Ханс Карл фон Винтерфелдт
| Ханс Карл фон Винтерфелдт Hans Karl von Winterfeldt | |
| пруски генерал-лейтенант | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 8 септември 1757 г.
|
| Погребан | Берлин, Федерална република Германия |
| Герб | |
 | |
| Семейство | |
| Деца | 4 |
| Ханс Карл фон Винтерфелдт в Общомедия | |
Ханс Карл фон Винтерфелдт (на немски: Hans Karl von Winterfeldt; * 4 април 1707 във Ванзелов в Мекленбург-Предна Померания; † 8 септември 1757 в Гьорлиц) е значим пруски генерал-лейтенант при Фридрих Велики през Силезийските войни и Седемгодишната война.
Той е син на Георг Фридрих фон Винтерфелд (1670 – 1720) и съпругата му Кристина Елизабет фон Малтцан (1682 – 1747). Брат е на полковника на артилерията Рудолф Хайнрих фон Винтерфелдт (1720 – 1788).
Ханс Карл фон Винтерфелдт влиза 1723 г. в гарнизонския регимент Нр. 2 на чичо му полковник Каспар Дитлоф фон Винтерфелд († 1725) в пруската войска. През 1740 г. той е най-тесен довереник на Фридрих Велики, който го прави пруски пратеник в Санкт Петербург. При избухването на Силезийските войни той се връща обратно в Прусия и участва в битки, става 1741 г. полковник. Той не знае френски.
През 1745 г. той е генерал-адютант на краля, който го изпраща в Лондон. През 1756 г. той получава Ордена Черен орел от Фридрих II. Той също е рицар на Ордена Pour le Mérite. През 1756 г. Фридрих II го прави командант на крепостта Колберг и губернатор на града и го повишава на генерал-лейтенант. Той също е шеф на „пехотинския регимент Хаке“ и домхер на Хавелберг и Халберщат.
Винтерфелдт е тежко ранен в Битката при Прага (1757), застрелян с мускетен куршум. Ханс Карл фон Винтерфелдт умира от раните си на 8 септември 1757 г. в Гьорлиц и е погребан там. След 100 години той е преместен тържествено в „гробището на инвалидите“ в Берлин. Гробът му е запазен.[1]
Фамилия[редактиране | редактиране на кода]
Ханс Карл фон Винтерфелдт живее в Русия при руския фелдмаршал и премиер-министър граф Буркхард Кристоф фон Мюних (1683 – 1767), който е женен за негова леля. Там той се запознава с Юлиана Доротея фон Малцан (* 7 май 1710; † октомври 1763), доведената дъщеря на фелдмаршала и дворцова дама на царицата, която е против женитбата им. Те се женят 1732 г. Той има четири деца, два сина и две дъщери, които умират рано. Неговото наследство получава Мориц Адолф фон Винтерфелдт (1744 – 1819) от род Ниден.
-
Релеф на Ханс Карл фон Винтерфелдт в „гробището на инвалидите“ в Берлин -
Гробният паметник на Винтерфелдт в „Инвалиденфридхоф“, Берлин
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Joachim Engelmann, Günter Dorn: Friedrich der Große und seine Generale. Friedberg 1988.
- Grete Grewolls: Wer war wer in Mecklenburg und Vorpommern. Das Personenlexikon. Hinstorff Verlag, Rostock 2011, ISBN 978-3-356-01301-6, S. 10942.
- F. R. Paulig: Geschichte des Siebenjährigen Krieges. Ein Beitrag zur deutschen Geschichte der Jahre 1740 – 1763. Starnberg 1988 (Nachdruck der Ausgabe Frankfurt/Oder 1878).
- Kurt von Priesdorff: Soldatisches Führertum. Band 1, Hanseatische Verlagsanstalt Hamburg, o. O. [Hamburg], o. J. [1937], DNB 367632764, S. 330 – 334, Nr. 352.
- Walther Rohdich: Friedrich Faszination. 200 Tage aus seinem Leben. Friedberg 1986 (Kapitel: Hans Carl von Winterfeldt).
- Helmut Schnitter: Hans Karl von Winterfeldt – „Generalstabschef“ des Königs. In: Helmut Schnitter: Gestalten um Friedrich den Großen. Biographische Skizzen. Band 2, Reutlingen 1993, S. 6 – 16.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Generäle zieren im Sommer den Zietenplatz, morgenpost.de/berlin
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Hans Karl von Winterfeldt – von Winterfeld(t)scher Familienverband e.V.
- Bernhard von Poten: Winterfeldt, Hans Karl von. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 43, Duncker & Humblot, Leipzig 1898, S. 485 – 490.
- Karl August Varnhagen von Ense: Leben des Generals Hans Karl von Winterfeldt. Duncker & Humblot, Berlin 1836, Digitalisat
- von Winterfeld(t)scher Familienverband
- Die Geschichte des Adelsgeschlechts von Winterfeld