Преглед на кода на Южноамериканска дредноутна надпревара

[[Файл:E Minas Geraes C.jpeg|мини|дясно|380px|[[Борд]]ов [[залп]] на [[Бразилия|бразилския]] [[Минас Жерайс (линеен кораб, 1908)|дредноут „Минас Жерайс“]] по време на изпитанията на [[корабна артилерия|оръдията]] на [[корабна артилерия#класификация|главния калибър]], около 1909 година. Построяването на този [[кораб]] провокира началото на южноамериканската „[[дредноут (клас кораби)|дредноутна]] гонка“]]

'''[[Южна Америка|Южноамериканска]] дредноутна надпревара''' е [[надпревара във въоръжаването]] между [[Аржентина]], [[Бразилия]] и [[Чили]], която започва през 1907 година. Повод за изострянето на военноморското съперничество става поръчката на Бразилия във [[Великобритания]] на три [[Дредноут (клас кораби)|дредноута]], които към този момент представляват най-новия [[класификация на корабите|клас]] големи надводни кораби, обладаващи най-голяма огнева мощ. Аржентино-чилийската гонка във въоръженията (1887 – 1902 г.), съвпадаща с [[Стара република|падането на бразилската монархия]] и общата нестабилност в страната, поставя бразилския [[флот]] в положение, при което той отстъпва на съперниците си и качествено, и по [[тонаж (морски термин)|тонаж]]. През 1904 г. бразилските политици за първи път поставят въпроса за усилването на националния флот, преследвайки общата цел да въведат Бразилия в числото на световните държави. В края на 1905 г. са поръчани три [[броненосец]]а, но поръчката им е отменена през 1906 г., скоро след като Великобритания построява станалия впоследствие революционен „[[Дредноут (линеен кораб, 1906)|Дредноут]]“ ''HMS Dreadnought''. Вместо броненосците на английските [[стапел]]и са заложени [[корпус на кораб|корпусите]] на двата бразилски дредноута от [[Линейни кораби тип „Минас Жерайс“|типа „Минас Жерайс“]] с разчет да бъде построен в бъдеще още един кораб.

Аржентина и Чили предсрочно прекратяват действието на [[Майски пактове|съглашението за ограничаване на морските въоръжения]], сключено през 1902 г., и поръчват по два кораба по персонални проекти: [[Линейни кораби тип „Ривадавия“|типа „Ривадавия“]] за Аржентина се строи в [[САЩ]], чилийският [[Линейни кораби тип „Алмиранте Латоре“|тип „Алмиранте Латоре“]] – в Британия. Междувременно строителството на третия бразилски дредноут – „[[Еджинкорт (линеен кораб, 1913)|Рио де Жанейро]]“ – е отменено в полза на още по-мощен кораб. Проектът на последния няколко пъти е преразглеждан в хода на строежа, но вече след окончателното утвърждаване на проекта в бразилското [[правителство]] разбират, че новият кораб ще е по-слаб спрямо появяващите се към това време супердредноути. Недостроеният „Рио де Жанейро“ е даден на търг и скоро е продаден на [[Османска империя|Османската империя]]. Вместо него е планирано да се построи в [[Armstrong Whitworth|корабостроителницата на Армстронг]] супердредноута „Риачуело“, обаче започналата скоро [[Първа световна война]] попречва за осъществяването на този план: британските корабостроители прекратяват работите по чужди поръчки, съсредоточавайки усилията си върху нуждите на [[Кралски военноморски сили на Великобритания|Кралския флот]]. Двата чилийски дредноута са изкупени от Великобритания и влизат в състава на нейния военен флот. Двата аржентински кораба, построени в неутралните Съединени Щати, са предадени на купувача през 1915 г.

Първата световна война слага край на южноамериканската дредноутна гонка. Многобройните следвоенни планове за модернизация на флотовете на трите страни често предполагат покупката на дредноути, обаче нито един от тези планове не е осъществен. Единственото изключение става покупката от Чили на единия от тези два линкора, които се строят преди войната във Великобритания по чилийска поръчка, а по време на войната служещи в британския Кралски флот. Така „[[Алмиранте Латоре (линеен кораб, 1913)|Алмиранте Латоре]]“ става единственият дредноут, който попълва флотите на южноамериканските страни след Първата световна война.

== Историческая справка ==
=== Аржентино-чилийски териториален спор ===
Започвайки от 40-те години на XIX век аржентино-чилийските отношения се помрачават от спор за [[Патагония]] – обширна територия, разположена на южния край на материка. През 1872 и 1878 г. обстановката няколко пъти се нажежава след като чилийските власти задържат съдове, които имат аржентински лиценз за право да действат във водите на Патагония. В отговор Аржентина задържа през 1877 г. американски съд, имащ чилийски лиценз. През ноември 1878 г. този случай едва не води до война, когато Аржентина въвежда на [[Санта Крус (река в Аржентина)|Рио Санта Крус]] [[ескадра]] военни кораби. Чилийците отговарят със същото, обаче войната е избегната благодарение на спешно подписано междуправителствено съглашение. Няколкото следващи години двете държави са заети с други проблеми: Аржентина със [[Завладяване на Патагония|завоюването на пустинята]], а Чили [[Втора тихоокеанска война|воюва с Перу и Боливия]] за находищата на [[селитра]]. Въпреки това към началото на 1890-те Аржентина и Чили отново се оказват въвлечени в надпревара в морските въоръжения.{{sfn|Scheina|1987|pp=45 – 46}}{{sfn|Garrett|1985|pp=85 – 87}}
[[Файл:ARALibertad1892-MNPB.jpg|мини|дясно|Аржентинският броненосец „Либертад“, 1893 г.]]
Двете страни дават поръчки на британски корабостроителници. През 1887 г. чилийското правителство отделя 3 129 500 [[Британски паунд|паунда]] за флота си, ядрото на който по това време се състои от остарелите [[каземат]]ни броненосци „Алмиранте Кохрейн“ и „Бланко Енкалада“, построени през 1870-те години. Чилийците имат намерение да построят броненосеца „[[Капитан Прат (бриненосец, 1890)|Капитан Прат]]“ (''Capitán Prat''), два [[Бронепалубен крайцер|бронепалубни крайцера]] и две [[Миноноска|миноноски]]; [[кил (корабоплаване)|киловете]] на всички кораби са заложени през 1890 г. Аржентина незабавно отговаря на чилийското предизвикателство, поръчвайки построяването на [[Броненосци за брегова отбрана тип „Индепенденсия“|броненосците „Индепенденсия“ и „Либертад“]]. Гонката не отслабва в течение на цялото десетилетие – тя не е спряна даже от разорителната [[Гражданска война в Чили (1891)|гражданска война в Чили]]. От 1890 до 1895 г. двата съперника продължават да поръчват нови [[крайцер]]и. През 1895 г. Аржентина прищпорва гонката, закупувайки от [[Италия]] [[броненосен крайцер|броненосния крайцер]] „[[Броненосни крайцери тип „Джузепе Гарибалди“|Гарибалди]]“. Чили отговаря с поръчката на броненосния крайцер „[[О’Хигинс (броненосен крайцер)|О’Хигинс]]“ и шест миноноски; Аржентина поръчва в Италия още един крайцер, а по-късно – още два.{{sfn|Scheina|1987|pp=45 – 49, 297 – 298, 347}}

През 1899 г. страните успешно разрешават граничния спор за [[Пуна де Атакама]] и временно успокояват военноморското съперничество, обаче още през 1901 г. продължават нарастването на силите си. Аржентина поръчва в Италия двата броненосни крайцера от [[Броненосни крайцери тип „Касуга“|типа „Ривадавия“]], в отговор Чили поръчва във Великобритания двата броненосеца от [[Броненосци тип „Суифтшуър“ (1903)|типа „Конститусьон“]]. През май 1901 г. аржентинците подписват с италианската фирма „[[Ансалдо (компания)|Ансалдо]]“ договор за намерение за закупуване на два броненосеца. Така създадената ситуация предизвиква обеспокоеност в британското правителство, тъй като назряващата война е заплаха за обширните търговски интереси на Британия в региона.<ref group="Коментари">В частност, Британия импортира аржентинско [[зърно]] и чилийска селитра.</ref> Скоро британски представители започват преговори с двете страни на конфликта. На 28 май 1902 г. са подписани [[Майски пактове|Майските пактове]], предвиждащи ограничаване на гонката в морските въоръжения: двете страни се задължават да не поръчват в течение на пет години нови кораби, без да уведомят за това другата страна осем месеца предварително. [[Кралски военноморски сили (Великобритания)|Кралският флот на Великобритания]] придобива двата чилийски броненосеца, а [[Императорски военноморски флот на Япония|японският флот]] – двата аржентински броненосни крайцера; строителството на аржентинските броненосци е отменено. Аржентинските броненосни крайцери „[[Гарибалди (броненосен крайцер)|Гарибалди]]“ и „[[Пуейрредон (броненосен крайцер)|Пуейрредон]]“, а също чилийският броненосец „Капитан Прат“ са [[Демилитаризация|демилитаризирани]]: от корабите е свалена на артилерията.{{sfn|Scheina|1987|pp=49 – 52}}{{sfn|Grant|2007|p=146}}<ref group="Коментари">В Аржентина няма [[кран]]ове, способни да вдигнат [[оръдеен купол|кулите]] с [[корабна артилерия|артилерията]] на [[корабна артилерия#класификация|главния калибър]], вследствие на което той остава на крайцерите, а всички останали оръдия са свалени.</ref>

=== Упадък и възраждане на бразилския флот ===
Революцията от 1889 г., която сваля император [[Педро II (Бразилия)|Педро II]], и [[Бразилско въстание на военноморския флот|въстанието на флота през 1893 – 1894]] година, водят до упадък на [[Военноморски сили на Бразилия|военноморските сили на Бразилия]].{{sfn|Grant|2007|p=148}}{{sfn|Martins|2010|pp=56, 67}}{{sfn|Livermore|1944|p=32}}{{sfn|Topliss|1988|p=240}} В същото време флотите на Аржентина и Чили, ограничени от сключените между тях съглашения, както и преди значително превъзхождат бразилската флота, както качествено, така и по количество, независимо от това че населението на [[Бразилия]] е три пъти по-голямо от населението на Аржентина и почти пет пъти от Чили.{{sfn|Livermore|1944|p=32}}{{sfn|Scheina, Brazil|1984|p=403}}<ref group="Коментари">Чилийският военен тонаж съставлява 37 488 тона, аржентинския – 34 977 тона, а бразилския – 28 105 тона (Livermore, ''Battleship Diplomacy'', p. 32).</ref> Бразилският флот е комплектован с хора едва на 45% от щата, приет през 1896 г., а неговите най-съвременни бронирани кораби са два неголеми кораба за [[брегова отбрана]], построени през 1898 г.{{sfn|Love|2012|p=16}}{{sfn|Sondhaus|2001|p=216}}{{sfn|Scheina, Brazil|1984|p=403}}

Разтящото търсене на [[кафе]] и [[каучукова треска|каучуковата треска]] от началото на 1900-те способстват за доброто попълване на бразилския бюджет.{{sfn|Scheina, Brazil|1984|p=403}} Едновременно с това част от богатите бразилци пожелават за своята страна постигането на световен статус на могъща държава. Подобно положение е немислимо без наличието на силен флот на страната.{{sfn|Love|2012|p=14}}{{sfn|Scheina|1987|p=80}} В края на 1904 г. [[Национален конгрес на Бразилия|Националният конгрес]] приема голяма програма за закупуването на кораби, но минават още две години преди, макар и един от тях да е заложен.{{sfn|Scheina|1987|p=80}}{{sfn|Scheina, Brazil|1984|p=403}}{{sfn|Topliss|1988|p=240}}

