史研究, 6, 128 – 156. citing 《10月份长江敌舰受伤统计》,《经济动员》1938年第11期。
  10. CombinedFleet: the Yangtze. Посетен на 29 юни 2018 г.
  11. 爱澜,《武汉会战》台北市:知兵堂出版,2012年10月,p328
  12. Mackinnon p. 933
  13. How many people did the Japanese army lose at Wuhan? (Chinese) citing 《战史丛书·中国事变陆军作战史》. Посетен на 30 юли 2018 г.
  14. 胡德坤. (2008). 武汉会战时期的日本对华政策研究. 武汉大学学报 (人文科学版), 61(2). citing 秦郁彦:《日中战争史》, 东京:原书房 1979 年版, p. 295.
  15. Японските данни посочват, че само в рамките на 11-а армия има 104 559 случая на заболявания и 1 386 случая на инфекциозни болести How many people did the Japanese army lose at Wuhan? (Chinese) citing 《战史丛书·中国事变陆军作战史》. Посетен на 30 юли 2018 г.
  16. а б How many people did the Japanese army lose at Wuhan? (Chinese). Посетен на 30 юли 2018 г.
  17. а б в 张振国. (2005). 抗战时期武汉会战等战役纪实. 湖北文史
  18. Mackinnon 2008, с. 102.
  19. Mackinnon 2008, с. 2.
  20. Sunny Han Han. Literature Journals in the War of Resistance against Japanese Aggression in China (1931 – 1938). Springer, 2017. ISBN 9811064482. с. 187.
  21. Parks M. Coble. China's War Reporters. Harvard University Press, 2015. ISBN 0674967674. с. 52.