Направо към съдържанието

Южно такахе

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Такахе
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Сауропсиди (Sauropsida)
клас:Влечуги (Reptilia)
(без ранг):Диапсиди (Diapsida)
(без ранг):Архозавроморфи (Archosauromorpha)
(без ранг):Архозаври (Archosauria)
(без ранг):Динозавроморфи (Dinosauromorpha)
(без ранг):Динозавроподобни (Dinosauriformes)
разред:Гущеротазови (Saurischia)
(без ранг):Неотераподи (Neotheropoda)
клон:Целурозаври (Coelurosauria)
клон:Neocoelurosauria
клон:Манираптообразни (Maniraptoriformes)
клон:Манираптори (Maniraptora)
(без ранг):Авиали (Avialae)
клас:Птици (Aves)
разред:Жеравоподобни (Gruiformes)
семейство:Дърдавцови (Rallidae)
род:Султанки (Porphyrio)
вид:Такахе (P. hochstetteri)
Научно наименование
(Meyer, A., 1883)
Разпространение
Такахе в Общомедия
[ редактиране ]

Такахе, още султанска кокошка, безкрила султанка (Porphyrio hochstetteri), е безкрила птица от семейство Дърдавцови. Ендемит за Нова Зеландия. Дълго време е била смятана за изчезнал вид преди да бъде забелязана на Южния остров през 1948 г. в планината Мърчисън. Не се среща на Северния остров. Местните я наричат такахе.

Най-голямата птица от семейство Дърдавцови. Дължина на тялото 63 см. Има здраво тяло, редуцирани криле, силни крака и масивен клюн. Възрастните са предимно лилаво-сини, като гърбът и крилете са зелени. На челото има червен щит. Клюнът е розов, а в основата – червен. Краката са розови. Няма ясно изразен полов диморфизъм. Перушината на малките е предимно бледокафява. Обича да вдига шум.

Среща се в планината Мърчисън, както и на четири острова, където няма хищници. Това са Тиритири Матанги, Капити, Мауд и Мана. Може да се види и в Те Анау и на връх Брус Уайлдлайф Сентърс.

Живее във високопланинските пасища. Роднина е на султанката – изумрудено-синя едра водолюбива птица, вероятно срещала се някога и по водоемите в България, но няма доказателства за подобно твърдение. [1]

Начин на живот и хранене

[редактиране | редактиране на кода]

Яде разнообразна растителна храна. Териториално животно.

Строи обемно гнездо под храсти и шубраци. Снася две белезникави яйца. 73-97% от малките оцеляват.

Допълнителни сведения

[редактиране | редактиране на кода]

Почти пълното изчезване на вида се дължи на няколко фактора, сред които изтребването му от човека, разрушаването на естествената среда и новите хищници, които човекът е пренесъл на острова.

  1. Боев, З. 1990. Възкръсналият дърдавец. – Природа и знание, 7: 7-8.