Осоркон III

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Релеф на Осоркон III в Карнак

Осоркон III (Usermaatre Setepenamun Osorkon Si-Ese Meryamun) е фараон от либийската 23-та династия през Трети преходен период на Древен Египет.

Син на Такелот II, когото наследява след продължителен междуособен конфликт, Осоркон III управлява 28 години в Среден и Горен Египет[1]. Той е фараон в периода ок. 798–769 г. пр.н.е., или ок. 790–762 г. пр.н.е., според други ок. 787–759 г. пр.н.е.

Сред египтолозите почти единодушно се приема че Осоркон III е идентичен с наследствения принц Осоркон (B), върховен жрец на Амон в Тива[2][3][4]. Това се потвърждава от анализ на надписите върху намерените монументи[5][6][7], сред които са няколко дарителски стели от Хераклеополис Магна и други райони в Среден и Горен Египет. Друг важен паметник от този период е т.нар. Хроника на принц Осоркон, серия от релефни изображения и текстове върху портала на Бубастидите в Карнак, документиращ борбата на Осоркон (B)/Осоркон III срещу узурпаторите и неговата победа.

През 11-та година от възкачването на Такелот II избухва въстанието на Педубаст I, местен управител, обявил се за фараон в Тива. Такелот II изпраща неговия син Осоркон[8], който временно възвръща контрола над Тива и приема титлата на върховен жрец, но само няколко години по-късно градът отново е под властта на Педубаст. Голяма част от Горен Египет, заедно с Тива остават извън контрола на Такелот II, с изключение на кратък период в последните няколко години от неговото управление, когато принц Осоркон отново е засвидетелстван като върховен жрец там[1].

След смъртта на баща му, принц Осоркон не приема владетелска титла, изглежда признавайки върховенството на Шешонк III, управляващ в Долен Египет, съдейки по датировките в Хрониката на принц Осоркон, където 25-та година на Такелот II е последвана от 22-ра година на Шешонк III[9]. Въпреки това Шешонк III не подкрепя пряко никоя от враждуващите фракции в Горен Египет и дори признава Педубаст за равноправен фараон.

Осоркон продължава борбата срещу Педубаст с променлив успех и е документиран още веднъж като върховен жрец в Тива, но само за две години. Заедно със своя брат Bakenptah[10], Осоркон воюва против наследника на Педубаст I – Шешонк VI, когото прогонва от Тива и окончателно налага властта си там през 39-та година на Шешонк III[1]. Тогава, или няколко години по-късно, Осоркон III приема владетелски титли и става пълновластен фараон на Среден и Горен Египет.

Осоркон III постига политическа консолидация, но продължилата близо 3 десетилетия междуособна война и големите наводнения през третата година от неговото управление[11][12] допринасят за упадъка на страната. На север, в Долен Египет, управляван от паралелната 22-ра династия, се наблюдава сериозно задълбочаване на сепаратизма[13], което довежда до обособяването на многобройни малки владения на местни либийски вождове, независими от централната власт. Осоркон III умира в напреднала възраст и е наследен от неговия син Такелот III, с когото управлява съвместно в последните 5 години[14][15].

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Karl Jansen-Winkeln: The Chronology of the Third Intermediate Period: Dyns 22–24., р.251–254, Erik Hornung, Rolf Krauss, David A. Warburton (Hrsg.): Ancient Egyptian Chronology (= Handbook of Oriental studies. Section One. The Near and Middle East. Band 83). Brill, Leiden/Boston 2006
  2. von Beckerath, Jürgen (1995): Beiträge zur Geschichte der Libyerzeit: II. Die Zeit der Osorkon-Chronik. Göttinger Miszellen. 144: 9–13.
  3. Jansen-Winkeln, Karl (1995): Historische Probleme der 3. Zwischenzeit. Journal of Egyptian Archaeology. 81: 129–149.
  4. Broekman, Gerardus P. F. (2002): The Nile Level Records of the Twenty-second and Twenty-third Dynasties in Karnak: A Reconsideration of Their Chronological Order. Journal of Egyptian Archaeology. 88: 163–178.
  5. Dodson, Aidan M.; Hilton, Dyan (2004): The Complete Royal Families of Ancient Egypt. Cairo, London, and New York: The American University in Cairo Press and Thames and Hudson, p. 226
  6. Leahy, M. Anthony (1990): Abydos in the Libyan Period. In M. Anthony Leahy (ed.). Libya and Egypt c1300–750 BC. London: School of Oriental and African Studies, Centre of Near and Middle Eastern Studies, and The Society for Libyan Studies. pp. 155–200
  7. Rohl D. & James P.: An Alternative to the Velikovskian Chronology for Ancient Egypt, SIS Workshop, vol. 5, no. 2, 1982/83, point 8.
  8. K. A. Kitchen: The Third Intermediate Period in Egypt (1100-650 BC), Aris & Phillips Limited (1973), pp.330-331
  9. Karl Jansen-Winkeln: The Chronology of the Third Intermediate Period: Dyns 22–24., р.248–249
  10. D. A. Aston: Takeloth II: A King of the Theban Twenty-Third Dynasty?, The Journal of Egyptian Archaeology. Vol. 75, 1989
  11. Rolf Krauss: Dates relating to Seasonal Phenomena and Miscellaneous. Astronomical Dates, р.372–373. Erik Hornung, Rolf Krauss, David A. Warburton: Ancient Egyptian Chronology (= Handbook of Oriental studies. Section One. The Near and Middle East. Band 83). Brill, Leiden/Boston 2006
  12. Edwards, I.E.S: The Cambridge Ancient History (2nd ed.), Cambridge University Press (1982), vol. III, part 1., Egypt: from the Twenty-second to the Twenty-fourth Dynasty, p. 567
  13. K. A. Kitchen, pp.350-353
  14. von Beckerath, Jürgen (1966): The Nile Record Level Records at Karnak and Their Importance for the History of the Libyan Period (Dynasties XXII and XXIII), Journal of the American Research Center in Egypt 5: 43–55
  15. Karl Jansen-Winkeln: The Chronology of the Third Intermediate Period: Dyns 22–24., р.254–256

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Caminos, Ricardo Augusto (1958): The Chronicle of Prince Osorkon, Roma: Pontificium Institutum Biblicum.
  • Redford, Donald B. (1978): Osorkho... called Herakles, Journal of the Society for the Study of Egyptian Antiquities (JSSEA) 9: 33–36.
  • Porter, Robert M. (2011): Osorkon III of Tanis: the Contemporary of Piye?. Gottinger Miszellen 230: 111–112.
  • Ōhshiro Michinori: The Identity of Osorkon III: The Revival of an Old Theory (Prince Osorkon = Osorkon III), Bulletin of the Ancient Orient Museum 20: pp. 33–49, (1999)
  • Kelee M. Siat: Rebellion in a Priestly Community: A comparative study of The Chronicle of Prince Osorkon and Numbers 16 (A Dissertation for the reading of MA in Antiquity – Egyptology at the University of Birmingham, September 2012)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]