Направо към съдържанието

Харар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Харар
ሐረር
Знаме
      
Изглед към стария град на Харар
Изглед към стария град на Харар
9.3111° с. ш. 42.1278° и. д.
Харар
Страна Етиопия
РегионХарари
Надм. височина1885 m
Население151 977 души (2012)
Часова зонаUTC+3
Световно наследство на ЮНЕСКО
В регистъраHarar Jugol, the Fortified Historic Town
Типкултурно
Критерииii, iii, iv, v
Вписване2006  (30-а сесия)
Площ48 ha
Харар в Общомедия

Харар (на амхарски: ሐረር; на оромо: Adare Biyyo; на сомалийски: Xarar) е град в източната част на Етиопия. Той е административен център на регион Харари. Разположен е на хълм с надморска височина около 1885 m. Към 2012 г. населението му е 151 977 души.

В продължение на векове Харар е важен търговски възел, свързан чрез търговски пътища с целия Сомалийски полуостров. Старата укрепена част на града е обозначена като обект на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО през 2006 г.[1] Поради дългата история на Харар в търговията с Арабския полуостров, правителството на Етиопия е криминализирало разрушаването на исторически постройки в града. Сред тях са домове, музеи и военни обекти. Понякога, градът се счита за четвъртия свещен град на исляма – в него са разположени 82 джамии, 3 от които датират от 10 век.[2][3]

История

[редактиране | редактиране на кода]

В ранната си история, градът е бил съюзен с конфедерацията Сайла.[4] Към 9 век Харар се управлява от династията Махзуми.[5][6] Той се оформя като център на ислямската култура и религия на Сомалийския полуостров през Средновековието.

Според хрониките на Амда Сейон I от 14 век, градът е арабска колония.[7] През Средновековието, той влиза в състава на султаната Адал, като през 1520 г. става негова столица. 16 век е златният период на града. Местната култура процъфтява и тук се заселват и творят много поети. Става известен със своите кафе, тъкане, кошарство и книгоподвързване.

От Харар, Ахмад ибн Ибрахим ал-Гази предприема завоевателна кампания през 16 век, която увеличава територията на султаната и застрашава съседната християнска Етиопска империя. Наследникът му, Нур ибн Муджахид построява защитна стена около града.[8] С височина от четири метра и с пет порти, структурата е запазена непокътната и до днес като символ на града. След смъртта на емир Нур, Харар изпада в постепенен упадък. Освен това афари започват да нападат керваните, пътуващи между Харар и крайбрежието.

През 1647 г. Али ибн Дауд основава емирство Харар, когато харарското население отказва да приеме имам Умардин Адан като свой владетел. Емиратът сече своя собствена валута.[9] През 1875 г., обаче, емирството е покорено от египтяните.[10]

Търговията на Харар в голяма степен зависи от крайбрежния град Бербера. Голяма част от търговията между двата исторически града се контролира от търговците на сомалийския клан Хабар Ауал, който продава световноизвестното харарско кафе по света.[11]

По време на египетското управление (1875 – 1884), френският поет Артюр Рембо живее в града като локален функционер на няколко компании, базирани в Аден. Къщата му в Харар днес е превърната в музей.[12] През 1885 г. Харар става независим, но това продължава едва до 6 януари 1887 г., когато след битка е включен в състава на Етиопия под управлението на император Менелик II.

Харар губи част от комерсиалното си значение с построяването на железопътна линия между Адис Абеба и Джибути от французите. По-късната британска власт планира да възстанови историческия търговски път между Харар и Бербера чрез железопътна връзка, но инициативата не е приета от парламента, тъй като се счита, че тя би могла да наруши Сърдечното съглашение между Великобритания и Франция.[13]

Градът е превзет на 8 май 1937 г. от италианските войски на маршал Родолфо Грациани в хода на Втората италианско-етиопска война. Страната е окупирана от Италия до 1941 г. Британският Нигерийски полк завзема града за Съюзниците на 29 март 1941 г.[14] Същата година страната напълно възвръща независимостта си.

Население

[редактиране | редактиране на кода]

Към 2012 г. населението на града е около 150 000 души. Етническият му състав включва 40,5% амхарци, 28,1% оромо, 11,8% харарци, 7,9% гураги и 6,8% сомалийци.[15][16][17] Местните харарци в миналото се представлявали мнозинство в оградения град, но в днешно време броят им е значително намалял поради етническото прочистване на император Хайле Селасие.[18][19][20]

В религиозно отношение, 48,5% са привърженици на Етиопската православна църква, 44,5% са мюсюлмани, а 6,1% – протестанти.[15]

Климат

[редактиране | редактиране на кода]

Климатът в града е субтропичен високопланински. Дъждовният сезон е от март до октомври, кулминирайки през август, докато от ноември до февруари времето обикновено е сухо. През цялата година следобедните температури са топли до горещи, а утрините са хладни.

  Климатични данни за Харар 
Месеци яну. фев. март апр. май юни юли авг. сеп. окт. ное. дек. Годишно
Средни максимални температури (°C) 25,3 26,3 27,1 26,9 27,0 25,5 23,8 22,6 23,9 26,1 25,8 25,8 25,5
Средни температури (°C) 18,6 19,7 20,4 20,7 20,8 19,8 18,9 18,1 18,7 19,6 19,0 18,9 18,9
Средни минимални температури (°C) 11,9 12,9 13,7 14,5 14,6 14,1 14,0 13,6 13,5 13,1 12,1 12,0 13,3
Средни месечни валежи (mm) 17 20 57 84 91 68 99 126 94 49 12 6 723
Източник: Climate-Data[21]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Panda sanctuary, tequila area join UN World Heritage sites // Un.org, 13 юли 2006. Посетен на 23 юли 2013.
  2. ↑ Harar Jugol, the Fortified Historic Town // World Heritage List. UNESCO World Heritage Centre. Посетен на 6 август 2009.
  3. ↑ Five new heritage sites in Africa // BBC, 13 юли 2006. Посетен на 18 декември 2006.
  4. ↑ Wehib, Ahmed. History of Harar and Harari. Harari people regional state, culture, heritage and tourism bureau, октомври 2015. с. 45. Посетен на 26 ноември 2017.
  5. ↑ The Ethno-History of Halaba People. с. 15. Посетен на 20 октомври 2017. Архив на оригинала от 2018-07-05 в Wayback Machine.
  6. ↑ Østebø, Terje. Localising Salafism: Religious Change Among Oromo Muslims in Bale, Ethiopia. BRILL, 30 September 2011. с. 56. Посетен на 20 октомври 2017.
  7. ↑ Budge, E.A. A History of Ethiopia: Volume I (Routledge Revivals): Nubia and Abyssinia. Routledge, 1 август 2014. Посетен на 3 март 2017.
  8. ↑ Dr. Enrico Cerulli, Documenti arabi per la storia dell’Ethiopia, Memoria della Accademia Nazionale dei Lincei, Vol. 4, No. 2, Rome, 1931
  9. ↑ Richard Pankhurst, An Introduction to the Economic History of Ethiopia (London: Lalibela House, 1961), p. 267.
  10. ↑ Richard Pankhurst, The Ethiopian Borderlands (Lawrenceville: Red Sea Press, 1997), pp. 375 – 377
  11. ↑ Hunter, Frederick. An Account of the British Settlement of Aden in Arabia. Cengage Gale, 1877. с. 41.
  12. ↑ Munro-Hay, Ethiopia, the unknown land: a cultural and historical guide (London: I.B. Tauris, 2002), p. 184
  13. ↑ Berbera-Harrar Railway Survey Vol. 1
  14. ↑ Anthony Mockler, Haile Selassie's War (New York: Olive Branch, 2003), pp. 145, 367f
  15. ↑ а б Desplat, Patrick. Harar // Encyclopaedia of Islam, THREE. 2016-09-01.
  16. ↑ Harar
  17. ↑ Okazaki, Rumi. A STUDY ON THE LIVING ENVIRONMENT OF HARAR JUGOL, ETHIOPIA // Japan Science and Technology Agency 77. 2012. с. 951.
  18. ↑ Harari
  19. ↑ Wehib, Ahmed. History of Harar and Harari. Harari people regional state, culture, heritage and tourism bureau, октомври 2015. с. 141. Посетен на 26 ноември 2017.
  20. ↑ Matshanda, Namhla. Centres in the Periphery: Negotiating Territoriality and Identification in Harar and Jijiga from 1942. The University of Edinburgh, 2014. с. 199. Архив на оригинала от 2020-01-31 в Wayback Machine.
  21. ↑ Climate-Data : Ethiopia // Посетен на 11 юли 2013.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Харар&oldid=12344183“.