Политиците се разделят на две фракции:{{sfn|Scheina|1987|p=80}} привържениците на едната желаят да се построи неголям флот от големи кораби (те са поддържани от британската [[фирма]] ''[[Armstrong Whitworth]]''),{{sfn|Martins|2010|pp=80, 128}} а привържениците на другата – за голям флот из неголеми кораби.{{sfn|Scheina|1987|p=80}} Поначало втората фракция доминира. На 30 декември 1905 г. е приет законът №1452, съгласно който за строителството на кораби се отделят 4 214 550 фунта, от които 1 685 820 – през 1906 г. Последва поръчката на три неголеми броненосеца, три броненосни крайцера, шест [[разрушител]]я, двенадесет [[миноносец]]а, три [[Подводница|подводници]] и два [[Монитор (кораб)|речни монитора]].{{sfn|English|1984|p=108}}{{sfn|Scheina|1987|p=80}}{{sfn|Grant|2007|p=147}}{{sfn|Martins|2010|pp=75, 78}} Независимо от отмяната на строежа на броненосните крайцери, като икономия, на 23 юли 1906 г. морският [[министър]] поръчва на фирмата ''Armstrong Whitworth'' построяването на трите броненосеца.{{sfn|Martins|2010|p=80}}{{sfn|Topliss|1988|pp=240 – 246}}

Британският посланик в Бразилия е против увеличаването на флота даже при условието да е построен в Британия, тъй като счита, че това доста разточително дело ще доведе до изостряне на ситуацията в региона и ще влоши аржентино-бразилските отношения. Американският посланик също е обезпокоен от ситуацията и изпраща към [[Държавен департамент на САЩ|Държавния департамент на САЩ]] [[Телеграма|кабелограма]], в която предупреждава за възможната дестабилизация на обстановката и за началото на пълномащабна надпревара в морските въоръжения. [[Президент на САЩ|Президентът на САЩ]] [[Теодор Рузвелт]] се опитва чрез дипломатически средства да принуди Бразилия към отмяната на плановете ѝ за увеличаване на флота, обаче търпи неуспех. Влиятелният [[барон]] Рио-Бланко отбелязва, че приемането на предложенията на американците би било равносилно да се признае Бразилия толкова слаба, колкото и [[Куба]], чиято най-нова [[конституция]] допуска вмешателството на Съединените Щати.{{sfn|Livermore|1944|p=33}} Новият [[президент на Бразилия]], [[Афонсу Пена]], поддържа плана за увеличаването на флота и заявява за това в писмо до Националния конгрес от ноември 1906 г. Според неговото мнение, новите кораби трябва да попълнят скорошните загуби на флота, точно толкова, колкото и да заменят остарелите кораби.{{sfn|Grant|2007|p=152}}{{sfn|Livermore|1944|p=33}}<ref>{{cite news|url=https://news.google.com/newspapers?nid=2249&dat=19061117&id=FnY-AAAAIBAJ&sjid=mFkMAAAAIBAJ&pg=2388,2700141|title=New Era in the Americas|date=1906-11-17|publisher=[[Boston Evening Transcript]]|lang=en|accessdate=2012-11-18}}</ref>

== Начало на надпреварата: Бразилия залага дредноути ==
{{Основна|Линейни кораби тип „Минас Жерайс“}}

На 10 февруари 1906 г. в британската кралска [[корабостроителница]] в [[Портсмът]] е [[Спускане на вода на плавателен съд|спуснат на вода]] „[[Дредноут (линеен кораб, 1906)|Дредноут]]“ (''HMS Dreadnought''). Този мощен кораб, построен за рекорден срок, с едната си поява прави всички броненосци в света остарели. Бразилците, узнавайки за „Дредноут“, отменят поръчката за построяване на броненосците, които към това време вече са заложени, и преразглеждат плановете за строителство. Съгласно новия план бразилският флот трябва да получи три дредноута (строителството на третия кораб трябва да започне след спускането на първия), три [[Крайцер скаут|крайцера-скаути]] (по-късно поръчката е намалена до два – [[Бронепалубни крайцери тип „Баия“|типът „Баия“]]), петнадесет разрушителя (съкратини до десет – типът „Пара“), три подводници (типът ''F 1'') и две [[Плаваща база за подводници|плавбази за подводни лодки]] (построена е само една – „Сеара“).{{sfn|Scheina|1987|p=81}}{{sfn|Journal of the ASNE|1909|p=883}} Обновеният план получава широка поддръжка в пресата и политическите кръгове; Сенатът го приема почти единодушно. Морското [[министерство]], което по това време се оглавява от привърженика на големите кораби Александрино Фариу де Аленсар, се отнася към промените също благосклонно.{{sfn|Scheina|1987|p=81}}{{sfn|Love|2012|pp=16 – 17}} Освен това, стойността на новата морска програма не излиза извън рамките на утвърдения бюджет, тък като увеличението на тонажа се компенсира от отказа от построяването на броненосните крайцери и намаления брой разрушители.{{sfn|Grant|2007|p=152}} Заложените по-рано броненосци започват да се разглобяват на стапела от 7 януари 1907 г., а проектът за трите дредноута е утвърден на 20 февруари.{{sfn|Topliss|1988|p=246}} Още през март вестниците съобщават за поръчката на корабите,<ref>{{cite news|url=https://query.nytimes.com/gst/abstract.html?res=9906E1DE1E30E233A25756C0A9659C946697D6CF|title=A Dreadnought For Brazil|date=1907-03-5|publisher=[[The New York Times]]|lang=en|accessdate=2012-11-18}}</ref><ref>{{cite news|url=http://paperspast.natlib.govt.nz/cgi-bin/paperspast?a=d&d=PBH19070306.2.23|title=British & Foreign|date=1907-03-6|publisher=[[Gisborne Herald|Poverty Bay Herald]]|lang=en|accessdate=2012-11-18}}</ref><ref>{{cite news|url=http://trove.nla.gov.au/ndp/del/article/10620654|title=Brazilian Navy|date=1907-03-07|publisher=[[The Argus (Австралия)|Argus]]|lang=en|accessdate=2012-11-18}}</ref> обаче реално поръчката за трите дредноута и двата крайцера е издадена през август 1907 г.<ref>''The Large Order for Foreign Battleships'', ''Times'' (London), 28 August 1907, 8f;</ref><ref>{{cite news|url=http://trove.nla.gov.au/ndp/del/article/14905579|title=Brazil Arming|date=1907-08-29|publisher=[[The Sydney Morning Herald]]|lang=en|accessdate=2012-11-18}}</ref> Заплащането за строителството им става през [[Ротшилд|банката на Ротшилд]], която заради собствените си търговски интереси е активен [[Лобизъм|лобист]] за построяването на дредноутите.{{sfn|Трубицын|1998|с=6}}

[[Файл:Brazilian battleship Minas Geraes being launched 2.jpg|мини|дясно|„Минас Жерайс“ го [[спускане на вода на плавателен съд|спускат на вода]]. Към този момент [[водоизместимост]]та на кораба съставлява 9100 тона]]

Поръчката от Бразилия на корабите, за които съвременниците говорят като за „най-мощните в света“, съвпа с аналогични поръчки, направени от други държави.<ref>''The Mystery of the Great Brazilian Dreadnoughts'', ''[[The World's Work|World’s Work]]'', 10867.</ref> Бразилия става третата страна, която залага дредноути. Първа е Великобритания, която построява „Дредноут“ и залага корабите от [[Линейни кораби тип „Белерофонт“|типа „Белерофонт“]], втората са САЩ, която строи дредноутите от [[Линейни кораби тип „Саут Каролина“|типа „Саут Каролайна“]]. За Бразилия това означава, че тя изпреварва такива морски държави, като [[Франция]], [[Германска империя|Германската империя]], [[Руска империя|Руската империя]] и [[Япония]].{{sfn|Breyer|1973|p=320}}{{sfn|Scheina, Brazil|1984|p=404}}{{sfn|Sondhaus|2001|p=216}} Дредноутите бързо придобиват престижен статус – поръчването и построяването на такива кораби увеличава международния престиж на държавата.{{sfn|Love|2012|p=15}}{{sfn|Sondhaus|2001|pp=227 – 28}}{{sfn|Haag|2009|p=404}}

Вестниците и списанията от цял свят пишат за това, че Бразилия, която не играе пради голяма геополитическа роля, – е само посредник, който ще продаде построените кораби на друга държава.<ref>Martins, ''A marinha brasileira'', 144 – 50; Martins, „Colossos do mares“, 77; Mead, ''Reaction'', 238; ''The Mystery of the Great Brazilian Dreadnoughts'', ''World’s Work'', 10867; ''British-Brazilian Warships'', ''Navy'', 11; ''The Warships for Brazil'', ''Times'' (London), 14 July 1908, 8c; [https://books.google.com/books?id=kBFDAQAAIAAJ&pg=PA288 ''The Brazilian Battleships''], ''[[Japan Weekly Mail]]'', 5 September 1908, 288.</ref> Много американски, английски и немски публикации твърдят, че корабите ще бъдат изкупени от Великобритания, Япония, Германската империя или САЩ.{{sfn|Scheina, Brazil|1984|p=89}}

От другата страна на [[океан]]а Великобритания и Германската империя вече са въвлечени в пълномащабна гонка във военноморските въоръжения. Членовете на британската [[Камара на общините на Великобритания|Палата на общините]] са обезпокоени от това, кой ще получи бразилските дредноути, макар [[Адмиралтейство на Великобритания|Адмиралтейството]] да уверява, че не вярва в продажбата на корабите. В средана на юли и септември 1908 г. Палатата на общините разглежда възможността да изкупи корабите и да ги въведе в състава на Кралския флот, като по този начин възпрепятства възможната им продажба на трета страна, което може да наруши плана за поддържане на „[[Акт за морската отбрана (1889)|двудържавния стандарт]]“. Палатата на общините не е успокоена от заявленията на Бразилия, на два пъти – през март и края на юли – категорически отричаща бъдещата продажба на корабите.<ref>Topliss, ''Brazilian Dreadnoughts'', 246; ''Naval and Military Intelligence'', ''Times'' (London), 22 March 1908, 9e; ''Naval Policy'', ''Times'' (London), 24 March 1908, 6e; ''Battleships for Brazil'', ''Times'' (London), 12 May 1908, 4d; ''The Warships for Brazil'', ''Times'' (London), 14 July 1908, 8c; ''Naval and Military Intelligence'', ''Times'' (London), 18 July 1908, 12c; [http://paperspast.natlib.govt.nz/cgi-bin/paperspast?a=d&d=EP19080912.2.100 ''British and Foreign News''], ''[[The Evening Post (New Zealand)|Evening Post]]'' (Wellington), 12 September 1908, 13.</ref> През март 1909 г. [[Лордове на Адмиралтейството|първият лорд на Адмиралтейството]], Джон МакКен, заявява, че Германия увеличава своята морска програма и към 1911 г. ще построит тринадесет дредноута – с четири повече от планираното по-рано. Това заявление предизвиква в пресата и [[парламент]]а призив да се строят още повече дредноути. Въпросът за закупуването на бразилските кораби отново излиза на дневен ред, обаче МакКен официално заявява, че Адмиралтейството не планира тяхното закупуване.<ref>»[https://news.google.com/newspapers?nid=1915&dat=19090319&id=r_ogAAAAIBAJ&sjid=cHUFAAAAIBAJ&pg=5736,1907003 May Take Brazil’s Ships], ''[[The Day (New London)|Day]]'' (New London), 19 March 1909, 7; ''The Brazilian Battleships'', ''Times'' (London), 23 March 1909, 6d; ''House of Commons'', ''Times'' (London), 23 March 1909, 12a; ''The Brazilian Battleships'', ''Times'' (London), 25 March 1909, 7b; [https://news.google.com/newspapers?id=fjlVAAAAIBAJ&sjid=cJUDAAAAIBAJ&pg=7318,4022938 ''The Naval Scare''], ''[[The Sydney Mail|Sydney Mail]]'', 24 March 1909, 24; [http://www.fultonhistory.com/Newspaper%2014/New%20York%20NY%20Herald/New%20York%20NY%20Herald%201909/New%20York%20NY%20Herald%201909%20-%202776.pdf England’s ''Power on the Sea Safe''], ''[[New York Herald]]'', 25 March 1909, 9.</ref> Освен това, Първият лорд отбелязва, че продажбата на дредноутите на трета страна няма да има особено значение, тъй като „наличното при нас през 1909 – 1910 година превъзходство в силите е толкова голямо, че не води до опасения в членовете на Комитета на Адмиралтейството“.<ref>"The Brazilian Battleships, « ''Times'' (London), 25 March 1909, 7b.</ref> МакКен също отбелязва, че по някои от [[тактико-технически характеристики|характеристиките]] бразилските кораби са по-слаби от „Дредноут“: в частност, това се отнася до дебелината на [[корабна броня|бронята]] и защитеността на [[съдова енергитична установка|машинната установка]].{{sfn|Трубицын|1998|с=6}}

