Хайнрих VII (Ортенбург)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Епитаф за Хайнрих VII в евагенлийската Маркт-църква Ортенбург.
Герб на Имперското графство Ортенбург
Дворец Зьолденау

Хайнрих VII (VIII/X) фон Ортенбург (на немски: Heinrich VII (VIII/X) von Ortenburg; * 6 ноември 1556 в дворец Зьолденау в Ортенбург; † 30 юли 1603 също там) е граф на Ортенбург-Нойортенбург (1600 – 1603).

Той е син на граф Йохан III фон Ортенбург-Нойортенбург (* 1529; † 22 февруари 1568) и съпругата му фрайин Еуфемия фон Шпаур, дъщеря на хауптман фрайхер Улрих фон Шпаур-Флафон (* 1495; † 17 април 1549 в Триент) и Катарина фон Мадрутц ди Мадруцо, ди Кватри Викариати († 16 ноември 1551/1575). Внук е на граф Александер фон Ортенбург († 1548) и племенник на граф Улрих III фон Ортенбург († 1586). Майка му е сестра на епископите на Бриксен Йохан Томас фон Шпаур († 1591) и на Кристоф Андреас фон Шпаур († 1613).

Хайнрих следва през 1576 г. в университета в Падуа. На връщане за родината той е затворен от епископа на Бриксен, който иска да го накара да се откаже от калвиниската вяра и да стане отново католик.

Цял живот Хайнрих е в сянка на управляващия имперски граф Йоахим I фон Ортенбург († 1600) и неговия конфликт с Херцогство Бавария. През средата на 1584 г. той отива в курпфалцкия двор в Хайделберг. Там той се запознава с първата си съпруга, фрайин Анна Якобеа фон Фугер, с която се жени на 21 февруари 1585 г. Тя донася богата зестра. След една година на 22 февруари 1586 г. Хайнрих започва служба като съветник при курфюрст Фридрих IV. Той му дава и службите съдия и управител на Валдек близо до Тиршенройт. На 29 януари 1587 г. там умира Анна Якобеа. След една година Хайнрих VII се жени отново за Йоханета фрайин цу Винеберг, близо до Кохем.

Хайнрих получава на 4 юли 1600 г. имперското графство Ортенбург от император Рудолф II. Понеже Йоахим умира бездетен, неговото наследство отива според завещанието му на вдовицата му Луция фрайин фон Лимпург.

Граф Йоахим I фон Ортенбург († 1600) е заложил графството Ортенбург през 1600 г. и Хайнрих VII се стреми заедно с племенника си Георг IV фон Ортенбург да изплати тези задължениия.

Хайнрих VII фон Ортенбург умира 30 юли 1603 г. на 46 години в Ортенбург. Георг Райнхард успява да откупи графството едва през 1658 г.

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Анна Якобеа фон Фугер, първата съпруга на Хайнрих.

Хайнрих VII фон Ортенбург се жени на 21 февруари 1585 г. в Амберг за Анна Якобеа Фугер фон Кирхберг-Вайсенхорн (* 27 февруари 1547; † 28 февруари 1587), дъщеря на граф Георг Фугер фон Кирхберг и Вайсенхорн (* 1 януари 1518; † 25 август 1569/1579) и графиня Урсула фон Лихтенщайн († 12 декември 1573, Болцано). Те имат една дъщеря:[1]

  • Луиза Еуфемия фон Ортенбург (* 22 юни 1586 в замък Валдек; † сл. 1 май 1646 в дворец Алт-Ортенбург)

Хайнрих VII фон Ортенбург се жени втори път на 21 февруари 1585 г. за Йоханета фрайин цу Винеберг/Жанета фон Виненбург-Байлщайн (* 17 септември 1565; † 2 април 1625), дъщеря на фрайхер Филип II фон Винебург-Байлщайн, бургграф на Алцай (* 13 декември 1538; † 8 септември 1600) и Ютта фон Сайн-Витгенщайн (* ок. 1563; † 1 януари 1612). Те имат децата:[2]

  • дъщеря (*/† 24 април 1589 в замък Валдек)
  • Фридрих Казимир (* 23 януари 1591 в замък Валдек; † 2 март 1658 в дворец Алт-Ортенбург), 1627 – 1658 имперски граф на Ортенбург
  • Йохан Филип фон Ортенбург (* 14 октомври 1592 в замък Валдек; † 20 юни 1631), кралски шведски обрист
  • Хайнрих VIII/X (* 19 август 1594 в замък Валдек; † 19 август 1622 в битка при Фльорюс), обрист на охранителния полк в пфалцската войска
  • Кристиан фон Ортенбург (* 12 август 1600 в замък Валдек; † 18 юли 1601 в замък Валдек)

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Markus Lorenz: Die Grafen von Ortenburg und ihre Reichsgrafschaft Ortenburg bis zur Einführung der Reformation 1563. In: Ortenburg – Reichsgrafschaft und 450 Jahre Reformation (1563 – 2013), Ortenburg 2013 (S. 26 – 39).
  • Stefan Wild: Schloss Söldenau. In: Ortenburg – Reichsgrafschaft und 450 Jahre Reformation (1563 – 2013), Ortenburg 2013 (S. 442 – 449).
  • Friedrich Hausmann: Die Grafen zu Ortenburg und ihre Vorfahren im Mannesstamm, die Spanheimer in Kärnten, Sachsen und Bayern, sowie deren Nebenlinien. Ostbairische Grenzmarken – Passauer Jahrbuch für Geschichte Kunst und Volkskunde, Nr. 36, Passau 1994 (S. 9 – 62).
  • Eberhard Graf zu Ortenburg-Tambach: Geschichte des reichsständischen, herzoglichen und gräflichen Gesamthauses Ortenburg – Teil 2: Das gräfliche Haus in Bayern., Vilshofen 1932.
  • Carl Mehrmann: Geschichte der evangelisch-lutherischen Gemeinde Ortenburg in Niederbayern – Denkschrift zur Jubiläumsfeier der 300jährigen Einführung der Reformation daselbst am 17. und 18. Oktober 1863, Landshut 1863
  • ~Europäische Stammtafeln, J.A. Stargardt Verlag, Marburg, Schwennicke, Detlev (Ed.). V 80.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]