Хироюки Агава

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Хироюки Агава
阿川 弘之
Хироюки Агава през 1945 г.
Хироюки Агава през 1945 г.
Роден24 декември 1920 г.
Починал3 август 2015 г. (94 г.)
Токио, Япония
Професияписател
Националност Япония
Активен период1946 – 1994
Жанрбиографии и есета
Дебютни творбиNennen Saisai „Години след години“ – 1946
НаградиКавалер на ордена на културата, Япония Орден на културата
Голяма награда за японска литература
Награда „Kikuchi Kan“
Награда за литература „Shincho“ и др.

Повлиян от
ДецаНаоуки Агава
Сауако Агава
Хироюки Агава
阿川 弘之
в Общомедия

Хироюки Агава (на японски: 阿川 弘之; на английски: Hiroyuki Agawa) е японски писател, автор на произведения в жанровете биографии, исторически романи, есета и документалистика.

Литературна биография[редактиране | редактиране на кода]

Хироюки Агава е роден в Хирошима, Япония и още като студент в гимназията е повлиян от японския автор Наоя Шига (на английски: Naoya Shiga). Той влиза в Имперския университет в Токио, за да изучава японската литература. След като завършва през 1942 г., младият Хироюки Агава е подготвен да служи в японския императорски флот, за който той работи като разузнавателен офицер и разчита китайски военни кодове до края на войната. През март 1946 г. Хироюки Агава се завръща в Хирошима, където родителите му се намират по това време и преживяват експлозията на атомна бомба през август 1945 година.

След Втората световна война Хироюки Агава написва първия си роман „Nennen Saisai“ (1946), който е всъщност класически автобиографичен роман, разказващ за неговия живот след завръщането при родителите му. Авторът отбелязва в послепис рецензия за тази книга написана лично от неговия ментор, японският писател Наоя Шига. В този роман Хироюки Агава успява да съчетае историите на негови приятели и познати които са били очевидци на бомбардировките, и свидетелското описание в разказ на преживяванията на едно семейство от Хирошима. Поради окупационният период по онова време цензурата е била доста строга, но въпреки това, написаната от него история е допусната до читателя, защото както по-късно отбелязва авторът, той не споменава проблемите свързани с последствията на бомбардировката, и не критикува САЩ.

Хироюки Агава става известен на широката общественост и критици със своя автобиографичен роман „Citadel in Spring“ (1952), който е увенчан с наградата „Yomiuri“. По-късно той разглежда същата тема като студентски войник през 1974 г. и пише документалният роман „Ma no isan“, в който разказва за бомбардировките над Хирошима през очите на един млад репортер от Токио. Най-големите биографични романи на Хироюки Агава са „Yamamoto Isoroku“ (1965), „Yonai Mitsumasa“ (1978), „Inoue Seibi“ (1986) и „Shiga Naoya“ (1994). Другите му големи творби включват „Kumo no bohyo“ (1955) и „Gunkan Nagato no shogai“ (1975).

Хироюки Агава е баща на две деца. По големият му син Наоуки Агава (на английски: Naoyuki Agawa) е роден на 14 април 1951 г. и е адвокат, дипломат, академик и автор публицист. Той е преподавател по право в университета „Кейо“ – частен университет, разположен в Минато Токио. Неговата по-малка сестра е известната писателка и японска телевизионна личност Сауако Агава (на английски: Sawako Agawa), родена на 1 ноември 1953 г. [1][2][3]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • През 1999 г. Хироюки Агава получава Наградата за култура (Bunka Kunsho).
  • През 1952 г. Хироюки Агава получава Наградата „Yomiuri“ – за „Citadel in Spring“
  • През 1966 г. Хироюки Агава получава Литературната награда „Shincho“ – за „Yamamoto Isoroku“
  • През 1987 г. Хироюки Агава получава Голямата литературна награда „Nippon“ – за „Inoue Seibi“
  • През 1994 г. Хироюки Агава получава Литературната награда – за „Shiga Naoya“
  • През 2002 г. Хироюки Агава получава Наградата „Yomiuri“ – за „Shokumi-Buburoku“
  • През 2007 г. Хироюки Агава получава Наградата „Kan Kikuchi“

Библиопрафия[редактиране | редактиране на кода]

Година Японско заглавие Английско заглавие Жанр
1946 年年歳歳
Nennen Saisai
From Age to Age Роман / Първата литературна творба на Хироюки Агава – превод от Eric P. Cunningham
1952 春の城
Haru no shiro
Citadel in Spring Автобиографичен роман описващ атомната бомбардировка над Хирошима – превод от Lawrence Rogers, 1990 г.
1953 魔の遺産
Ma no isan
Devil's heritage Документален роман за последствията от атомната бомбардировка над Хирошима – превод от John M. Maki, 1957 г.
1955 魔の遺産
Kumo no bohyō
Burial in the Clouds Документален военен роман въз основа на дневника на Iwao Yoshii, бивш пилот-камикадзе. Филмова адаптация от Shochiku през 1957 г.
1957 夜の波音
Yoru no namioto
Кратки истории
1959 カリフォルニヤ
California
Роман
1960 坂の多い町
Saka no ooi machi
Кратки истории
1961 青葉の翳り
Aoba no kageri
Кратки истории
1966 舷燈
Gentō
Роман
1967 軍艦ポルカ
Gunkan polka
Кратки истории
1968 水の上の会話
Mizu no ue no kaiwa
Кратки истории
1969 山本五十六
Yamamoto Isoroku
The Reluctant Admiral Yamamoto and the Imperial Navy Биография превод от John Bester, 1979
1973 暗い波濤
Kurai hatō
Военен роман (частично автобиографичен)
1975 軍艦長門の生涯
Gunkan Nagato no shōgai
Документален роман
1978 米内光政
Yonai Mitsumasa
Биография
1982 テムズの水
Thames no mizu
Кратки истории
1986 井上成美
Inoue Seibi
Биография
1994 志賀直哉
Shiga Naoya
Биография
2004 亡き母や
Naki haha ya
Роман

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. "Hiroyuki Agawa" // публикувано от www.amazon.com, раздел: Books. Посетен на 07.11.2017. (на английски)
  2. Hiroyuki Agawa // публикувано от www.goodreads.com, раздел: Books. Посетен на 07.11.2017. (на английски)
  3. Hiroyuki Agawa // публикувано от www.abebooks.com, раздел: Author. Посетен на 07.11.2017. (на английски)
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Hiroyuki Agawa в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​