== Ответни действия ==
[[Файл:Argentine Rivadavia Class Battleship 1912.jpg|240px|мини|дясно|upright|Аржентинските „[[Ривадавия (линеен кораб, 1911)|Ривадавия]]“ (на иллюстрации) и „[[Морено (линеен кораб, 1911)|Морено]]“ са построени в САЩ, ставайки единствените дредноути, построени от североамериканските корабостроителници за чужда държава]]

=== Аржентина ===
Бразилската морска програма тревожи правителствата на Аржентина и Чили: двете страни предсрочно излизат от съглашението от 1902 г.{{sfn|Трубицын|1998|с=3}}{{sfn|Livermore|1944|p=32}} През ноември 1906 г. аржентинският [[министър на външните работи]] Мануел Аугусто Монтес де Ока заявява, че всеки един от новите бразилски кораби е способен да потопи целия аржентински или чилийски флот.{{sfn|Martins|2010|p=76}} [[Буенос Айрес|Столичният]] вестник ''La Prensa'' повтаря това заявление. Независимо от изглеждащото като преувеличение, това заявление – направено, впрочем, още преди отмяната на поръчката за броненосците в полза на дредноутите – е отчасти истина: най-малкото през 1910 г. бразилските дредноути са по-силни от който и да е кораб в света, без да става дума за тези, които служат във флотите на Аржентина и Чили.{{sfn|Hough, Dreadnought|1975|p=72}}{{sfn|Scheina, Argentina|1984|p=400}} Сменилият де Ока на поста министър Естанислао Себальос също е обезпокоен от ръста в могъществото на бразилския флот. През юни 1908 г. министърът представя на Конгреса на Аржентина план, съгласно който на Бразилия се предлага да предаде един от недостроените дредноути на Аржентина. Това би позволило да се изравнят силите на флотовете на двете страни. В случай на отказ Аржентина трябва да връчи [[ултиматум]]: неизпълнението на искането в течение на осем дни ще доведе до началото на нахлуване на аржентинската армия към [[Рио де Жанейро]]. За нещастие на Себальос, неговият план попада в пресата и предизвиква скандал, който води до отставката на министъра.{{sfn|Heinsfeld||pp=3 – 4}}

Аржентинското правителство също е обезпокоено за съдбата на външната си търговия: блокада от бразилските кораби на [[устие]]то на [[Ла Плата]] би нанесла значителни вреди на икономиката на страната.<ref>[https://news.google.com/newspapers?nid=2249&dat=19100604&id=upU-AAAAIBAJ&sjid=kVkMAAAAIBAJ&pg=805,4380508 A Message From Garcia], ''Boston Evening Transcript'', 4 June 1910, 3.</ref>

И Аржентина, и Чили изпитват трудности с финансиране на построяване на дредноути. Независимо от това, че управляващата в Аржентина Национална автономистска партия поддържа покупката на линкорите, правителството отначало се сблъсква със стабилно неприемане от [[общество]]то на толкова значителни разходи.{{sfn|Livermore|1944|p=33}} Разгърнатата в пресата кампания в поддръжка на дредноутите и отново изострящите се териториални спорове в крайна сметка убеждават обществото в необходимостта да имат собствени дредноути.{{sfn|Livermore|1944|p=33}}{{sfn|Heinsfeld||p=1}} [[Президент на Аржентина|Президентът на Аржентина]] [[Хосе Фигероа Алкорта]] се опитва да смекчи обстановката, насочвайки заявление в адрес на Бразилия, в което объща нейното внимание да не развръзва надпревара в морските въоръжения, която е неминуема в случай на запазване на съществуващия курс на бразилската политика. Бразилското правителство, в отговор на посланието, заявява, че корабите се строят като замяна на остарелите, и няколко пъти подчертава, че те не са предназначени за агресия против Аржентина.{{sfn|Topliss|1988|p=247}}<ref>[http://www.fultonhistory.com/Newspaper%2014/New%20York%20NY%20Herald/New%20York%20NY%20Herald%201908/New%20York%20NY%20Herald%201908%20-%207847.pdf Brazil’s Armament, No Menace, but Expresses Sovereignty], ''New York Herald'', 10 September 1908, 9.</ref> През август проект за [[закон]], позволяващ на флота да купи три дредноута, е прокаран за разглеждане в [[Камара на депутатите на Аржентина|Палатата на депутатите на Аржентина]] и е приет със седемдесет и два гласа против тринадесет.<ref>Grant, ''Rulers, Guns, and Money'', 156; Livermore, ''Battleship Diplomacy'', 33; [http://trove.nla.gov.au/ndp/del/article/10184453 ''Argentina’s Defense''], ''Argus'', 29 August 1908, 20; [https://news.google.com/newspapers?nid=1144&dat=19080830&id=SgsbAAAAIBAJ&sjid=zUgEAAAAIBAJ&pg=4472,5421015 ''Brazil and Argentina May Fight''], ''[[Pittsburgh Press|Pittsburg Press]]''</ref> През ноември законът е разгледан и отклонен от Сената, тъй като по това време е предприет последния опит да се купи от Бразилия един от строящите се [[линеен кораб|линкори]].<ref>Livermore, ''Battleship Diplomacy'', 33; [http://trove.nla.gov.au/ndp/del/article/14999642 ''Argentina and Brazil''], ''Sydney Morning Herald'', 1 October 1908, 7; [http://trove.nla.gov.au/ndp/del/article/15007447 ''Battleships for Argentina''], ''Sydney Morning Herald'', 20 November 1908, 7.</ref> Бразилското правителство отговаря с отказ, след което законът отново е предаден на Сената и е приет на 17 декември 1908 г. с четиридесет и девет гласа против тринадесет. Социалистите гласуват срещу закона, тъй като считат, че толкова значителни разходи следва да се похарчат за увеличаване на благата за народонаселението и други насъщни нужди на държавата.<ref>Hough, ''Big Battleship'', 19; Livermore, ''Battleship Diplomacy'', 33; Di Biassi, „Ley de Armamento Naval Nº 6283“;[http://trove.nla.gov.au/ndp/del/article/15005042 ''Dreadnoughts for Argentina''], ''Sydney Morning Herald'', 21 December 1908, 7.</ref>

Аржентина изпраща в [[Европа]] военноморска делегация, на която е поръчено да проведе преговори с производители на въоръжения.{{sfn|Livermore|1944|p=33}} За участие в обявения конкурс се съгласяват петнадесет компании от САЩ, Великобритания, Германия, Италия и Франция. Аржентинската делегация на два пъти отхвърля предложените проекти, всеки път вземайки най-добрите идеи за нова версия на исканията си.{{sfn|Scheina|1987|p=83}} Причината за отмяната на първите проекти става залагането във Великобритания на първия „супердредноут“ – „[[Орион (линеен кораб, 1910)|Орион]]“ (''HMS Orion'').<ref>[http://select.nytimes.com/gst/abstract.html?res=F30B1FF63A5A15738DDDAC0894DA415B898CF1D3 Argentina’s Plans Changed], ''New York Times'', 5 December 1909, C2.</ref> Такова водене на конкурса разярява корабостроителите, тъй като участието в него изисква немалки разходи на [[време]] и средства, освен това, те смятат, че действията на аржентинците представляват нарушаване на [[търговска тайна|търговската тайны]].{{sfn|Scheina|1987|p=83}}{{sfn|Hough, The Big Battleship|1966|p=21}}

Американската компания ''[[Fore River Shipyard]]'', която предлага най-ниската цена, получава контракта за строеж. Американците, имащи достъп до евтин [[метал]], дават толкова ниска [[цена]], че това дава повод за обвинения в [[Дъмпинг (ценова политика)|дъмпинг]].{{sfn|Hough, The Big Battleship|1966|p=22}}{{sfn|Livermore|1944|p=39}} Направеният избор от аржентинците още повече вбесява европейските корабостроители, които преди това не смятат американците за сериозни съперници. За да смекчи ситуацията Аржентина дава във Великобритания, Франция и Германия поръчки за строеж на дванадесет разрушителя.

Аржентинският договор предвижда построяването на още един дредноут в случай, че бразилците осъществят първоначалния си план и построят свой трети линкор. Влиятелните вестници ''La Prensa'' и ''La Argentina'' започват шумна кампания в поддръжка на построяването на третия кораб, последния даже започва събиране на средства чрез дарения.{{sfn|Livermore|1944|p=44}} На 31 декември 1910 г. правителството на Аржентина се изказва против строителството на третия кораб,{{sfn|Livermore|1944|p=45}} тъй като за президент на Аржентина е избран [[Роке Саенс Пеня]], известен със страстното си желание да спре гонката във въоръженията.{{sfn|Livermore|1944|pp=44 – 45}} Освен това, построяването на третия бразилски дредноут вече е отменяно няколко пъти.{{sfn|Topliss|1988|pp=249, 254}}

=== Чили ===
Във времето в което Аржентина се безпокои от усилването на Бразилия, Чили желае да отговори на усилването на флота на [[Перу]], което неотдавна поръчва крайцерите от типа „[[Крайцери скаути тип „Алмиранте Грау“|Алмиранте Грау]]“.{{sfn|Grant|2007|pp=146 – 147}} Чилийското правителство поначало е принудено да отложи осъществяването на морската си програма. Вина за това са икономическата [[депресия]], предизвикана от разрушителното [[земетресение]] във [[Валпараисо]] през 1906 г., и падането на цената на селитрата през 1907 г. Въпреки това, икономическите проблеми се оказват недостатъчни за отказ от дредноутната гонка с традиционният противник – Аржентина.{{sfn|Livermore|1944|pp=40 – 41}} Средствата за морската програма са събрани през 1910 г.<ref>Acorazado Almirante Latorre, ''Unidades Navales''.</ref> Чилийците получават няколко предложения от корабостроителни фирми, обаче е повсеместно мнението, че контрактът ще получат британците. Така например, военноморското аташе на Британия в Чили съобщава, че само революция няма да позволи на Великобритания да получи този договор. Чилийският флот има тесни връзки с британския още от 1830-те години, когато чилийските офицери започват да служат на британски кораби, желаейки да получат добър опит. През 1911 г. Чили моли Великобритания да изпрати военноморска мисия, което още повече укрепва връзките между двете страни.{{sfn|Scheina|1987|p=138}} Въпреки това, САЩ и Германия се опитват да обърнат ситуацията в своя полза, изпращайки кораби с дружествени посещения в чилийските пристанища, но без да имат успех. На 25 юли 1911 г. контрактът е получен от британската фирма ''[[Armstrong Whitworth]]''.{{sfn|Livermore|1944|pp=41 – 42}}

