Хуго фон Лайзниг
Хуго фон Лайзниг | |
бургграф на замък Лайзниг | |
Семейство | |
---|---|
Съпруга | Доротея Шенк фон Ландсберг |
Деца | Георг III фон Лайзниг |
Хуго фон Лайзниг (на немски: Hugo, Burggraf von Leisnig; * 21 юни 1465; † 21 март 1538) е последният бургграф (1474) на замък Лайзниг в Саксония, господар на Пениг и Непомисл (1520), хауптман в Даме (1500).
Живот
[редактиране | редактиране на кода]Той е син на бургграф и граф Георг II фон Лайзниг (1436 – 1474/1476) и съпругата му Йохана фон Колдиц († 1513, като монахиня в Хемниц), наследничка на Билин в Бохемия, дъщеря на Ханс (Ханус) фон Колдиц-Билин-Граупен (1393 – 1461/1462) и Агнес фон Ландщайн († сл. 1473). Внук е на бургграф Ото II фон Лайзниг († ок. 1454), господар на Пениг-Роксбург, и графиня Маргарета фон Шварцбург-Ваксенбург († 1485/1490). Брат е на Евстах фон Лайзниг († сл. 1524) и Александер фон Лайзниг-Дупау († 13 януари 1528), женен за бургграфиня Доротея фон Майсен († сл. 1529).
През 1365 г. родът трябва да продаде господствата Лайзниг и Мутцшен на Ветините и те ги дават на Маркграфство Майсен. Бургграфовете фон Лайзниг през 1364 г. се оттеглят в собственостите си в Пениг и Роксбург.
Хуго живее в Пениг и е принуден многократно да постъпва на служба на велики принцове като офицер. Въпреки че Хуго не се е ангажирал изрично с лутеранската реформация, той е толерантен към новата доктрина.
Със смъртта му родът на бургграфовете на Лайзниг измира през 1538 г. Земите му са превзети от къщата на Ветин.
-
Замък Лайзниг
(Милденщайн над Мулде) -
Пениг ок. 1650
Фамилия
[редактиране | редактиране на кода]Първи брак: годеж на 27 юли 1494 и брак на 19 септември 1494 г. с Доротея Шенк фон Ландсберг († 2 септември 1532), дъщеря на Ото Шенк фон Ландсберг († 1495/1499) и Амабилия фон Биберщайн-Зорау (1452 – 1507). Те имат четири деца:[1][2]
- Бригита фон Лайзниг (* 13 октомври 1495), омъжена за Албин Шлик цу Басано и Вайскирхен
- Георг III фон Лайзниг (* 6 ноември 1496; † 13 март 1531), женен за Агнес фон Мансфелд-Фордерорт (* 18 декември 1504; † 1570); няма деца
- Анна фон Лайзниг (* 28 март 1499), омъжена за Вилхелм фон Лобковиц
- Амалия фон Лайзниг (* 22 юли 1508; † 23 февруари 1560, погребана в „Св. Андреас“, Айзлебен), наследничка на Пениг, омъжена I. 1526 г. за Ернст II фон Шьонбург-Валденбург (* 1486; † 12 септември 1534), фрайхер на Шьонбург-Валденбург-Лихтенщайн, II. на 26 февруари 1536 г. за граф Филип II фон Мансфелд-Фордерорт-Борнщет (* 28 октомври 1502; † 9 юли 1546)
Втори брак: ок. 1535 г. с Амалия Швиховски фон Ризенберг. Бракът е бездетен.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Gerhard Köbler: Historisches Lexikon der Deutschen Länder. Verlag C.H. Beck München, 2007, S. 369f.
- Europaische Stammtafeln, by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. XIX, Tafel 112.
- Detlev Schwennicke, Europaische Stammtafeln, New Series, Vol. XIX, Tafel 152.
- Europäische Stammtafeln, J.A. Stargardt Verlag, Marburg, Schwennicke, Detlev (Ed.). 4:146, 19:112
- Europäische Stammtafeln, Band IV, Frank Baron Freytag von Loringhoven, 1975, Isenburg, W. K. Prinz von. 87
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Hugo, Burggraf von Leisnig, our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com
- ↑ Hugo, Burggraf v. Leisnig, ww-person.com
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Hugo Burggraf von Leisnig, Genealogics ~ Leo van de Pas continued by Ian Fettes
- Burgrafschaft Leisnig, genealogie-mittelalter