Хайри Хамдан
| Хайри Хамдан | |
 Хайри Хамдан на литературното четене „Отвъд кориците на Тетрадката“ | |
| Роден | 2 януари 1962 г. |
|---|---|
| Професия | преводач |
| Националност | палестинец |
| Жанр | стихотворение, роман, пиеса |
| Тема | любов, война, емиграция |
| Дебютни творби | „Очите на бурята“ (1993) |
Хайри Хамдан е палестински поет, писател и преводач. Живее в България от средата на 80-те години на XX век и твори на български и на арабски език. Преводач на българска литература на арабски език, съставител на няколко антологии на български поети и писатели, издадени в арабския свят.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 2 януари 1962 г. в Дер Шараф, Палестина. През 1967 г. емигрира със семейството си в Йордания, където завършва средното си образование. През 80-те години пристига в България като студент в Техническия университет. Тогава написва и първите си стихове на български език, които са публикувани на страниците на вестник „Технически авангард“.[1] По-късно Хамдан става и част от редколегията на изданието.[2]
През 1993 г. издава първата си стихосбирка „Очите на бурята“. Паралелно публикува в „Литературен фронт“, в-к „Пулс“, алманаха „Море“. Втората поетична книга на Хамдан „Мариямин“ излиза през 2000 г. Следват романите „Живи в царството на рака“ (2005) и „Европеец по никое време“ (2006), както и стихосбирката „Хронична любов“ (2005). През годините творби на Хайри Хамдан намират място във водещите периодични издания в България като „ЛитерНет“, „Кръстопът“, „Литературен свят“, Нова социална поезия, Нова асоциална поезия. Автор е и на пиесите „Чува ли ме някой“, “Нека живея, нека умра". Последната е издадена през 2011 г. в Египет.[3] Носител е на международни награди в Египет и Палестина.[4]
През 2014 г. издава романа „Дневникът на позора“, а през 2016 г. – стихосбирката „Един живот не е достатъчен“.[5] На арабски език издава сборника с разкази „Съблазънта на средната възраст“ и романа „Неспокойни души“. Романът „Лешникови градини“ първоначално е издаден на арабски език през 2018 г., а през 2020 г. – и на български.[6][7]
Превел е над 100 български автори на арабски език, съставител на антологията на българската поезия „Вятърът разпръсна моите слова“[8][9] и антологията с български разкази „В началото бе епилогът“.[10]
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
Поезия[редактиране | редактиране на кода]
- „Очите на бурята“ (1993)
- „Мариямин“ (2000)
- „Хронична любов“ (2005)
- „Един живот не е достатъчен“ (2016)
- „Последен портал“ (2018)
- „Водните лилии на паметта“ (2019)
- „Аз, бедуинът“ (2021)
Проза[редактиране | редактиране на кода]
- „Живи в царството на рака“ (2005)
- „Европеец по никое време“ (2006)
- „Дневникът на позора“ (2014)
- „Съблазънта на средната възраст“ (2014)
- „Неспокойни души“ (2015)
- „Лешникови градини“ (2020)
Драматургия[редактиране | редактиране на кода]
- „Нека живея, нека умра“ (2011)
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Хайри Хамдан: Българската литература в арабските страни се приема много сериозно
- ↑ Биография в Е-лит
- ↑ Открита литература – Хайри Хамдан
- ↑ Биография в ЛитерНет
- ↑ „Един живот не е достатъчен“ на поета Хайри Хамдан
- ↑ Хайри Хамдан – преводач на януари в Столична библиотека
- ↑ „Лешникови градини“ на Хайри Хамдан ни отваря вратите към един непознат свят
- ↑ Борис Христов, Христо Фотев и Константин Павлов в Арабския свят
- ↑ Арабският свят откри българските писатели
- ↑ Пасков, Хайтов и Господинов в Арабския свят.