=== Другите южноамерикански държави ===
Останалите държави от региона не са в състояние да встъпят в гонката на въоръженията. Така например, четвъртият по размер флот на Перу е отслабен във [[Втора тихоокеанска война|Втората тихоокеанска война]] (1879 – 1883) и оттогава се намира в упадък. Единствените нови кораби, които попълват [[Военноморски сили на Перу|ВМС на Перу]], са крайцерите-скаути [[Крайцери скаути тип „Алмиранте Грау“|„Алмиранте Грау“ и „Коронел Болонези“]], встъпили в строй през 1906 и 1907 година съответно. Във Франция са поръчани две подводници и разрушител. Перуанският флот няма опит в експлуатацията на съвременни кораби, да не говорим за дредноути, и за това е далече от участието в надпреварата. Перу решава да купи от Франция стария крайцер „[[Дюпюи дьо Лом (броненосен крайцер)|Дюпюи дьо Лом]]“ и даже заплаща няколко вноски за него, обаче след определено време прекратява изобщо платежите. Останалите страни не обладават съвременни големи надводни кораби, макар и да закупуват по същото време няколко малки. Така например, [[Национални военноморски сили на Уругвай|ВМС на Уругвай]] придобиват през 1910 г. [[канонерска лодка]] с водоизместимост 1400 тона, а [[ВМС]] на [[Венецуела]] купуват от САЩ през 1912 г. бившият [[Испания|испански]] [[бронепалубен крайцер]] „[[Бронепалубни крайцери тип „Исла де Лусон“|Марискал Сукре]]“, бивш ''USS Isla de Cuba''. [[Военноморски сили на Еквадор|ВМС на Еквадор]] попълват своя флот с чилийски [[миноносец]] в допълнение към вече наличните [[Авизо (кораб)|авиза]] (двете по 800 тона), два неголеми [[параход]]а и неголемия кораб за брегова охрана.{{sfn|Scheina, Peru|1984|pp=409 – 410}}{{sfn|Scheina, Ecuador|1984|p=414}}{{sfn|Scheina, Uruguay|1984|pp=424 – 25}}{{sfn|Scheina, Venezuela|1984|p=425}}

== Строителство и изпитания на южноамериканските дредноути ==
[[Файл:Rivadavia Battleship LOC 14781u.jpg|мини|дясно|„Ривадавия“, ок. 1914 – 1915 г.]]

Бразилският „Минас Жерайс“, [[главен кораб]] на типа, е заложен от „Армстронг“ на 17 април 1907 г. Тринадесет дни по-късно в корабостроителницата на „Викерс“ е заложен еднотипният „[[Сао Пауло (линеен кораб, 1909)|Сао Пауло]]“. Спуска на корпуса на „Минас Жерайс“ на вода се забява с четири седмици – до 10 септември 1908 г. – поради [[стачка]] в корабостроителницата. „Сао Пауло“ е спуснат на 19 април 1909 г.<ref>Scheina, ''Naval History'', 321; Scheina, ''Brazil'', 404; Topliss, ''Brazilian Dreadnoughts'', 249; ''Minas Geraes I'', ''Serviço de Documentação da Marinha – Histórico de Navios''; ''São Paulo I'', ''Serviço de Documentação da Marinha – Histórico de Navios''.</ref> Двата кораба, при голям наплив от зрители, преминават церемонията по [[спускане на вода (церемония)|кръщение]]; ритуалът е проведен от съпругата на бразилския посланик във Великобритания.<ref name="Greatest Warships">[http://select.nytimes.com/gst/abstract.html?res=F20C17FA385A17738DDDA80994D1405B888CF1D3 Launch Greatest Warships], ''New York Times'', 11 September 1908, 5; [http://select.nytimes.com/gst/abstract.html?res=F00A16FB3E5D12738DDDA90A94DC405B898CF1D3 Launch Brazil’s Battleship], ''New York Times'', 20 April 1909, 5.</ref> Със завършването на достройката и всички [[корабни изпитания|изпитания]] корабите са предадени на Бразилия: „Минас Жерайс“ – на 5 януари 1910 г,<ref>The Brazilian Battleship, ''United States Artillery'', 185 – 88; The Brazilian Battleship, ''Scientific American'', 240 – 41; The Minas Geraes, ''Times'' (London), 6 January 1910, 4d.</ref> „Сао Пауло“ – през юли.<ref>Trials of the Sao Paulo, ''Times'' (London), 3 June 1910, 7c; Gun Trials of the Sao Paulo, ''Times'' (London), 4 June 1910, 9b.</ref>

Аржентинският дредноут „Ривадавия“ се строи от ''Fore River'' в [[Масачузетс]], а субконтрактът за постройката на „Морено“ получава фирмата ''[[New York Shipbuilding Corporation]]'' от [[Ню Джърси]].{{sfn|Scheina|1987|p=83}} Почти целият стоманен [[прокат]] е доставен от фирмата ''[[Bethlehem Steel]]'' от [[Пенсилвания]].<ref name="Evening Post">[http://paperspast.natlib.govt.nz/cgi-bin/paperspast?a=d&d=EP19100323.2.42 Argentine Navy; Dreadnought Orders], ''Evening Post'' (Wellington), 23 March 1910, 4.</ref> „Ривадавия“ е заложен на 25 май 1910 г. – точно сто години от деня на формирането на първото аржентинско правителство, [[Първа хунта на Аржентина|Първата хунта]] – и е спуснат на 26 август 1911 г.<ref>Scheina, Argentina, 401; [https://query.nytimes.com/gst/abstract.html?res=9D04E5DE163CE633A25754C2A96E9C946096D6CF Launch Rivadavia, Biggest Battleship], ''New York Times'', 27 August 1911, 7.</ref> „Морено“ е заложен на 10 юли 1910 г. и спуснат на вода на 23 септември 1911 г.<ref>Scheina, Argentina, 401; [https://query.nytimes.com/gst/abstract.html?res=9402E4DB163CE633A25757C2A96F9C946096D6CF Moreno Launched For Argentine Navy], ''New York Times'', 24 September 1911, 12.</ref> Строителството на двата кораба отнема повече време, отколкото е обикновено, а изпитанията също се проточват след повреда в една от [[Парна турбина|парните турбини]] на „Ривадавия“ и повреди в турбините на „Морено“.<ref>[http://chroniclingamerica.loc.gov/lccn/sn83030214/1913-08-08/ed-1/seq-4/ Rivadavia Towed Here], ''[[New-York Tribune]]'', 8 August 1913, 4; [https://query.nytimes.com/gst/abstract.html?res=9506E2D9143EE033A25754C2A96E9C946596D6CF The Rivadavia Delayed], ''New York Times'', 24 August 1914, 7; [https://query.nytimes.com/gst/abstract.html?res=9B05E4DF1738E633A25750C0A9679D946596D6CF New Battleship Disabled], ''New York Times'', 3 November 1914, 18.</ref> Официално строежа на корабите е завършен през декември 1914 г. и през февруари 1915 г. съответно.<ref>Scheina, Argentina, 401; [https://query.nytimes.com/gst/abstract.html?res=9903E5DE123FE233A25752C2A9649C946496D6CF Dreadnought Row Ended], ''New York Times'', 21 February 1915, 1.</ref> Плаването на „Морено“ към Аржентина не преминава без произшествия: дредноутът на два пъти засяда на [[плитчина]] и потопява [[баржа]].<ref>[https://query.nytimes.com/gst/abstract.html?res=9E0DE1DE153BE233A2575BC2A9659C946496D6CF Battleship Sinks Barge], ''New York Times'', 28 March 1915, 5; [https://query.nytimes.com/gst/abstract.html?res=9E07E4DF1338E633A25755C1A9629C946496D6CF The Moreno Again Ashore], ''New York Times'', 16 April 1915, 8; [https://query.nytimes.com/gst/abstract.html?res=9E05E5D91E3EE033A25754C1A9629C946496D6CF Argentine Ship Afloat], ''New York Times'', 17 April 1915, 6.</ref>

Чилийския „[[Алмиранте Латоре (линеен кораб, 1913)|Алмиранте Латоре]]“ е спуснат на вода на 27 ноември 1913 г.{{sfn|Burt|1986|p=240}}{{sfn|Gill, Professional Notes, 1|1914|p=193}} След началото на [[Първа световна война|световната война]], през август 1914 г. работите по линкора са спрени. На 9 септември корабът е изкупен от Великобритания съгласно препоръката на [[Министерски съвет|Кабинета на министрите на Великобритания]], дадена четири дни по-рано.<ref>Scheina, ''Naval History'', 321; Parkes, ''British Battleships'', 605; Burt, ''British Battleships'', 231, 240; Preston, Great Britain, 37; [https://query.nytimes.com/gst/abstract.html?res=9B00EFDC1238EE32A25754C0A9649D946996D6CF British Navy Gains], ''New York Times'', 7 December 1918, 14.</ref> Благодарение на неутрално-приятелския статус на Чили, а също поради нуждата на британската военна [[промишленост]] от чилийската селитра,{{sfn|Preston, Great Britain|1984|p=37}} корабът не е взет насилно, както два други дредноута, които се строят за [[Османска империя|Османската империя]], – „[[Ерин (линеен кораб, 1913)|Решадие]]“ и „[[Еджинкорт (линеен кораб, 1913)|Султан Осман I]]“ (екс-„Рио де Жанейро“). Бившият чилийски дредноут – към този момент най-големият кораб, построен в корабостроителниците на „Армстронг“, – е завършен на 30 септември 1915 г., а на 15 октомври е включен в състава на Кралския флот, където и служи през цялата война.<ref>Scheina, ''Naval History'', 321; Burt, ''British Battleships'', 240; The Chilean Dreadnought Almirante Latorre, ''Journal of the American Society of Naval Engineers'', 317.</ref> Работата над вторият дредноут – „Алмиранте Кохрейн“ – е спряна с началото на войната. На 28 февруари 1918 г. Британия купува недостроения корпус, желаейки да завърши кораба като [[самолетоносач]], тъй като към този момент това е единственият наличен корпус, който може да се използва за тази цел без значителни преправяния. Ниският приоритет на строителството и търканията с работниците водят до това, че самолетоносачът е достроен едва през 1924 г., след което влиза в състава на британския флот като [[Игъл (самолетоносач, 1918)|HMS ''Eagle'']].{{sfn|Preston, Great Britain|1984|p=70}}

== Трети етап от надпреварата: още един бразилски дредноут ==
{{основна|Еджинкорт (линеен кораб, 1913)}}

След спуска на вода на първия дредноут („Минас Жерайс“) бразилското правителство започва широка кампания за отказ от строителството на третия кораб. За това си има както политически причини – отношенията с Аржентина се затоплят – така и икономически. След дълги преговори с компанията ''Armstrong'', която желае да съхрани поръчката за третия кораб, правителството на Бразилия смекчава своята позиция, тъй като ниските лихви по държавните дългосрочните [[облигация|облигации]] позволява да се събере необходимата сума. През март 1910 г. „Рио де Жанейро“ е заложен за първи път.{{sfn|Topliss|1988|pp=247 – 249}}

През май на същата година бразилците молят строителя да спре постройката на кораба и да разработи няколко варианта за нов проект, който трябва да има напредничавите решения, които се появяват при най-новите супердредноути. По това време представител на „Армстронг“ в Бразилия е [[Юстас Тенисън д'Ейнкорт]] – бъдещият [[Главен строител на флота|главен строител на Кралския флот на Великобритания]]. [[Енциклопедия Британика]] за 1911 г. описва този проект така: [[Главни размери на плавателен съд|максималната дължина на кораба]] съставлява 655 [[фут]]а (200 метра), водоизместимостта – 33 000 тона, главният калибър – двенадесет 14-дюймови оръдия, стойността – 3 000 000 фунта стерлинги. В последващите месеци, по молба на бразилците, са внесени множество изменения, което задържа подписването на договора до 10 октомври 1910 г. Залагането на кила също е пренесено заради стачки на работниците. По това време за морски министър на Бразилия вместо де Аленкара е назначен Маркес Леано – важна промяна, тъй като според условията на контракта проектът трябва да бъде одобрен от морския министър. И отново флотът се разделя на два лагера: привържениците на новия министър гласуват за 12-[[дюйм]]ови оръдия на главния калибър, а другата партия, на стария министър и главата на бразилската мисия в Британия, де Баселар, желаят да въоръжат кораба колкото се може с по-мощна [[артилерия]]. Така например, проектът на де Баселар предполага осем 16-дюймови оръдия, шест 9,4-дюймови и четиринадесет 6-дюймови.{{sfn|Topliss|1988|pp=254 – 257, 260, 263 – 264, 268}}

[[Файл:Main deck of Minas Geraes.jpg|мини|дясно|240px|Моряци на палубата на линкора „Минас Жерайс“. Снимката е направена предположително по време на визитата на кораба в САЩ през 1910 г.]]

д'Ейнкорт, който се завръща в [[Англия]] през октомври, веднага след подписването на контракта, през март 1911 г. отново пристига в Бразилия за демонстрация на новите варианти на проекта. „Армстронг“ предполагат, че надмощие ще вземе втората партия, и за това снабдява д'Ейнкорт с всичко необходимо за работа над варианта на де Баселар. В средата на март източник в правителството на Бразилия съобщава на д'Ейнкорт, че избраният за [[президент на Бразилия]] [[Ермис да Фонсека|Фонсека]] е поръчал на морския министър да се откаже от проекта с 14-дюймови оръдия в полза на кораб с по-малки размери.{{sfn|Topliss|1988|p=269}} Решението на президента се основава не само на мнението на морския министър, но също така и на необходимостта да се отчетат няколко важни проблеми, които се появяват по това време. Най-важните сред тях са последствията от скорошния [[метеж]] във флота, който обхваща и новите линкори. Освен това, големите разходи за построяването на кораба влошават лошите показатели на икономиката на фона на ръста на [[Държавен дълг|държавния дълг]] и [[бюджетен дефицит]]. Към 1913 г. външния и вътрешния дългове трябва да съставят, съответно, 500 и 335 [[милион]]а [[Щатски долар|долара]].{{sfn|Scheina|1987|pp=81 – 82}}{{sfn|Martin|1967|p=37}}

Поради тази политическа ситуация д'Ейнкорт, вероятно, се отказва от представянето на проектите с 16-дюймови оръдия. На заседанията с морския министър се обсъжда проект за линкора с десет 12-дюймови оръдия, разположени надлъжно на [[диаметрална плоскост|диаметралната плоскост]], обаче той е отклонен в полза на проект с не по-малко от ''четиринадесет'' {{nobr|12-дюймови}} оръдия. Изследователят Дейвид Топлис предполага, че такъв избор се диктува от политически съображения: морският министър не може да одобри построяването на кораб, който изглежда по-слаб от „Минас Жерайс“. А след като не може да се поставят оръдия с по-голям [[калибър]], то остава само да се увеличи броя на 12-дюймовите.{{sfn|Topliss|1988|p=280}}

[[Файл:Sultan Osman I fitting out.jpg|мини|ляво|„Султан Осман I“, бивш „Рио де Жанейро“, бъдещият „Еджинкорт“, по време на дострояването]]
След поредица изменения и съгласувания страните подписват на 3 юни 1911 г. контракт за построяването на дредноут с четиринадесет 12-дюймови оръдия. Контрактната стойност на кораба съставя 2 675 000 фунта. На 14 септември килът на „Рио де Жанейро“ е заложен за четвърти път. Скоро бразилското правителство отново преразглежда по-рано приетото решение.{{sfn|Topliss|1988|p=284}} В средата на 1912 г. на стапелите на световните държави вече се строят супердредноути с 14-дюймова артилерия, и новият бразилски линкор им отстъпва.{{sfn|Vanterpool|1969|p=140}} Ситуацията около третия дредноут се усугубява от икономическия спад в Европа, предизвикан от [[Междусъюзническа война|Втората балканска война]]: Бразилия вече не може да разчита на европейските [[заем]]и. [[Експорт]]ът на кафе и [[каучук]] също пада, при последния Бразилия губи [[монопол]]ното си положение поради силната конкуренция от страна на английските каучукови плантации в [[Далечен Изток|Далечния Изток]]. Цената на кафете пада с 20%, понижавайки експорта с 12,5% в периода между 1912 и 1913 година, в тези години експортът на каучук се снижава с 25 и 36,6% съответно.{{sfn|Martin|1967|pp=36 – 37}}

„Армстронг“ разглежда проект за замяната на 12-дюймовите оръдия със седем 15-дюймови, обаче бразилското правителство, към това време, видимо вече е решило да продаде кораба. В нарастващата преди Първата световна война напрегната обстановка интерес към покупката на кораби проявяват Русия, [[Италия]], [[Гърция]] и Османската империя. Руснаците скоро се отказват от тази идея. Италия е близка до покупката, обаче в преговорите се намесва Франция, която желае да окаже на Гърция помощ за закупуването на кораба и така да не допусне неговото появяване във флота на Италия – своя главен противник в [[Средиземно море]]. Гърците се съгласяват да заплатят исканата сума плюс нея още 50 000 фунта отгоре, обаче в това време, докато те събират сумата за първата вноска, Османската империя получава контракта, заемайки парите от [[париж]]ия банкер Перера, неподконтролен на правителството на Франция.{{sfn|Козлов|2008|p=284}}<ref group="Коментари">Съществуват и други версии за появата на тези пари у [[Турция]]. Съгласно Трубицин, Турция заема парите от [[Германия]]. Съгласно Оскар Паркс, „парите са събрани от дарения на възторженото турско общество“.</ref> Бразилия приема турското предложение, и на 29 септември 1913 г. корабът е продаден „както е“ за 1 200 000 фунта.{{sfn|Topliss|1988|с=7}} Съгласно контракта, дострояването на кораба е оценено на 2 340 000 фунта.<ref name="Turkish Navy">{{cite news|url=http://trove.nla.gov.au/ndp/del/article/15488993|title=Turkish Navy|date=1913-12-31|publisher=[[Sydney Morning Herald]]|lang=en|accessdate=2012-11-20}}</ref> Турците преименуват кораба на „Султан Осман I“. В началото на Първата световна война Великобритания реквизира кораба и го въвежда в състава на Кралския флот като [[Еджинкорт (линеен кораб, 1913)|HMS ''Agincourt'']].{{sfn|Topliss|1988|pp=284, 286}}

През октомври 1912 г. правителството на Аржентина одобрява построяването на трети кораб в случай, че бразилците достроят „Рио де Жанейро“. Въпреки това, третият аржентински линкор така и никога и не е построен и не получава име.{{sfn|Scheina|1987|p=321}}

== Край на гонката ==
=== „Въстанието на камшиците“ ===
[[Файл:Sailors of Minas Geraes 2.jpg|мини|дясно|Бразилски [[матрос]]и на борда на „Минас Жерайс“. Снимката е направена предположително по време на визитата на кораба в САЩ в началото на 1913 г.]]
В края на ноември 1910 г. в Рио де Жанейро избухва голямо [[въстание]], което по-късно е наречено „Въстание на камшиците“ ({{lang|pt|Revolta da Chibata}}). Керените на въстанието се крият в расовия състав на бразилската флота: болшинството [[матрос]]и и [[подофицер]]и са [[негър|негри]] или [[мулат]]и, а в същото време [[офицер]]ите са преимуществено бели.{{sfn|Morgan|2003|pp=36 – 37}} Барон Рио Бланко отбелязва, че „попълвайки [[морска пехота|морската пехота]] и флота, ние приемаме на борда си отпадъка на нашите [[град]]ове, негодните [[лумпен]]и, които нямат никаква подготовка. Бивши [[роб]]и или техните синове – ето от кой са събрани нашите [[екипаж]]и, болшинството от тези хора са негри или тъмнокожи мулати“.<ref>José Paranhos, Baron of Rio Branco, in Edmar Morel, ''A Revolta da Chibata'' 4th ed. (Rio de Janeiro: Edições Graal, 1986), 13</ref>{{sfn|Morgan|2003|p=37}} Принудителното набиране и широкото използване на бичуване за най-малкото провинение създават напрежение между нисшите [[Военно звание|чинове]] и офицерите. Матросите на „Минас Жерайс“ планират дейстията си през 1910 г. За водач на въстанието е избран опитнят матрос [[Жуан Кандиду Фелизберту]]. Датата за начало на въстанието на няколко пъти е пренасяна, поради разногласия сред заговорниците. Така например, на сбирката си от 13 ноември част от заговорниците настоява за започване в деня на [[инавгурация]]та на новия президент (15 ноември), обаче един от лидерите на въстанието, [[Франсиску Диас Мартинс]], убеждава събралите се в това, че в този случай въстанието ще се разглежда като заплаха за цялата политическа система. Повод за незабавното въстание се появява на 21 ноември 1910 г., след като чернокожият матрос Марселину Родригес Менезис получава за неподчинение жестокото наказание от 250 удара.{{sfn|Love|2012|pp=66 – 72}}{{sfn|Morgan|2003|pp=33, 36 – 37}} Очевидецът Жозе Карлус ди Карвалю, бивш капитан от флота, отбелязва, че гърбът на матроса прилича на разсечен [[Сиви кефали|кефал]], готов за осоляване.{{sfn|Morgan|2003|p=41}}
[[Файл:Joao Candido.jpg|дясно|мини|320px|Лидерът на въстанниците Жуан Кандиду Фелизберту (на първия ред отляво на човека в тъмен костюм) заедно с [[репортер]]и, [[офицер]]и и матроси на борда на „Минас Жерайс“, 26 ноември 1910 г.]]

Около десет [[час]]а вечерта на 22 ноември въстава „Минас Жерайс“. Скоро въстават „Сао Пауло“, най-новият крайцер „[[Баия (бронепалубен крайцер, 1909)|Баия]]“ и двадесет и една годишният кораб на [[брегова отбрана|бреговата отбрана]] „Диодора“. Въстаналите кораби представляват най-съвременните и мощни единици във флота. Три от тях влизат в неговия състав едва ли не месец назад. Въстава примерно половината моряци, намиращи се в Рио де Жанейро (2379), а в същото време оставащите 2630 не го подкрепят, обаче тяхната лоялност предизвиква опасения в офицерите. Фелизберту с другарите му се изказват за прекратяването на „робството във флота“, и особено – против бичуването, забранено във флотите на [[запад]]ните държави. Офицерите и президентът са против [[амнистия]]та на въстаналите и строят планове за атака на корабите, обаче амнистията е подкрепена от много законодатели. В течение на три дни двете палати на Националния Конгрес, водени от влиятелния [[политик]] [[Руй Барбоза]], приемат амнистия за всички участници във въстанието и забраняват телесните наказания във флота.{{sfn|Love|2012|pp=29 – 47}}{{sfn|Morgan|2003|pp=40 – 46}}

След завършването на въстанието власти обезоръжават корабите, сваляйки от оръдията техните [[затвор (оръжие)|затвори]]. Въстанието и предизвиканата от него слабост на флота, неспособен да действа поради опасения от нови безпорядки, побуждат много влиятелни бразилци, сред които са президентът, известните политици като Барбоза и барон де Рио Бранко и редактори на вестници, да повдигнат въпроса за полезността на новите кораби и за целесъобразността от тяхната продажба на друга държава.{{sfn|Grant|2007|pp=158 – 159}} Британският посланик Хагард е доста удивен от толкова решителната промяна във вижданията на барон Рио Бланко: „Какво чудесное превращение в човека, който осъществява тяхната покупка и я счита за върха на своята политика“.{{sfn|Grant|2007|p=159}}

