Хулио Мангада
| Хулио Мангада | |
| испански полковник | |
 | |
| Звание | полковник |
|---|---|
| Години на служба | 1896 – 1939 |
| Служи на |  Кралство Испания (1896 – 1931) Втора испанска република (1931 – 1939) |
| Род войски | Испанска републиканска армия |
| Битки/войни | Гражданска война в Испания |
| Дата и място на раждане | |
| Дата и място на смърт | |
| Хулио Мангада в Общомедия | |
Хулио Мангада Розеньорн (на испански: Julio Mangada Rosenörn) е виден офицер от испанската републиканска армия по време на Гражданската война в Испания.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Професионален войник, добре известен със своите прогресивни и често радикални идеи, Мангада започва военната си кариера през 1896 г., като се присъединява към Пехотната академия, където е назначен като лейтенант. На 1 май 1900 г., като млад пехотен лейтенант от сицилианския 7-ми полк, разположен в Сан Себастиан де лос Рейес, войник го е чува да изразява лични възгледи в знак на симпатия към пролетарското празнуване на Първи май, и го изобличава на своя полковник, след което е арестуван. През 1904 г. започва близко приятелство с журналиста и писател Хосе Накенс, който постоянно се бори с реакционерите за постигане на испанска република. През 1906 г. е повишен в капитан, но за негово голямо огорчение се налага да посети новия си приятел в килията, където Накенс е затворен, след като е заподозрян в агитация за убийството на крал Алфонсо XIII. Други републиканци, които го посещават в затвора, канят Мангада да се присъедини към масоните, което той прави. Горе-долу по същото време се запознава с тогавашния капитан (по-късно генерал) Хосе Перогордо, който го учи на есперанто.
Впоследствие е повишен в командир (1918) и подполковник (1929).
Полковник Мангада играе важна военна и политическа роля като офицер във Втората испанска република, където през 1932 г. е главният герой на „инцидента при Карабанчел“, в който след поражението на диктатора Мигел Примо де Ривера и изгнанието на непопулярния крал Алфонсо XIII, Мангада печели огромна обществена подкрепа, като защитава демократично избраното испанско правителство срещу десни офицери, които подкрепят бунтовническите монархически сили, които в крайна сметка трябва да се обединят под ръководството на Франсиско Франко. След като министърът на правосъдието Алваро де Алборнос говори в Авила в защита на арестите на офицери от бунтовническата армия, опозорените генерали Милан дел Бош и Хосе Кавалканти обявяват възмущението си и самите те са арестувани.[1] На 27 юни с пълната подкрепа на министъра на войната Мануел Асаня, полковник Мангада се изправя и арестува непокорните Франсиско Ларго Кабайеро, генерал-майор Мануел Годед и генерал Вилегас.[2]
През 1936 г. в началото на Гражданската война командва военна група, известна като „Колона Мангада“, която печели няколко важни битки край Мадрид. Неговите войски побеждават колоните на фашисткия командир Лисардо Довал и убиват съоснователя на испанската фаланга Онесимо Редондо. За това той е повишен в полковник, но е широко известен неофициално като народен генерал.
След някои поражения са му възложени други отговорности. В края на войната бяга от Испания на борда на кораба Станбрук във Френски Алжир, а след няколко месеца в Мексико, където умира.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Carolyn P. Boyd, Praetorian Politics in Liberal Spain, UNC Press, p. 287-288. 1979. Accessed 2011-02-13.
- ↑ Nigel Townson, The crisis of democracy in Spain: centrist politics under the Second Spanish Republic, Sussex Academic Press, 2000. 444 pp., p. 133. ISBN 1-898723-95-8.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Julio Mangada в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |