Направо към съдържанието

Шарлота Фридерика фон Мекленбург-Шверин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Шарлота Фридерика фон Мекленбург-Шверин
Charlotte Friederike, Herzogin zu Mecklenburg-Schwerin
принцеса на Дания и Норвегия
Родена
Починала
13 юли 1840 г. (55 г.)
ПогребанаШарлота Фридерика фон Мекленбург-Шверин

РелигияКатолическа църква[1]
лутеранство[1]
Герб
Семейство
РодДом Мекленбург
БащаФридрих Франц I (Мекленбург)
МайкаЛуиза фон Саксония-Гота-Алтенбург (1756–1808)
Братя/сестриЛуиза Шарлота фон Мекленбург-Шверин
Фридрих Лудвиг фон Мекленбург-Шверин
Карл Макленбург-Шверински
СъпругКристиан Фредерик (21 юни 1806 – 1810)
ДецаФредрик VII
Шарлота Фридерика фон Мекленбург-Шверин в Общомедия

Шарлота Фридерика фон Мекленбург-Шверин (на немски: Charlotte Friederike, Herzogin zu Mecklenburg-Schwerin; на датски: Charlotte Frederikke af Mecklenburg-Schwerin; * 4 декември 1784 в Лудвигслуст; † 13 юли 1840 в Рим) е херцогиня от Мекленбург-Шверин и чрез женитба наследствена принцеса на Дания и Норвегия.

Тя е малката дъщеря на херцог, по-късно велик херцог Фридрих Франц I фон Мекленбург-Шверин (1756 – 1837) и съпругата му принцеса Луиза фон Саксония-Гота-Алтенбург (1756 – 1808), дъщеря на принц Йохан Август фон Саксония-Гота-Алтенбург (1704 – 1767) и графиня Луиза Ройс цу Шлайц (1726 – 1773).[2]

Брак с Кристиан Фредерик

[редактиране | редактиране на кода]

Шарлота Фридерика фон Мекленбург-Шверин се омъжва на 21 юни 1806 г. в Лудвигслуст за братовчед си наследствения принц Кристиан VIII Фридрих (* 18 септември 1786, Кристиансборг; † 20 януари 1848, Копенхаген), крал на Норвегия (1814), крал на Дания (1839 – 1848), син на Фредерик Датски (1753 – 1805) и нейната леля София Фредерика фон Мекленбург-Шверин (1758 – 1794). След раждането на втория им син те се разделят следващата година, заради афера на Шарлота Фридерика с дворцовия музикант Жан Баптист Едоуард Ду Пуй (1770 – 1822) и на 31 март 1810 г. се развеждат.[3]

Гробът ѝ в „Campo Santo Teutonico“, Рим

Шарлота е изгонена първо в Алтона, по-късно в Ютланд. Тя става католичка през 1830 г. във Виченца. В началото на 1833 г. се установява в Рим, води добре посещаван салон и се грижи главно за датчаните в Рим.

Шарлота Фридерика фон Мекленбург-Шверин умира след дълго боледуване на 13 юли 1840 г. в Рим на 55 години. Погребана е в четворен саркофаг в катедралата „Санта Мария“ в гробището „Кампо Санто Тевтонико“ в Рим. На 11 юли 2019 г. гробът ѝ е отворен и се оказва съвсем празен.[4]

Кристиан VIII Фридрих се жени втори път на 22 май 1815 г. за принцеса Каролина Амалия фон Шлезвиг-Холщайн-Зондербург-Августенбург (1796 – 1881), внучка на Кристиан VII.

Шарлота Фридерика фон Мекленбург-Шверин и Кристиан VIII Фридрих имат два сина:[5]

  • Кристиан Фредрик Датски (*/† 8 април 1807, замък Плоен)
  • Фредрик VII Карл Кристиан Датски (* 6 октомври 1808, Копенхаген; † 15 ноември 1863, Глюксбург), крал на Дания (1848 – 1863), женен I. на 1 ноември 1828 г. в Копенхаген за принцеса Вилхелмина Мария Датска (* 18 януари 1808, Кил; † 30 май 1891, Глюксбург), II. на 10 юни 1841 г. в Нойщрелиц за херцогиня Каролина Шарлота Мариана фон Мекленбург-Щрелиц (* 10 януари 1821, Нойщрелиц; † 1 юни 1876, Нойщрелиц), III. ((морган.) на 7 август 1850 г. в замък Фредериксборг за Луиза Кристина Размусен, става графиня Данер (* 21 април 1815, Копенхаген; † 6 март 1874, Женева); няма деца.
  • Albrecht Weiland: Der Campo Santo Teutonico in Rom und seine Grabdenkmäler. Band I. Herder, Freiburg im Breisgau 1988. ISBN 3-451-20882-2. S. 219 f.
  • Jürgen Borchert: Mecklenburgs Grossherzöge. 1815 – 1918. Demmler, Schwerin 1992, ISBN 3-910150-14-4, S. 8 – 29.
  • Het Groothertogelijk Huis Mecklenburg, Bergen-op-Zoom, 1901 – 1902, Juten, W. J. F. page 111.
  • Europäische Stammtafeln, Band I, Frank Baron Freytag von Loringhoven, 1975, Isenburg, W. K. Prinz von. page 122.
  • C. Arnold McNaughton, The Book of Kings: A Royal Genealogy, in 3 volumes (London, U.K.: Garnstone Press, 1973), volume 1, page 161.