Направо към съдържанието

Ю Велики

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ю Велики
大禹
император
Ю Велики. Рисунка върху коприна.
Роден
около 2297 г. пр.н.е.
Починал
около 2197 г. пр.н.е. (100 г.)
Китай
ПогребанКитай
Семейство
РодСя
БащаГун
МайкаНюджъ; Нюси
СъпругаТушан-шъ
ДецаЦи
Ю Велики в Общомедия

Ю Велики (китайски:大禹; пинин: Да Ю; 2200 – 2100 г. пр.н.е)[1] е легендарен владетел в древен Китай, известен с представянето на система за справяне с наводнения, с поставяне началото на династичното управление в Китай, като основава династията Ся, и с моралния си характер.[2][3]

Запазени са много малко записки от периода в китайската история когато Ю властва. Поради това, голяма част от информацията за неговия живот и царуване идва от събрани творби на устната традиция и истории, които са се предавали в различни райони в Китай, много, от които са събрани в известните „Записки на великия историк“ на Съма Циен. Ю и други „мъдри царе“ на древен Китай биват възхвалявани от Конфуций и други китайски учители, които хвалят техните добродетели и морал.[4]

Ю е един от малкото китайски владетели удостоен посмъртно с епитета „велики“

Потекло и ранен живот

[редактиране | редактиране на кода]

Според някои древни китайски записки, Ю е осмият правнук на Хуанди (Жълтият император): бащата на Ю, Гун, е петият правнук на император Джуансю; бащата на Джуансю, Чани, е вторият син на Жълтия император.[5][6][7][8] Смята се, че Ю е роден в планината Уен (китайски: 汶山), в съвременния окръг Бейчуан, провинция Съчуан,[9] въпреки че има дебати, че е роден в Шъфан.[10] Майката на Ю е жена от клана Йоусин носеща името Нюджъ (китайски: 女志) или Нюси (китайски: 女嬉).

Като дете, бащата на Ю, Гун, премества хората на изток към китайската централна област. Цар Яо назначава Гун като владетел на Чун, обикновено определян като средния връх на планината Сун. Вярва се, че Ю израства по склоновете на планината Сун на запад от Жълтата река.[11]

По-късно Ю се жени за жена от планината Ту (китайски: 塗山), която обикновено е наричана Тушан – шъ (китайски: 塗山氏; буквално „Лейди Тушан“).[12] Те имат син на име Ци, чието име буквално означава „откровение“[13]

Великият Ю контролира водите

[редактиране | редактиране на кода]

По време на управлението на цар Яо, китайската централна област често бива наводнявана, което води до затруднено икономическо и социално развитие.[14] Бащата на Ю е натоварен със задачата да разработи система за контрол на наводненията. Той прекарва повече от девет години в изграждането на серия от диги и язовирни стени по протежението на реката, но всичко това е неефективно, въпреки (или заради) големия брой и размер на тези диги и използването на самостоятелно разширяваща се почва. Като възрастен, Ю продължава работата на баща си и прави внимателно проучване на речните системи в опит да научи, защо големите усилия на баща му се провалят.

Сътрудничейки си с Хоудзи – полу-митичен селскостопански майстор, за когото малко се знае – Ю успешно разработва система за контрол на наводненията, която е решаваща за създаване на благоденствие в централната китайска област. Вместо директно да прегражда потока на реките, Ю създава система от напоителни канали, които освобождават водите при наводнение в полетата. Ю изразходва също много усилия за прокопаване на речните корита. Известно е, че Ю яде и спи с работниците и прекарва повечето си време лично да подпомага работата по прокопаването на тинестите корита на реките по време на 13 те години, за които той приключва проекта. Изкопаването и напояването са успешни и това позволява китайската култура да процъфти по продължението на Жълтата река, река Уей и други водни пътища в централната китайска област. Проектът печели на Ю известност в цял Китай и е посочен в китайската история като „Великият Ю контролира водите“ (китайски: 大禹 治水; пинин: Да Ю Жи Шуи). По-конкретно, Ю води голям брой работници да отворят речен канал в планината Лонмън по поречието на Жълтата река, който и днес е известен с името си „Шлюз Ю“.

Апокрифни истории

[редактиране | редактиране на кода]

В една митична версия на тази история, представена в творбата на Уан Дзя от 4 век пр.н.е „Шъ И Дзи“, на Ю му помага жълт дракон и черна костенурка (не се отнася непременно за Черната костенурка от китайската митология). Друг местен мит разказва, че Ю създава „Три пролома“ на река Яндзъ в Санмънся отрязвайки планинският хребет с божествена бойна брадва за да контролира наводненията.

Традиционните истории разказват, че Ю жертва голяма част от тялото си в борбата с наводненията. Например, неговите ръце и крака се казва, че са напълно покрити с мазоли. В една история, Ю е женен само от четири дни когато му се възлага задачата да се бори с наводненията. Той се сбогува с жена си и казва, че не знае кога ще се завърне. През 13 те години на наводнения, той преминава край прага на семейството си само три пъти, но всеки път той не влиза вътре в дома си. Първият път когато минава, той чува, че жена му ражда. Вторият път когато той минава, неговият син вече може да извика на баща си. Неговото семейство настоява той да се завърне у дома, но той казва, че е невъзможно, докато наводненията все още продължават. Третият път когато Ю минава, неговият син е на повече от 10 години. Всеки път Ю отказва да дойде на вратата, казвайки, че докато потопът прави безброй много хора бездомни, той не може да спре.