Президентът и кабинетът решават, че продажбата на построените кораби негативно ще се отрази на вътрешната политика на държавата, макар, както признават всички, е желателно да се заменят скъпите големи кораби с множество неголеми, способни да действат на многобройните бразилски реки.{{sfn|Grant|2007|p=159}} Корабите остават в състава на бразилската флота, обаче въстанието показва неговата истинска боеготовност. Така например, агентът на „Армстронг“ съобщава, че корабите се намират в лошо състояние, [[ръжда]] е покрила [[оръдеен купол|кулите]] и [[парен котел|парните котли]]. [[ремонт на кораба|Ремонтът]], по негови сметки, би струвал на [[хазна]]та 700 000 фунта.{{sfn|Grant|2007|p=159}} Британският посланни съобщава, че „тези кораби са абсолютно безполезни за Бразилия“.{{sfn|Grant|2007|p=160}}<ref group="Коментари">Плачевното състояние на бразилските линкори се проявява през 1917 г. Бразилия, която воюва на страната на [[Антанта]]та, предлага на Великобритания да включи двата дредноута в състава на [[Гранд Флийт]], обаче британците се отказват поради това, че корабите се намират в лошо техническо състояние, а приборите за управление на огъня са безнадеждно остарели. През юни 1918 г. „Сао Пауло“ се насочва за ремонт в САЩ, обаче по пътя се чупят 14 от 18 котела</ref> Независимо от отказа на правителството да продаде корабите от типа „Минас Жерайс“, тази верига от събития, а също така и [[смърт]]та на барон Рио Бланко през 1912 г. стават едни от главните фактори за продажбата на „Рио де Жанейро“. Решението е прието, вероятно, през януари или не по-късно от септември 1913 г.{{sfn|Grant|2007|p=160}}{{sfn|Topliss|1988|p=283}}

=== „Риачуело“ ===
След продажбата на „Рио де Жанейро“ на турците бразилското правителство моли фирмите „Армстронг“ и „Викерс“ да подготвят проекти за нов кораб. За разглеждане са представени 14 проекта: шест на фирмата „Викерс“ (декември 1913 г. – март 1914 г.) и осем на фирмата „Армстронг“ (февруари 1914 г.). Проектите на „Викерс“ предвиждат от осем до десет 15-дюймови оръдия, [[скорост на кораб|скорост на хода]] от 20 – 22 [[възел (скорост)|възела]], водоизместимост от 26 500 тона до 30 000 тона. По-евтините варианти предвиждат смесено подгряване на котлите, по-скъпите – напълно [[нефт]]ено. Фирмата „Армстронг“ взема два базови проекта – с осем или десет {{nobr|15-дюймови}} оръдия – и на тяхна основа предлага няколко варианта, различаващи се по скорост и въоръжение.{{sfn|Topliss|1988|pp=285 – 286}} Бразилското правителство избира първият от вариантите на „Армстронг“ с осем оръдия, обозначен като ''Design 781'', по характеристиките си подобен на строящите се за Великобритания линейни кораби от типовете „[[Линейни кораби тип „Куин Елизабет“|Куин Елизабет]]“ и „[[Линейни кораби тип „Ривендж“|Ривендж]]“.{{sfn|Topliss|1988|pp=285 – 286}}{{sfn|Sturton|1970|p=205}}

На 12 май 1914 г. с фирмата „Армстронг“ е подписан контракт за построяването на линкора в корабостроителницата в [[Нюкасъл|Елсуик]].{{sfn|Topliss|1988|pp=285 – 286}} Корабът получава името „Риачуело“ ({{lang|pt|Riachuelo}}). Строителят успява да изпълни част от подготовителните работи, обаче скорошното начало на световната война попречва за залагането на кила и корабът така и не е построен.{{sfn|Topliss|1988|pp=285 – 286}}

=== Опити за продажба на линкорите ===
Известието за продажбата на бразилския линкор кара правителството на Аржентина да чуе общественото мнение, желаещо да се продадат аржентинските кораби и да започне търсенето на купувач. Парите, получени от продажбата, трябва да бъдат насочени към вътрешните нужди на страната. В средата на 1914 г. в [[Парламент на Аржентина|Аржентинския национален конгрес]] са вкарани три варианта за закон за продажбата на корабите, обаче всичките са отклонени. Великобритания и Германия са обезпокоени от възможността за усилване на флотите на своите противници, тъй като интерес за покупката на корабите проявяват Русия, [[Австро-Унгария]], Османската империя и Гърция; последната желае да купи линкори в противовес на „Рио де Жанейро“, закупен от турците.<ref>Livermore, ''Battleship Diplomacy'', 46 – 47; Hislam, ''Century of Dreadnoughts'', 146; [http://paperspast.natlib.govt.nz/cgi-bin/paperspast?a=d&d=PBH19140103.2.48 ''Turkey and Greece; Purpose of Dreadnoughts''], ''Poverty Bay Herald'', 2 January 1914, 3; [http://chroniclingamerica.loc.gov/lccn/sn83030214/1915-04-27/ed-1/seq-3/ ''Argentine Pride Outweighs $6,000,000 Profit Greece Offers for Moreno''], ''New-York Tribune'', 27 April 1913, 3.</ref> В края на април 1913 г. американският ''[[New York Tribune]]'' съобщава, че Аржентина е отклонила предложение за продажба на „Морено“ за 17,5 милиона долара, даже независимо от това, че тази сделка ще донесе на аржентинците печалба, при разходи за построяване на кораба от 12 милиона.<ref>{{cite news|url=http://chroniclingamerica.loc.gov/lccn/sn83030214/1915-04-27/ed-1/seq-3/|title=Argentine Pride Outweighs $6,000,000 Profit Greece Offers for Moreno|date=1913-04-27|publisher=[[New-York Tribune]]|lang=en|accessdate=2012-11-20}}</ref> САЩ са обезпокоени от несъблюдаването на техния неутралитет и от възможността за изтичане на технологии към други страни и за това започват да оказват на правителството на Аржентина дипломатически натиск, желаейки да попречат на продажбата на корабите.{{sfn|Livermore|1944|p=47}} В началото на ноември 1913 г. ''New-York Tribune'' съобщава на своите читатели за това, че Гърция е успяла да се договори с Чили за покупката на единия от линкорите му в противовес на турския „Султан Осман I“,<ref>Gill, ''Professional Notes'', 934; [http://chroniclingamerica.loc.gov/lccn/sn83030214/1913-11-02/ed-1/seq-12/ ''Turkey Threatened with Another War''], ''New-York Tribune'', 2 November 1913, 12.</ref> през май и юни тази информация е подтвърдена от ежемесечното военноморско списание ''[[Proceedings]]''; обаче независимо от достигнатите съглашения сделката между Чили и Гърция не се състои.{{sfn|Livermore|1944|p=45}}

Във всички южноамерикански страни, въвлечени в дредноутната гонка, растят настроенията да се продадат скъпите кораби, а получените пари да се насочат за вътрешни нужди.{{sfn|Livermore|1944|p=45}} Стойността на корабите справедливо се оценява като необичайно висока. Така например скоро след поръчката на корабите от типа „Минас Жерайс“ един от бразилските вестници пресмята, че за заплатените на строителите пари може да се построят 3125 [[миля|мили]] [[Железопътен транспорт|железни пътища]] или 30 300 селски къщи. Историкът на флота Робърт Шейн пресмята, че линкорите струват на Бразилия 6 110 000 фунта, без да се считат 605 520 фунта за [[боеприпаси]] и още 832 хил., вложени в модернизацията на [[Корабен док|докове]]. За първите шест години служба за обслужването на корабите е похарчена сума, равна на 60% от първоначалната стойност на тяхното построяване.{{sfn|Scheina|1987|p=86}} Двата аржентински линкора струват на страната 20% от нейния годишен бюджет, без да се броят разходите за обслужване.{{sfn|Hough, The Big Battleship|1966|p=19}} Историкът [[Робърт Маси]] закръглява разходите на всяка една от страните до четвърт от годишния [[БВП]].{{sfn|Massie|2003|p=22}}

Националистическите настроения, подклали гонката във въоръженията, в условията на влошаващите се икономики се сменят с неприемането от обществата на трите страни на толкова големи харчове. Хората смятат, че парите трябва да се харчат за по-важни неща.{{sfn|Livermore|1944|p=45}} Посланикът на САЩ в Чили, Хенри Флетчър, така коментира ситуацията: „От началото на гонката във въоръженията през 1910 г. финансовите условия, и тогава не много блестящи, стават още по-лоши; когато идва времето да се плаща, жителите на трите страни разбират, че парите са им по-нужни от линкори“.{{sfn|Livermore|1944|p=45}}

== Морски програми на южноамериканските страни след Първата световна война ==
{{Няколко картинки
 | align       = right
 | direction   = vertical
 | заголовок   = 
 | width       = 300
 | image1 = E Minas Geraes 1910 altered.jpg
 | caption1          = „Минас Жерайс“ през 1910 г.
 | image2 = Minas Geraes MdB V.jpg
 | caption2          = „Минас Жерайс“ след първата модернизация. [[Палуба]]та и кулите са покрити с навеси срещу [[слънце]]то.
 | image3 = Minas Gerais after refit2.jpg
 | caption3          = „Минас Жерайс“ през 1942 г. В хода на втората модернизация 18 въглищни котела са заменени на 6 нови нефтени, което позволява да се премахне втория [[комин]].
}}

Прекъснатата от Първата световна война южноамериканска гонка в морските въоръжения повече не е възобновявана, обаче след края на войната правителствата на Аржентина, Бразилия и Чили планират увеличение и модернизация на своите флоти.

=== Бразилия ===
Бразилия в периода от 1918 до 1925 г. модернизира „Минас Жерайс“ и „Сао Пауло“, а също и двата крайцера, построени според програмата от 1904 г., – „Баия“ и „Риу Гранди ду Сул“.{{sfn|English|1984|p=110}} Модернизацията им е необходима, тъй като състоянието на корабите е неудовлетворително. Техническото състояние на дредноутите що-годе съответства на изискванията, обаче артилерията на корабите изисква по-съвременна система за управление на огъня. Състоянието на крайцерите се оценява от флота като „лошо“: те с труд развиват 18 възела (33 [[километър в час|км/ч]]).{{sfn|Robinson|1936|p=1717}} През 20-те и 30-те години съществуват и други планове за увеличаване на бразилския флот, обаче всички те са орязани. През 1924 г. възниква доста умерен план за построяването на няколко съвременни кораба ([[тежък крайцер]] и пет подводници). През същата година американската военноморска мисия, изпратена в Бразилия по молба на правителството, предлага план за увеличаването на флота със 151 000 тона. От тях 70 000 тона са отделени за линкори, 60 000 – за крайцери, 15 000 – за разрушители. [[Държавен департамент на САЩ|Държавният департамент на САЩ]], оглавяван по това време от [[Чарлс Иванс Хюс]], се изказва против този план, тъй като се явява един от инициаторите на [[Вашингтонско морско съглашение (1922)|Вашингтонското морско съглашение]] и не желае възобновяване на гонката във въоръженията. Според новия план бразилците построяват в Италия подводната лодка „Умаита“ ({{lang|pt|Humaytá}}).{{sfn|English|1984|p=110}}{{sfn|Scheina|1987|pp=135 – 136}}{{sfn|Livermore|1944|p=48}}

