Направо към съдържанието

Хосе Мария Мерино

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Хосе Мария Мерино
Хосе Мария Мерино, 2015 г.
Хосе Мария Мерино, 2015 г.
ПсевдонимСабино Ордас
Роден5 март 1941 г. (83 г.)
Професияписател
Националност Испания
Активен период19782 -
Жанрлюбовен роман, исторически роман, детска литература, поезия
СъпругаМария дел Кармен Норверт
ДецаМария, Ана
Уебсайт
Хосе Мария Мерино в Общомедия

Хосе Мария Мерино (на испански: José María Merino) е испански поет и писател, автор на произведения в жанровете съвременен роман, исторически роман, любовен роман и детска литература, член на Испанската кралска академия.

Биография и творчество

[редактиране | редактиране на кода]

Хосе Мария Мерино Санчес е роден на 5 март 1941 г. в Ла Коруня, Галисия, Испания, където бяга семейството му поради републиканските убеждиния на баща му, който е аднокат. Сред войната се завръщат в Леон, където Хосе Мерино отраства. Завършва право в Мадрид. След дипломирането си в проекти на ЮНЕСКО в Латинска Америка. Сътрудничи като журналист и литературен критик в различни медии, като списание „Leer“, списание „Revista de Libros“ и вестник „El País“. В периода 1987 – 1989 г. ръководи Центъра за испанската литература на Министерството на културата. От 1996 г. се посвещава изцяло на литературната си кариера.

През 1972 г. е издаден поетичният му сборник „Sitio de Tarifa“. Става известен с дебютния си роман „Novela de Andrés Choz“ (Романът на Андрес Чос), който е удостоен с Наградата за романи и разкази.

Романът му „La orilla oscura“ (Тъмният бряг) от 1985 г. печели Наградата на критиката.

Заедно с писателите Хуан Педро Апарисио и Луис Матео Диаз издават през 2002 г. съвместния роман „Las cenizas del fénix, de Sabino Ordás“.

Романът „Реката на рая“ от 2012 г. е считан за връх в творчеството му и печели едни от най-големите награди в Испания – Националната награда за литература (2013) и Наградата на критиката в Кастилия и Леон.

На 27 март 2008 г. е избран за член на Испанската кралска академия. През 2014 г. е удостоен с титлата „доктор хонорис кауза“ от Университета на Леон, а през 2018 г. от мадридския университет „Сейн Луис“. Ръководи многобройни семинари за творческо писане за млади писатели.

Хосе Мария Мерино живее със семейството си в Мадрид.

Самостоятелни романи

[редактиране | редактиране на кода]
  • Novela de Andrés Choz (1976)
  • El caldero de oro (1981)
  • La orilla oscura (1985)
  • El centro del aire (1991)
  • Las visiones de Lucrecia (1996)
  • Los invisibles (2000)
  • El heredero (2003)
  • La sima (2009)
  • El río del Edén (2012) – Национална награда за литература
    Реката на рая, изд.: ИК „Персей“, София (2016), прев. Румен Руменов
  • Musa Décima (2016)

Отделните романи са издадени и като серии

  • 1992: „Метиски хроники“ (Las crónicas mestizas)
  1. El oro de los sueños
  2. La tierra del tiempo perdido
  3. Las lágrimas del sol
  • 2000: „Митове“ (Novelas del mit)
  1. El caldero de oro
  2. La orilla oscura
  3. El centro del aire
  • 2015 „История“ (Novelas de la historia)
  1. Las visiones de Lucrecia
  2. El heredero
  3. La sima
  • El oro de los sueños (1986)
  • La tierra del tiempo perdido (1987)
  • Las lágrimas del sol (1989)
  • Los trenes del verano – No soy un libro (1993) – Национална награда за литература за деца и юноши
  • El cuaderno de hojas blancas (1996)
  • Regreso al cuaderno de hojas blancas (1997)
  • Adiós al cuaderno de hojas blancas (1998)
  • Las mascotas del mundo transparente (2014)
  • Sitio de Tarifa (1972)
  • Cumpleaños lejos de casa (1973)
  • Mírame Medusa y otros poemas (1984)
  • Cumpleaños lejos de casa. Obra poética completa (1987)
  • Cumpleaños lejos de casa. Poesía reunida (2006)
  • Intramuros (1998) – мемоари
  • Tres semanas de mal dormir (2006) – мемоари
  • 1985 El filandón – по разказа „El desertor“, участва и актьор