Деветте провинции

[редактиране | редактиране на кода]
Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Wang Quangen 王泉根, (1993). Huaxia Quming Yishu 華夏取名藝術. (Taipei: Zhishu-fang Chuban Jituan 知書房出版集團), 42.
  2. ↑Mungello, David E. The Great Encounter of China and the West, 1500 – 1800 Rowman & Littlefield; 3 edition (28 Mar 2009) ISBN 978-0-7425-5798-7 p.97 
  3. ↑戴逸, 龔書鐸. [2002] (2003) 中國通史. 史前 夏 商 西周. Intelligence press. ISBN 962-8792-80-6. p 40.
  4. ↑戴逸, 龔書鐸. [2002] (2003) 中國通史. 史前 夏 商 西周. Intelligence press. ISBN 962-8792-80-6. p 36.
  5. ↑Book of Han (律曆志) chapter
  6. ↑Book of Lineages (世本)
  7. ↑戴逸, 龔書鐸. [2002] (2003) 中國通史. 史前 夏 商 西周. Intelligence press. ISBN 962-8792-80-6. p 38.
  8. ↑Zynews.com. „Zynews.com.“ Xia dynasty brief history. Посетен на 18 септември 2010.
  9. ↑„Jiangsu.gov.cn.“ 四川省汶川縣情及人文地理. (Chinese) Посетен на 18 септември 2010.
  10. ↑Scta.gov.cn. „Scta.gov.cn.“ (Chinese) Посетен на 18 септември 2010.
  11. ↑Hubeiwater.gov.cn. Hubeiwater.gov.cn 大禹三过家门而不入与洪湖抗洪十字歌的精神浅谈. (Chinese). Посетен на 18 септември 2010.
  12. ↑Wang Hengwei 王恆偉. (2006) Zhongguo Lishi Jiangtang 中國歷史講堂 #1 Yuan Gu Zhi Chunqiu 遠古至春秋. Zhonghua Shuju 中華書局. ISBN 962-8885-24-3. p 18.
  13. ↑Lu, Xing. Rhetoric in ancient China, fifth to third century, B.C.E.: a comparison with classical Greek rhetoric. [1998] (1998). Univ of South Carolina Press publishing. ISBN 1-57003-216-5, ISBN 978-1-57003-216-5. p 46 – 47.
  14. Lewis, Mark Edward (2006), The flood myths of early China, SUNY series in Chinese philosophy and culture, SUNY Press, pp. 104 – 105, 191 – 192, ISBN 0-7914-6663-9 (especially, notes 90 and 97). The relevant text is inShi Yi Ji, Chapter 2: „黃龍曳尾於前，玄龜負青泥於後“, etc.
  15. Destguides.com. „Destguides.com.“ Sanmenxia. Посетен на 26 септември 2010.
  16. 王恆偉. (2005) (2006) 中國歷史講堂 #1 遠古至春秋. 中華書局. ISBN 962-8885-24-3. p 19.
  17. 王恆偉. (2005) (2006) 中國歷史講堂 #1 遠古至春秋. 中華書局. ISBN 962-8885-24-3. p 21.
  18. Ng Saam-sing 吾三省. (2008). Zong-guok Man-faa Bui-ging Bat-cin Ci 中國文化背景八千詞. Hong Kong:Seong Mou Jan Syu Gwun 商務印書館(香港). ISBN 962-07-1846-1, ISBN 978-962-07-1846-5. p 37.
  19. Bjaaland Welch, Patricia. [2008] (2008). Chinese art: a guide to motifs and visual imagery. Tuttle Publishing.ISBN 0-8048-3864-X, 9780804838641. p 262.
  20. 李玉潔. [2003] (2003). 中國早期國家性質. 知書房出版集團. ISBN 986-7938-17-8, ISBN 978-986-7938-17-6.
  21. 王仲孚. [1996] (1996). 中國上古史專題研究. 五南圖書出版股份有限公司. ISBN 957-11-1290-9, ISBN 978-957-11-1290-9. p 392.
  22. Bamboo Annals Xia chapter
  23. Chinaculture.org. „Chinaculture.org.“ 大禹祭典. Посетен на 26 септември 2010.
  24. China.org.cn. „China.org.cn.“ Yu Mausoleum. Посетен на 26 септември 2010.
  25. lvyou.eco.gov.cn. „lvyou.eco.gov.cn.“ 治水英雄大禹的葬地：大禹陵. Посетен на 26 септември 2010.
  26. Yan, Hong-Sen. [2007] (2007). Reconstruction designs of lost ancient Chinese machinery Volume 3 of History of mechanism and machine science. ISBN 1-4020-6459-4, ISBN 978-1-4020-6459-3. p 48.
  27. From 1994 to 2008 the Three Gorges Dam was built on the Yangtze River
  28. Sichuan.scol.com.cn. „Scol.com.cn.“ 发现西羌古道有关遗迹大禹故乡迷雾更浓. Посетен на 26 септември 2010.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Yu the Great в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Ю_Велики&oldid=11118162“.