Шчучин
| Шчучин Szczucin | |
| — град — | |
 | |
 Градският пазар (площад) | |
  Шчучин  Шчучин | |
| Страна |  Полша |
|---|---|
| Войводство | Малополско войводство |
| Окръг | Домбровски |
| Община | Шчучинска |
| Площ | 6,85 km² |
| Население | 4 173 души (2014) 609 души/km² |
| Кмет | Анджей Гожкович |
| Пощенски код | 33 – 230 |
| Телефонен код | (+48) 14 |
| МПС код | KDA |
| Официален сайт | www.szczucin.pl |
| Шчучин в Общомедия | |
Шчу̀чин (на полски: Szczucin) е град в Южна Полша, Малополско войводство, Домбровски окръг. Административен център е на градско-селската Шчучинска община. Заема площ от 6,85 км2.[1]
Население[редактиране | редактиране на кода]
Според данни от полската Централна статистическа служба, към 1 януари 2014 г. населението на града възлиза на 4 173 души. Гъстотата е 609 души/км2.[1]
История[редактиране | редактиране на кода]
Строежът на църквата „Света Мария Магдалена“ от тухли и пинчовски камъни започва около 1660 г. по инициатива на Адам Миклашевски – кустос[2] на Пилица (1633 г.) и свещеник на Шчучин (1643 г.).[3][4][5][6][7] След смъртта му през 1660 г. строежът на църквата е извършен от неговия племенник, енорийския свещеник Северин Миклашевски – каноник Тарновски, кустос Пилицки, свещеник Шчучински (1666 г.).[5] За построяването ѝ той създава фондация със собствения си капитал в размер на 6600 полски флорина и я инвестира в имението Ласковка с годишна лихва от 426 флорина.[5] Окончателно църквата е завършена „със собствени средства“ от енорийския свещеник Александър Надолски през около 1730 г., а на 26 септември 1734 г. църквата е осветена от помощния епископ Краковски – Михал Куницки.[5]
Галерия[редактиране | редактиране на кода]
-
Сграда на железопътната гара -
Сградата на градската и общинската администрация -
Енорийска църква „Света Мария Магдалена“, 1730 г. -
Енорийска църква „Света Мария Магдалена“ от 1730 г. -
Шчучин с църква „Света Мария Магдалена“ и площада около нея през 1930 г. -
Шчучин с църква „Света Мария Магдалена“ и площада около нея през 2015 г. -
Паметник на войниците
.jpg)
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Powierzchnia I ludność w przekroju terytorialnym w 2014 r., Główny urząd statystyczny, Warszawa, 2014, стр. 94 (посетен на 23.12.2014 г.)
- ↑ Кустос се нарича управител на имуществото на католическата църква в дадена област и надзирател на реда и живота на духовниците в нея. Институт за български език „Професор Любомир Андрейчин“ на Българската академия на науките. КУ̀СТОС // Речник на българския език (онлайн). Посетен на 2024-02-11.
- ↑ Uruski, Seweryn. Rodzina. Herbarz szlachty polskiej. Т. XI. Warszawa, Gebethner i Wolff, 1914 г. Miklaszewski v. Mikłaszewski h. Ostoja. str. 47-49. Посетен на 2024-02-27. (на полски)
- ↑ Niesiecki, Kasper. Miklaszewski // Herbarz polski Kaspra Niesieckiego powiększony dodatkami z późniejszych autorów, rękopismów, dowodów urzędowych i wydany przez Jana Nep. Bobrowicza. Т. VI. Lipsk, Breitkopf & Härtel, 1841 г. str. 406. (на полски)
- ↑ а б в г Parafia Św. Marii Magdaleny w Szczucinie. Powstanie kościoła parafialnego w Szczucinie pod wezwaniem św. Marii Magdaleny // 2012-12-10. Архивиран от оригинала на 2023-12-05. Посетен на 2024-02-27. (на полски)
- ↑ Brożek, Grzegorz. Szczucin. Obraz spod lasu // Gość Tarnowski. 2020-03-22. Архивиран от оригинала на 2024-02-27. Посетен на 2024-02-27.
- ↑ Niezachowane epitafia w pilickiej farze // www.jura-pilica.com. Архивиран от оригинала на 2021-06-22. Посетен на 2024-02-14. (на полски)
| |||||||
|
