Христо Димитров (психиатър)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Христо Димитров.

Христо Димитров
български психиатър и учен
Роден
Починал
Медицина
Областпсихиатрия
Работил вВисш медицински институт в София

Христо Тодоров Димитров е български психиатър, старши научен сътрудник.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 13 май 1928 г. в София[1]. Член на БКП от 1948 г. През 1952 г. завършва медицина в Софийския университет и става психиатър. На следващата година изгубва зрението си след операция на тумор в мозъка. От 1957 г. завежда психиатричния кабинет на Висшия медицински институт в София. През 1969 г. защитава дисертация на тема „Критика на Фройдовото учение за неврозите: историко-теоретическа, методологическа и частно-научна преценка“ във Висшия медицински институт. Един от изявените критици на психоанализата в България наред с Никола Шипковенски и Христо Христозов и други психиатри. Поради слепотата му около него се събират млади асистенти като Николай Колев и Георги Каменов, които му помагат при обсъждането и четенето на книгите на Фройд. И двамата по-късно емигрират и стават психоаналитици. Димитров работи и върху репродукционния метод на Никола Кръстников и допринася за популяризацията му в чужбина[2]. Автор е на 5 монографии и на над 130 статии. Умира на 30 октомври 1974 г. в София.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Дисертация
  • Димитров, Хр. (1969). Критика на Фройдовото учение за неврозите: историко-теоретическа, методологическа и частно-научна преценка. Дисертация, ВМИ.
Монографии
  • Димитров, Хр. (1965). Психоанализата и нейните разновидности., Изд. Медицина и физкултура.
  • Димитров, Хр. (1971). Динамиката на живота и нервната система., Изд. Медицина и физкултура.
  • Димитров, Хр. (1972). Главоболието. Прояви, причини, предпазване и лечение., Изд. Медицина и физкултура.
  • Димитров, Хр. (1973). Психоанализа и философия. Критичен очерк върху източниците и еволюцията на психоанализата. Изд. Наука и изкуство.
  • Димитров, Хр. (1976). Неофройдизмът в съвременната психиатрия и медицинска психология. Изд. Медицина и физкултура.
Статии
  • Димитров, Хр. (1963). Опит за критична оценка на някои страни от психоанализата в светлината на павловското учение и теорията на отражението. 26 май 1961 сп. Неврология, психиатрия и неврохихургия. Бр.1, с. 23 – 31
  • Димитров, Хр. и Кръстников, А. (1965). Върху някои клинични и патофизиологични страни на проблема за психастенията. сп. Неврология, психиатрия и неврохихургия. Бр.2, с. 133 – 141.
  • Димитров, Хр. (1967). Учението на W. Stekel за неврозите и критичното му осветляване. сп. Неврология, психиатрия и неврохихургия. Бр.3, с. 235 – 239.
  • Димитров, Хр. и Кръстников, А. (1968). Мястото на репродукционния метод на Н. Кръстников в съвременната психотерапия. сп. Неврология, психиатрия и неврохихургия. Бр.5, С. 407 – 412.
  • Димитров, Хр. и Алексиев, А. (1969). За някои семейни влияния, личностни особености и клинични прояви при наркоманиите (алкохолизъм и морфинизъм). сп. Неврология, психиатрия и неврохихургия. Бр.6, С. 432 – 440.
  • Димитров, Хр. (1968). Хартмановата „философия на несъзнаването“ и фройдовата „глъбинна психология“, Философска мисъл, № 7, 98 – 106.
  • Димитров, Хр. (1969). Частнонаучни и теоретични страни на американския неофройдизъм, Философска мисъл, № 10, 78 – 88.
  • Димитров, Хр. (1973). Хартмановата психология на Аза. сп. Неврология, психиатрия и неврохихургия. Бр.4, с. 273 – 277.
  • Димитров, Хр. (1974). Върху някои неправилни тенденции в отношението лекар-болен. сп. Неврология, психиатрия и неврохихургия. Бр.2, с. 140 – 146.
  • Димитров, Хр. (1975). Марксизмът и проблемата за човешката агресивност у 3. Фройд и К. Лоренц, Философска мисъл, № 2, 122 – 124.
  • Димитров, Хр. (1975). Върху философското „родословие“ на 3. Фройд, Философска мисъл, № 3, 83 – 92.
  • Димитров, Хр. (1983). Критично разглеждане на някои съвременни буржоазни теории за същността на неврозите., с.71 – 82. В: Антонов, Н. (ред.). Неврози и неврозоподобни състояния. София: Медицина и физкултура.
  • Димитров, Хр. и Герджиков, И. (1972). Проблемата за агресията в съвременната психоанализа, Философска мисъл, № 5, 65 – 75.
  • Димитров, Хр. и Герджиков, И. (1975). Особености в психосексуалното развитие при шизофренно болните. Неврология, психиатрия и неврохирургия., бр. 1, с. 22 – 25.
  • Димитров, Хр. и Дашинова, Н. (1967). Някои психоаналитични възгледи в детската психиатрия и критичното им осветляване. Неврология, психиатрия и неврохирургия., бр. 5, с. 373 – 376.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Стоименов, Й. (ред). Психиатричен енциклопедичен справочник. АИ „Марин Дринов“, 2004, с. 242
  2. Сп. Неврология, психиатрия и неврохирургия., 1975, бр. 1, с. 91.