Фридрих Казимир (Ортенбург)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Фридрих Казимир
граф на Ортенбург
Роден
Починал
2 март 1658 г. (67 г.)
Герб
Семейство
БащаХайнрих VII
Фридрих Казимир в Общомедия

Фридрих Казимир фон Ортенбург (на немски: Friedrich Kasimir fon Ortenburg) е от 1627 до 1658 г. имперски граф на Ортенбург. Той е художник и архитект, умее да рисува акварели.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 23 януари 1591 година в замък Валдек при Кемнат, Ортенбург. Той е най-големият син на граф Хайнрих VII фон Ортенбург (1556 – 1603) и втората му съпруга Йоханета фрайин цу Винеберг/Жанета фон Виненбург-Байлщайн (* 17 септември 1565; † 2 април 1625), дъщеря на фрайхер Филип II фон Винебург-Байлщайн, бургграф на Алцай (1538 – 1600) и Юта фон Сайн-Витгенщайн († 1612).[1][2]

Дворецът Ной-Алтенбург 1723 г.

През голямата част от детството си той живее в Господството Валдек в Горен Пфалц. На две години Фридрих Казимир е определен от граф Йоахим за негов главен наследник. Но той не получава наследството, понеже на смъртното си легло Йоахим залага графството на своята съпруга Луция фон Лимпург.

Фридрих Казимир фон Ортенбург следва в университета в Хайделберг.[3] През 1624 и 1625 г. император Фердинанд II изгонва всички протестанти от Ланд об дер Енс. Казимир им дава азил. Около 200 от тези хора остават в имперското графство Ортенбург.[4][5]

Около 1625 г. Фридрих Казимир сключва договор с Луция фон Лимпург, чрез който може отново да откупи заложеното през 1601 г. графство за 25 000 гулдена и двете крепости Алт-Ортенбург и Ной-Ортенбург.[6] След смъртта на Луция през 1626 г. графството според нейното завещание отива на нейния роднина Йохан Йоахим фон Зинцендорф.

Дворецът Алт-Алтенбург с градината 1723 г.

През 1627 г. умира братовчед му граф Георг IV фон Ортенбург в Бургхаузен. Според фамилното споразумение от 1566 г. Фридрих Казимир става шеф на рода и имперски граф на Ортенбург. На 8 февруари 1628 г. той е официално потвърден от император Фердинанд II, въпреки че Фридрих Казимир не притежава графството.[7]

По време на неговото управление Фридрих Казимир се интересува повече от изкуство и изследвания, което му струва много. Той строи и разкрасява къщи. През 1628 г. се опитва да освободи имперското графство и двата замъка. Той не може да събере обаче исканата сума от 25 000 гулдена. Успява да откупи обаче двореца Алт-Ортенбург.

През 1637 г. той става 316-ият член на литературното общество „Fruchtbringende Gesellschaft“.[8]

Фридрих Казимир фон Ортенбург не се жени и умира бездетен на 2 март 1658 г. в дворец Алт-Ортенбург на 67 години.

Някои негови творби[редактиране | редактиране на кода]

