Такелот II

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Скица на релеф в Карнак с изображение на Амон-Ра (отдясно) и Такелот II (отляво, с хеджет, короната на Горен Египет)

Такелот II (Hedjkheperre Setepenre Takelot, Si-Ese "син на Изида") е фараон от либийската 23-та династия или 22-ра династия, през Трети преходен период на Древен Египет.

Някои изследователи причисляват Такелот II към 22-ра династия. Управлява ок. 840–815 г. пр.н.е. или 830–805 г. пр.н.е.; по-ранната датировка, ок. 850–825 г. пр.н.е. не се подкрепя от повечето египтолози. Алтернативна хронология поставя 25-годишното управление на Такелот II между това на Осоркон II и Шешонк III в Долен Египет[1], но там не са открити никакви надписи и паметници, които могат да подкрепят това становище. В действителност, всички артефакти приписвани на Такелот II и наследниците му произхождат от Среден и Горен Египет[2].

Внук на фараон Осоркон II, Такелот II е син на Нимлот C[3][4] тиванския върховен жрец на Амон. Такелот II наследява жреческата длъжност на баща си, преди да бъде обявен за съвместен фараон в последните 3 години от царуването на дядо му Осоркон II, за което свидетелстват релефни сцени върху стените на един от храмовете в Карнак [5]. Такелот II наследява Осоркон II и управлява в Среден и Горен Египет, успоредно с Шешонк III, който става фараон в Долен Египет[6]. Тяхното паралелно управление трае над две десетилетия, като последната докуметирана година на Такелот II е 25-та[7], на която съответства година 22-ра от възкачването на Шешонк III[8].

През 11-та година на Такелот II (ок. 830 или 818 г. пр.н.е.) избухва въстанието на номарха Педубаст I, който се обявява за фараон в част от Среден и Горен Египет и завзема Тива. Това дава началото на близо 30-годишна междуособна война, която отслабва и фрагментира либийската династия. Синът на Такелот II, принц Осоркон (B) възвръща временно контрола над Тива, наказва заловените метежници и е обявявен за върховен жрец на Амон. През 15-та година на Такелот II, Тива отново пада под властта на Педубаст I[7], който е признат за равноправен фараон от Шешонк III[9].

До края на управлението си Такелот II води война, но не успява да победи узурпатора. Около последната година от царуването му, неговият син Осоркон още веднъж е засвидетелстван за кратко като върховен жрец в Тива[7]. След Такелот II управляват едновременно Шешонк III в Танис и Педубаст в Тива, заедно с няколко предполагаеми локални съвладетели. Синът на Такелот II, върховният жрец принц Осоркон (B) най-вероятно е идентичен с Осоркон III, който през 39-та година на Шешонк III прогонва наследниците на Педубаст от Тива и се обявява за фараон в Горен Египет[10]. Основните сведения за тези събития се базират върху Хрониката на принц Осоркон [11], релефни изображения върху портала на Бубастидите в Карнак.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. K. A. Kitchen: The Third Intermediate Period in Egypt (1100-650 BC), Aris & Phillips Limited (1973), pp.326-333
  2. Karl Jansen-Winkeln: The Chronology of the Third Intermediate Period: Dyns 22–24., (Ancient Egyptian Chronology = Handbook of Oriental studies. Section One. The Near and Middle East. Band 83). Brill, Leiden/Boston 2006, p. 242–243
  3. Aidan Dodson & Dyan Hilton: The Complete Royal Families of Ancient Egypt, Thames & Hudson (2004), p. 224
  4. Karl Jansen-Winkeln: Historische Probleme Der 3. Zwischenzeit, JEA 81 (1995) p.129, 138
  5. David A. Aston: Takeloth II – a King of the “Theban Twenty-third Dynasty”?, Journal of Egyptian Archaeology 75 (1989), p. 147
  6. D. A. Aston: Takeloth II – a King of the “Theban Twenty-third Dynasty”?, Journal of Egyptian Archaeology 75 (1989), pp.139-153
  7. а б в Karl Jansen-Winkeln: The Chronology of the Third Intermediate Period: Dyns 22–24., pp. 248–249
  8. Karl Jansen-Winkeln: The Chronology of the Third Intermediate Period: Dyns 22–24., pp. 251–252
  9. David A. Aston: Takeloth II – a King of the “Twenty-third Dynasty”?, Journal of Egyptian Archaeology, Vol. 75 (1989), p. 150
  10. Ōhshiro Michinori: The Identity of Osorkon III: The Revival of an Old Theory (Prince Osorkon = Osorkon III), Bulletin of the Ancient Orient Museum 20: pp. 33–49, (1999)
  11. Kelee M. Siat: Rebellion in a Priestly Community: A comparative study of The Chronicle of Prince Osorkon and Numbers 16 (A Dissertation for the reading of MA in Antiquity – Egyptology at the University of Birmingham, September 2012)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Името и титлите на Такелот II върху лявата страна на порта в храма на Птах в Карнак
  • Gérard P.F.Broekman: The reign of Takeloth II: a controversial matter, pp: 21-33, GM 205, Göttingen, 2005.
  • Norbert Dautzenberg: Bemerkungen zu Schoschenq II, Takeloth II und Pedubastis II, GM 144, Göttingen, 1995.
  • Robert Kriech Ritner: The Libyan anarchy: Inscriptions from Egypt's Third Intermediate Period, Society of Biblical Literature, Atlanta, 2009.
  • Ad Thijs, 2010. The Lunar Eclipse of Takelot II and the Chronology of the Libyan Period, Zeitschrift für Ägyptische Sprache und Altertumskunde (ZÄS) 137, 171-190
  • Ad Thijs, 2015. From the Lunar Eclipse of Takeloth II back to Shoshenq I and Shishak In: P. James, P.G van der Veen (eds), Solomon and Shishak: Current perspectives from archaeology, epigraphy, history and chronology; proceedings of the third BICANE colloquium held at Sidney Sussex College, Cambridge 26–27 март 2011 (British Archaeological Reports 2732), Archaeopress: Oxford, 42-60

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]