В периода 1931 – 1938 година „Минас Жерайс“ преминава втората си модернизация във военноморската корабостроителница на Рио де Жанейро.{{sfn|Whitley|1998|p=27}}{{sfn|Topliss|1988|p=289}} Състоянието на „Сао Пауло“ е толкова плачевно, че неговата модернизация е отчетена за икономически неефективна.{{sfn|Whitley|1998|p=29}}{{sfn|Breyer|1973|p=321}} През тези години правителството на Бразилия разглежда възможността да закупи от [[ВМС на САЩ]] няколко крайцера, обаче сделката е провалена от ограниченията на Вашингтонския и [[Лондонски морски договор (1930)|Лондонския]] договори, които забраняват продажбата на вече построени кораби на други страни. Освен крайцерите бразилците искат да закупят от САЩ няколко разрушителя, обаче в крайна сметка поръчката за построяването на шест кораба е дадена във Великобритания. В [[интербеллум|периода между двете световни войни]] се появява планът да се наемат от САЩ шест разрушителя, обаче той е отклонен поради силното противодействие от американски и международни организации.{{sfn|Scheina|1987|pp=136 – 137}} Бразилия залага в своите корабостроителници три разрушителя от [[Разрушители тип „Марсилио Диас“|типа „Марсилио Диас“]], създадени по образец на американския [[Разрушители тип „Махеан“|тип „Махеан“]], и шест [[Минен заградител|минни заградителя]]. Всички кораби са спуснати на вода в периода 1939 – 1941 г., обаче тяхното построяване изисква и чуждестранна техническа помощ, която е прекъсната от [[Втората световна война]]. Всичките девет кораба са достроени през 1944 г.{{sfn|Scheina|1987|p=327}}

=== Аржентина ===
Аржентина, която има за цел връщане на военноморското си превъзходство в региона, изпраща „Ривадавия“ и „Морено“ за модернизация в САЩ през 1924 и 1926 година съответно. Освен това, е приета и реализирана голяма морска програма. Построени са:{{sfn|English|1984|pp=38 – 39}}
* два тежки крайцера от [[Тежки крайцери тип „Вейнтисинко де Майо“|типа „Алмиранте Браун“]] (построени в Италия);
* [[лек крайцер|лекият крайцер]] „[[Ла Архентина (лек крайцер, 1937)|Ла Архентина]]“ (построен във Великобритания);
* дванадесет разрушителя ([[Разрушители тип „Чурука“|от типа „Чурука“]], построени в [[Испания]], и типовете „[[Разрушители тип „Мендоса“|Мендоса]]“ и „[[Разрушители тип „Буенос Айрес“|Буенос Айрес]]“ построени във Великобритания);
* три подводници от [[Подводници тип „Санта Фе“|типа „Санта Фе“]] (построени в Италия).

=== Чили ===
През 1919 г. правителството на Чили започва да търси кораби за усилване на националния си флот, и Великобритания с охота предлага кораби, които са ненужни за нея след края на Първата световна война. Съседите на чилийците са разтревожени: опита на Чили да създаде най-силния в региона флот може да дестабилизира обстановката и да доведе до нова гонка във въоръженията.{{sfn|Livermore|1944|p=48}} Чили си иска „Канада“ и самолетоносача „Игъл“, които се строят преди войната по чилийска поръчка, обаче стойността за преправянето на „Игъл“ обратно в линкор се оказва прекомерна.{{sfn|Preston, Great Britain|1984|p=70}}{{sfn|Brown|1973|p=251}} В качеството на замяна се разглеждат двата оцеляли [[Линеен крайцер|линейни крайцера]] от [[Линейни крайцери тип „Инвинсибъл“|типа „Инвинсибъл“]], обаче изтичането на секретна информация за възможната им покупка предизвиква скандал в Чили, относно съмнителната ценност на тези кораби.{{sfn|Somervell|1984|pp=393 – 394}} В крайна сметка през април 1920 г. са купени линкорът „Канада“ и четири разрушителя. Всичките пет са поръчани от Чили във Великобритании още преди 1914 г. и с началото на войната са изкупени от Великобритания за нейния флот.{{sfn|Livermore|1944|p=48}} Корабите излизат на чилийците сравнително евтино: така например, за „Канада“ са платени милион фунта стерлинги, което е под половината цена, навремето поискана за построяването на линкора.{{sfn|Scheina|1987|p=139}} В течение на следващите седем години Чили продължава да закупува кораби във Великобритания. В тяхното число са шестте разрушителя от [[Разрушители тип „Серано“|типа „Серано“]] и трите подводни лодки от [[Подводници тип „О'Брайън“|типа „О'Брайън“]].{{sfn|English|1984|p=148}} В периода 1929 – 1931 година „Алмиранте Латоре“ преминава модернизация в британската [[Девънпорт (военноморска база)|кралската корабостроителница в Девънпорт]].{{sfn|Whitley|1998|p=33}} През 1930-те години линкорът фактически не се използва, вината за което има икономическата депресия и крупен метеж в чилийския флот.{{sfn|Scheina|1987|pp=112 – 114}}{{sfn|Sater, The Abortive Kronstadt|1980|pp=240 – 253}} В края на 1930-те години правителството на Чили крои план за построяването на крайцер с водоизместимост 8700 тона в английска, италианска, немска или шведска корабостроителница, но до поръчка не се стига. На друг план, предполагащат закупката на два неголеми крайцера, е объркан от Втората световна война.{{sfn|English|1984|p=149}} Скоро след [[Нападение над Пърл Харбър|атаката над Пърл Харбър]] САЩ предлага на Чили да купи „Алмиранте Латоре“, два разрушителя и база за подводници, обаче предложението е отклонено.{{sfn|English|1984|p=149}}{{sfn|Scheina|1987|p=164}}

=== Втора световна война и следвоенни години ===
С началото на Втората световна война трите водущи държави на [[Южна Америка]] се лишават от възможността за закупуват кораби в Европа и САЩ, тъй като основните морски държави са въвлечени във войната, но след нейния край много американски и британски кораби се оказват ненужни. Преминалата война става залез на епохата на линкорите, и южноамериканските държави проявяват интерес към покупката на крайцери, разрушители и подводници, обаче по политически причини не успяват да придобият нищо по-голямо от [[корвета|корветите]] от [[корвети тип „Флаур“|типа „Флаур“]] и [[фрегата|фрегатите]] [[Фрегати тип „Ривър“|тип „Ривър“]]. По-големи кораби започват да се появяват след като планетата се гмурка в атмосферата на „[[Червената заплаха]]“. Така например, през януари 1951 г. в рамките на „Договора за взаимно подсигуряване на безопасността“ на Аржентина, Бразилия и Чили са продадени шест американски леки крайцера.

Попълването на флотовете с относително съвременни кораби води до това, че всички южноамерикански дредноути скоро са дадени за скрап. Първи са отписани бразилските кораби. „Сао Пауло“ е продаден за скрап през 1951 г., обаче потъва по време на [[Буря|щорм]] [[север]]но от [[Азорски острови|Азорските острови]] при [[буксир]]овката му към мястото за утилизация.<ref>''São Paulo I'', ''Serviço de Documentação da Marinha – Histórico de Navios''; ''E São Paulo'', ''Navios De Guerra Brasileiros''.</ref> „Минас Жерайс“ е продаден за скрап две години по-късно, и през 1954 г. е разкомплектован в [[Генуа]].<ref>''E Minas Geraes'', ''Navios De Guerra Brasileiros''.</ref> Аржентинския „Ривадавия“ е раглобен в Италия през 1959 г., а „Морено“ – в [[Япония]] през 1957 г.{{sfn|Whitley|1998|pp=21 – 22}} Чилийският „Алмиранте Латоре“, който престоява от 1951 г., през 1959 г. също е разкомплектован в Япония.{{sfn|Whitley|1998|p=33}}

== Историография ==
[[Историография]]та, посветена на южноамериканската дредноутна гонка, е относително малка както по количеството книги, така и по разкриването на темата. Всичко казано по-горе е справедливо и за англоезичната, и за рускоезичната историографии. Историческите трудове, посветени на [[Латинска Америка]], рядко засягат тази тема, като в същото време авторите на книги по военноморска [[история]] от началото на [[XX век]] често изобщо не споменават въпроса, предпочитайки да пишат за индустриално развитите страни, особено за англо-германското морско съперничество. В тези немного англоезични и рускоезични работи, които засягат въпроса, авторите по-често поставят акцента върху самите кораби, отколкото на по-страничните теми: влиянието на дредноутите върху обстановката в региона и събитията от Въстанието на камшиците. Тези малко автори, които разглеждат въпроса в дълбочина, предполагат, че гонката не оказва някакво значително влияние върху обстановката в света поради големия брой построени в другите страни дредноути, вместо това южноамериканските кораби дестабилизират ситуацията в собствения регион.

Стюард Ливърмор от Брауновския университ пише за гонката 30 години след нейния край, разглеждайки от американската гледна точка аржентинската поръчка, ролята на правителството на САЩ за нейното получаване, опитите да се получи поръчка от Чили. Ливърмор се отнася към гонката леко критично поради оказаното от нея дестабилизиращо влияние на региона:

<blockquote>Международните оръжейни фирми внасят доста съмнителен принос в делото по достигане на по-тясно сътрудничество и взаиморазбирателство между полушарията. Продажбата на военни материали на неголемите, но горди народи е чревата с прекалено много неприятни и непредсказуеми последствия. „Дипломацията на броненосците“ е новост в американската държавна политика, обаче, независимо от някои успехи, в крайна сметка се оказва голямо разочарование.</blockquote>
Британският [[историк]] Ричард Хау ({{lang|en|Richard Hough}}) в публикуваната през 1966 г. книга отбелязва високата стойност на дредноутите и недоумява, как на южноамериканските политици им идва на ум да купуват тези кораби, да не говорим за издържането им след това дълги години. Хау задава въпроса за истинските цели при покупката на бразилските кораби, тъй като счита, че по това време отношенията на Бразилия с Аржентина и Чили са достатъчно добри. Според мнението на историка, единствените победители в надпреварата стават оръжейните компании, участващи в построяването на корабите.{{sfn|Hough, The Big Battleship|1966|pp=16 – 17}}

Латиноамериканският историк Робърт Шейна ({{lang|en|Robert Scheina}}) посвещава на дредноутната надпревара глава в своята книга ''Latin America: A Naval History, 1810 – 1987'', публикувана през 1987 г. Тази работа става един от първите опити за всеобхватното разглеждане на латиноамериканската военноморска история, обаче в същото време е подложена на критика за опитита да се обхване всичко. Описанието на дредноутната гонка съседства с обширни изложения за не толкова далечни събития, заемайки само седем страници срещу петдесет и пет.{{sfn|Scheina|1987|pp=80 – 87, 234 – 289}} Шейна завършва главата с неголямо заключение, в което споменава „уроците“, получени от трите страни. Подобно на Хау, Шейна отбелязва прекомерно високата стойност на корабите. Освен това Шейна пише, че бойната ценност на южноамериканските дредноути пада според въвеждането на нови и по-съвършени кораби от морските държави. Накрая историкът споменава за положителния международен ефект, прерастнал във формата на военни съюзи, обаче този ефект също намалява според скоростта на въвеждане в строй на по-съвременни линейни кораби.{{sfn|Scheina|1987|pp=86 – 879}}

Джонатан Грант ({{lang|en|Jonathan A. Grant}}) изучава обстоятелствата около много сделки с оръжие, сключени през XIX и началото на XX век. Половината глави в неговата книга е посветена на южноамериканската дредноутна гонка, A другата половина – на гръко-отоманската. Според мнението на автора, двете дредноутни надпревари показват, че демократизацията в обществото не е задължително да води към мирно съществуване: южноамериканската гонка е развързана с пас на избираеми органи на властта. Последното обстоятелство показва, че единоличните лидери на държавата не са единствените, които се стрямят към регионално доминиране. Грант счита южноамериканската гонка за едно от следствията на националистичните и имперски амбиции, тикащи държавите да добиват престиж, равно както и като следствие от агресивната търговска политика на оръжейните компании.{{sfn|Grant|2007|pp=187 – 188; 237 – 242}}

Бразилският историк Жоао Роберто Мартинс Фильо ({{lang|pt|João Roberto Martins Filho}}) използва британски и бразилски архиви в работата си над книгата ''A marinha brasileira na era dos encouraçados, 1895 – 1910'' („Бразилският флот в епохата на дредноутите“). Авторът показва, че бразилският флот не е готов за използването на съвременни кораби. Бразилците влагат немалки усилия за закупката на корабите, обаче не се грижат за съответната подготовка на екипажите (една трета от всички моряци във флота) и за качественото обслужване на техниката, резултат на което става невъзможността пълноценно да се използват дредноутите скоро след влизането им в строй.{{sfn|Martins|2010|p=201}} Освен това, условията за служба на новите кораби не се съчетават с широко разпространените по това време във флота телесни наказания, което води до Въстанието на камшиците.{{sfn|Haag|2009|p=85}}