  • Акварел на Имперското графство Ортенбург ок. 1620. Вляво отпред самият Фридрих Казимир.
    Акварел на Имперското графство Ортенбург ок. 1620. Вляво отпред самият Фридрих Казимир.
  • Селището Хинтершлос при Ортенбург с крепостта Ной-Ортенбург.
    Селището Хинтершлос при Ортенбург с крепостта Ной-Ортенбург.
  • Акварел на селището Дорфбах при Ортенбург с малките дворци Обердорфбах и Унтердорфбах.
    Акварел на селището Дорфбах при Ортенбург с малките дворци Обердорфбах и Унтердорфбах.
  • Бившият дворец Нойдек при Бад Бирнбах в Бавария по акварел от ок. 1625.
    Бившият дворец Нойдек при Бад Бирнбах в Бавария по акварел от ок. 1625.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Andreas Herz: Vier Funde zur Fruchtbringenden Gesellschaft. Philipp von Zesen, Johann Wilhelm von Stubenberg / Graf Friedrich Casimir von Ortenburg, Fürst Ludwig von Anhalt-Kötzen, Johann Ludwig Prasch, in: Wolfenbütteler Barock-Nachrichten 38, Wiesbaden 2011 (S. 51 – 65).
  • Walter Fuchs: Schloss Ortenburg, Ortenburger Baudenkmäler und die Geschichte der Reichsgrafschaft Ortenburg, Ortenburg 2000.
  • Friedrich Hausmann: Die Grafen zu Ortenburg und ihre Vorfahren im Mannesstamm, die Spanheimer in Kärnten, Sachsen und Bayern, sowie deren Nebenlinien, erschienen in: Ostbairische Grenzmarken – Passauer Jahrbuch für Geschichte Kunst und Volkskunde, Nr. 36, Passau 1994 (S. 9 – 62).
  • Heinz Pellender: Tambach – vom Langheimer Klosteramt zur Ortenburg'schen Grafschaft – Historie des Gräflichen Hauses Ortenburg, des Klosteramtes und Schlosses Tambach, 2. Auflage, Coburg 1990.
  • Ina-Ulrike Paul: Ortenburg, Friedrich Casimir Graf von. In: Karl Bosl: Bosls bayerische Biographie. Pustet, Regensburg 1983, ISBN 3-7917-0792-2, S. 564 (Digitalisat Архив на оригинала от 2021-12-22 в Wayback Machine.).
  • Friedrich Hausmann: Protestanten als Flüchtlinge in der Grafschaft Ortenburg, insbesondere im frühen 17. Jahrhundert. In: Helmut Maurer, Hans Patze: Festschrift für Berent Schwineköper zu seinem 70. Geburtstag, Sigmaringen 1982 (S. 537 – 552).
  • Ulrich Pietrusky: Zur Bevölkerungsgeographie des historischen Isolats der vormaligen evangelischen Reichsgrafschaft Ortenburg in Niederbayern. In: Mitteilungen der Geographischen Gesellschaft in München, Band 64, München 1979 (S. 77 – 99).
  • Heinz Hans Konrad Schuster: Ortenburg nach dem Tode des Grafen Joachim. In: Hans Schellnhuber: 400 Jahre Evang.-Luth. Kirchengemeinde Ortenburg 1563 – 1963, Ortenburg 1963 (S. 43 – 48).
  • Carl Mehrmann: Geschichte der evangelisch-lutherischen Gemeinde Ortenburg in Niederbayern – Denkschrift zur Jubiläumsfeier der 300jährigen Einführung der Reformation daselbst am 17. und 18. Oktober 1863, Landshut 1863 (Digitalisat).
  • ~Europäische Stammtafeln, J.A. Stargardt Verlag, Marburg, Schwennicke, Detlev (Ed.). V 80.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Friedrich Kasimir Graf v. Ortenburg-Neuortenburg, ww-person.com
  2. ↑ Friedrich Kasimir Graf zu Ortenburg, Genealogics – Leo van de Pas
  3. ↑ Carl Mehrmann: Geschichte der evangelisch-lutherischen Gemeinde Ortenburg in Niederbayern – Denkschrift zur Jubiläumsfeier der 300jährigen Einführung der Reformation daselbst am 17. und 18. Oktober 1863, Landshut 1863 (S 69 ff)
  4. ↑ Walter Fuchs: Schloss Ortenburg, Ortenburger Baudenkmäler und die Geschichte der Reichsgrafschaft Ortenburg, Ortenburg 2000 (S. 39).
  5. ↑ Friedrich Hausmann: Protestanten als Flüchtlinge in der Grafschaft Ortenburg, insbesondere im frühen 17. Jahrhundert. In: Helmut Maurer, Hans Patze: Festschrift für Berent Schwineköper zu seinem 70. Geburtstag, Sigmaringen 1982 (S. 537 – 552).
  6. ↑ Heinz Pellender: Tambach – vom Langheimer Klosteramt zur Ortenburg'schen Grafschaft – Historie des Gräflichen Hauses Ortenburg, des Klosteramtes und Schlosses Tambach, 2. Auflage Coburg 1990 (S. 43).
  7. ↑ Friedrich Hausmann: Die Grafen zu Ortenburg und ihre Vorfahren im Mannesstamm, die Spanheimer in Kärnten, Sachsen und Bayern, sowie deren Nebenlinien, erschienen in: Ostbairische Grenzmarken – Passauer Jahrbuch für Geschichte Kunst und Volkskunde, Nr. 36, Passau 1994 (S. 36).
  8. ↑ Andreas Herz: Vier Funde zur Fruchtbringenden Gesellschaft. Philipp von Zesen, Johann Wilhelm von Stubenberg / Graf Friedrich Casimir von Ortenburg, Fürst Ludwig von Anhalt-Kötzen, Johann Ludwig Prasch, in: Wolfenbütteler Barock-Nachrichten 38, Wiesbaden 2011 (S. 59)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Общомедия
Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за
Фридрих Казимир (Ортенбург).
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Фридрих_Казимир_(Ортенбург)&oldid=12069845“.