Шешонк III

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Шешонк III
Фараон на Древен Египет
Стела на фараона Шешонк III
Стела на фараона Шешонк III

Роден
Починал
798 г. пр.н.е.
ПогребанТанис, Египет
Семейство
РодДвадесет и втора династия на Древен Египет
БащаТакелот II
ДецаПами
Шешонк III в Общомедия

Шешонк III (Usermaatre Setepenre или Usimare Setepenamun Shoshenqe) е фараон от либийската Двадесет и втора династия на Древен Египет (Бубастис). Управлява около 837 – 798 г. пр.н.е, или 825 – 773 г. пр.н.е.

Произход и управление[редактиране | редактиране на кода]

Не е известно каква е роднинската връзка на Шешонк III с неговия предшественик Осоркон II, но почти сигурно не е негов син.[1]

Шешонк III е бил женен за дъщеря на Осоркон II[2] и го наследява в Танис. Под реалния контрол на Шешонк III се намира Долен Египет със столица в Мемфис. Той управлява паралелно със сина или внука на Осоркон II, Такелот II, който е бил жрец на Амон в Тива и фараон на Среден и Горен Египет. При тяхното управление единството на Египет се разпада.

Надпис от шестата година на Шешонк III свидетелства, че неговата власт първоначално е била признавана от върховните жреци в Тива.[3] Около осмата година от царуването на Шешонк III (ок. 829 г. пр.н.е. или 818 г. пр.н.е.) в Леонтополис (Тарему) избухва въстанието на Педубаст I, номарх (местен управител), който се обявява за фараон и воюва срещу Такелот II за контрола над Тива. По неизяснени причини Шешонк III признава Педубаст за равноправен владетел[4] и не се намесва пряко в конфликта, продължил близо 3 десетилетия.

Към края на управлението си Шешонк III признава полу-автономната власт на няколко либийски вождове, обособили се като местни владетели в западната част на Делтата.[5] Не е известно много за по-нататъшното управление на Шешонк III, което трае поне 39 години,[6] според други виждания – между 49 и 52 години.[7][8]

Неговата гробница NRT-V е разкрита в Танис. Наследен е от Шешонк IV, вероятно негов син.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Aidan Dodson: Afterglow of Empire: Egypt from the Fall of the New Kingdom to the Saite Renaissance, American University in Cairo Press (2012), p.115
  2. Christian Settipani: Nos ancêtres de l'Antiquité, Editions Christian, 1991, pp. 153, 163, 164, 166
  3. K. A. Kitchen: The Third Intermediate Period in Egypt (1100 – 650 BC), Aris & Phillips Limited (1973), pp.334 – 335
  4. David A. Aston: Takeloth II – a King of the „Twenty-third Dynasty“?, Journal of Egyptian Archaeology, Vol. 75 (1989), p. 150
  5. K. A. Kitchen, pp.344 – 347
  6. A.Dodson: Afterglow of Empire: Egypt from the Fall of the New Kingdom to the Saite Renaissance, pp.125 – 128
  7. Edwards, I.E.S: The Cambridge Ancient History (2nd ed.), Cambridge University Press (1982), vol. III, part 1., Egypt: from the Twenty-second to the Twenty-fourth Dynasty, p. 563
  8. K. A. Kitchen, p.103

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]