== Южноамериканските дредноути ==
{| class="wikitable plainrowheaders" style="text-align: center;"
|-
! scope="col" | [[Дредноут (клас кораби)|Дредноут]]
! scope="col" | [[Държава]]
! scope="col" | [[Водоизместимост]]
! scope="col" | [[корабна артилерия#класификация|Главен калибър]]
! scope="col" | [[Корабостроителница]]
! scope="col" | Заложен
! scope="col" | [[Спускане на вода на плавателен съд|Спуснат]]
! scope="col" | Достроен
! scope="col" | Съдба
|-
! scope="row" | „[[Минас Жерайс (линеен кораб, 1908)|Минас Жерайс]]“
| {{флаг|Бразилия}}
| 19 281 т
|rowspan=2 | 12 × 12-дм/45
| [[Armstrong Whitworth]]
| 17 април 1907 г.
| 10 септември 1908 г.
| януари 1910 г.
| Предаден за скрап през 1954 г.
|-
! scope="row" | „[[Сао Пауло (линеен кораб, 1909)|Сао Пауло]]“
| {{флаг|Бразилия}}
| 19 105 т
| [[Vickers]]
| 30 април 1907 г.
| 19 април 1909 г.
| юли 1910 г.
| Потъва през ноември 1951 г. при буксиране към мястото за утилизиране
|-
! scope="row" | „[[Еджинкорт (линеен кораб, 1913)|Рио де Жанейро]]“
| {{флаг|Бразилия}}{{флаг|Турция}}{{флаг|Великобритания}}
| 27 850 т
| 14 × 12-дм/45
|rowspan=2 | Armstrong
| 14 септември 1911 г.
| 22 януари 1913 г.
| август 1914 г.
| Купен от Османска империя през 1913 г.; реквизиран от Великобритания през 1914 г.; предаден за скрап през 1924 г.
|-
! scope="row" | „Риачуело“
| {{флаг|Бразилия}}
| 30 500 т
| 8 × [[15" морско оръдие Mk I|15-дм/45]]
| —
| —
| —
| Поръчката е отменена след началото на Първата световна война
|-
! scope="row" | „[[Ривадавия (линеен кораб, 1911)|Ривадавия]]“
| {{флаг|Аржентина}}
|rowspan=2 | 27 900 т
|rowspan=2 | 12 × 12-дм/50
|rowspan=2 | [[Fore River Shipyard|Fore River]]
| 25 май 1910 г.
| 26 август 1911 г.
| декември 1914 г.
| Предаден за скрап през 1959 г.
|-
! scope="row" | „[[Морено (линеен кораб, 1911)|Морено]]“
| {{флаг|Аржентина}}
| 9 юли 1910 г.
| 23 септември 1911 г.
| февруари 1915 г.
| Предаден за скрап през 1957 г.
|-
! scope="row" | „[[Алмиранте Латоре (линеен кораб, 1913)|Алмиранте Латоре]]“
| {{флаг|Чили}}{{флаг|Великобритания}}{{флаг|Чили}}
| 28 600 т
| 10 × 14-дм/45
|rowspan=2 | Armstrong
| 27 ноември 1911 г.
| 27 ноември 1913 г.
| октомври 1915 г.
| Купен от Великобритания през 1914 г.; купен от Чили през 1920 г.; Предаден за скрап през 1959 г.
|-
! scope="row" | „[[Игъл (самолетоносач, 1918)|Алмиранте Кохрейн]]“
| {{флаг|Чили}}{{флаг|Великобритания}}
| —
| —
| 20 февруари 1913 г.
| 8 юни 1918 г.
| февруари 1924 г.
| Закупен от Великобритания през 1914 г.; достроен като самолетоносач; потопен на 11 август 1942 г.
|-
|}

{| class="wikitable plainrowheaders" style="text-align: center; font-size: 90%;"
|- style="background-color:#6A5ACD; color:#fff"
| align="center" colspan="10" | '''Сравнителни [[тактико-технически характеристики]]'''
|-
!
! „[[Линейни кораби тип „Минас Жерайс“|Минас Жерайс]]“{{sfn|Conways|1984|p=404}}
! „[[Линейни кораби тип „Ривадавия“|Ривадавия]]“{{sfn|Conways|1984|p=401}}
! „[[Еджинкорт (линеен кораб, 1913)|Рио де Жанейро]]“{{sfn|Conways|1984|p=405}}
! „[[Алмиранте Латоре (линеен кораб, 1913)|Алмиранте Латоре]]“{{sfn|Conways|1984|p=408}}
|-
| align="left" | Пълна [[водоизместимост]], [[регистров тон|т]]
| 21 200
| 30 600
| 27 500
| 32 120
|-
| align="left" | [[корабна артилерия|Артилерия]] на [[корабна артилерия#класификация|главния калибър]]
| 12 × 305-[[милиметър|мм]]/45
| 12 × 305-мм/50
| 14 × 305-мм/45
| 10 × 356-мм/45
|-
| align="left" | [[Противоминна артилерия|Противоминен калибър]]
| 22 × 120-мм/50
| 12 × 152-мм/50 <br>16 × 102-мм/50
| 20 × 152-мм/50
| 16 × 152-мм/50
|-
| align="left" | [[Борд]]ово [[корабна броня|брониране]], главен [[брониран пояс|пояс]], мм
| 229
| 254 – 305
| 100 – 250
| 100 – 230
|-
| align="left" | [[бронирана палуба|Брониране на палубите]], мм
| 25 – 65
| 51
| 40 – 75
| 25 – 100
|-
| align="left" | Брониране на [[оръдеен купол|кулите]] на ГК, мм
| 229 – 305
| 305
| до 250
| до 250
|-
| align="left" | [[съдова енергетична установка|Енергетична установка]]
| [[парна машина|паромашинна]],<br>23 500 [[конска сила|к.с.]]
| [[парна турбина|паротурбинна]],<br>40 000 к.с.
| паротурбинна,<br>45 000 к.с.
| паротурбинна,<br>37 000 к.с.
|-
| align="left" | Максимална [[скорост на кораб|скорост]], [[Възел (скорост)|възела]]
| 21
| 22,5
| 22
| 22,75
|-
|}

{{clear}}

<gallery mode="packed" heights="210px">
Minas Geraes-class battleships.jpg|Бразилските дредноути от типа „Минас Жерайс“
Rivadavia-class battleships.jpg|Аржентинските дредноути от типа „Ривадавия“
Brassey's HMS Canada Plan (1915).jpg|Чилийският дредноут „Алмиранте Латоре“
</gallery>

== Коментари ==
{{references|group="Коментари"}}

== Източници ==
<references />

== Литература ==
=== Книги ===
==== На руски език ====
* {{cite|автор = Козлов Б.В.|заглавие = Линейные корабли „Эджинкорт“, „Канада“ и „Эрин“. 1910 – 1922 гг|място = СПб.|издател  = Р. Р Муниров |дата= 2008|страници = 80|isbn = 978-5-98830-030-4|ref=Козлов}}
* {{cite|автор=Трубицын, С. Б.|заглавие=Линкоры второстепенных морских держав|място=СПб.|дата=1998|страници=64|isbn=5-00-001688-2|ref=Трубицын}}

==== На английски език ====
* {{cite|автор=Breyer, S.|заглавие=Battleships and Battle Cruisers, 1905 – 1970|място=Garden City, NY|издател=Doubleday|дата=1973|ref=Breyer}}
* {{cite|автор=Brown, D.|часть=HMS Eagle|заглавие=Profile Warship|ответственный=Antony Preston|място=Windsor, UK|издател=Profile Publishing|дата=1973|страница =249 – 272|isbn=1754 – 4459|ref=Brown}}
* {{cite|автор=Budzbon, P.|часть=Russia|заглавие=Conway's All the World's Fighting Ships: 1906 – 1921|ответственный=Gardiner, Robert and Randal Gray, eds|място=Annapolis, MD|издател=Naval Institute Press|дата=1984|isbn=0-87021-907-3|страница =291 – 325|ref=Budzbon}}
* {{cite|автор=Burt, R. A.|заглавие=British Battleships of World War One|място=Annapolis, MD|издател=Naval Institute Press|дата=1986|isbn=0-87021-863-8|ref=Burt}}
* {{cite|автор=Campbell, N. J. M.|часть=Germany|заглавие=Conway's All the World's Fighting Ships: 1906 – 1921|ответственный=Gardiner, Robert and Randal Gray, eds|място=Annapolis, MD|издател=Naval Institute Press|дата=1984|isbn=0-87021-907-3|страница =134 – 189|ref=Campbell}}
* {{cite|заглавие=Encyclopædia Britannica|издание=11|място=Cambridge|издател=Cambridge University Press|дата=1910 – 1911|ref=Britannica}}
* {{cite|автор=English, A. J.|заглавие=Armed Forces of Latin America|място=London|издател=Jane's Publishing Inc.|дата=1984|isbn=0-7106-0321-5|ref=English}}
* {{cite|автор=Gardiner, R. and Randal G., eds.|часть=|заглавие=Conway's All the World's Fighting Ships: 1906 – 1921|ответственный=|място=Annapolis, MD|издател=Naval Institute Press|дата=1984|isbn=0-87021-907-3|ref=Conways}}
* {{cite|автор=Grant, J. A.|заглавие=Rulers, Guns, and Money: The Global Arms Trade in the Age of Imperialism|място=Cambridge, MA|издател=Harvard University Press|дата=2007|isbn=0-674-02442-7|ref=Grant}}
* {{cite|автор=Hough, R.|заглавие=Dreadnought: A History of the Modern Battleship|оригинал=First published in 1964 by Michael Joseph and Macmillan Publishing|място=New York|издател=Macmillan Publishing|дата=1975|ref=Hough, Dreadnought}}
* {{cite|автор=Hough, R.|заглавие=The Big Battleship|място=London|издател=Michael Joseph|дата=1966|ref=Hough, The Big Battleship}}
* {{cite|автор=Love, J. L.|заглавие=The Revolt of the Whip|място=Stanford, CA|издател=Stanford University Press|дата=2012|isbn=0-8047-8109-5|ref=Love}}
* {{cite|автор=Mach, A. V.|часть=Greece|заглавие=Conway's All the World's Fighting Ships: 1906 – 1921|ответственный=Gardiner, Robert and Randal Gray, eds|място=Annapolis, MD|издател=Naval Institute Press|дата=1984|isbn=0-87021-907-3|страница =382 – 387|ref=Mach}}
* {{cite|автор=Martin, P. A.|заглавие=Latin America and the War|място=Gloucester, MA|издател=Peter Smith|дата=1967|ref=Martin}}
* {{cite|автор=Martins Filho, J. R.|заглавие=A marinha brasileira na era dos encouraçados, 1895 – 1910|място=Rio de Janeiro|издател=Fundãçao Getúlio Vargas|дата=2010|isbn=8-5225-0803-8|ref=Martins}}
* {{cite|автор=Massie, R. K.|заглавие=Castles of Steel: Britain, Germany, and the Winning of the Great War at Sea|място=New York|издател=Random House|дата=2003|isbn=0-679-45671-6|ref=Massie}}
* {{cite|автор=Morgan, Z. R.|часть=The Revolt of the Lash, 1910|заглавие=In Naval Mutinies of the Twentieth Century: An International Perspective|ответственный=Christopher M. Bell and Bruce A. Elleman|място=Portland, Oregon|издател=Frank Cass Publishers|дата=2003|страница=32 – 53|isbn=0-7146-8468-6|ref=Morgan}}
* {{cite|автор=Parkes, O.|заглавие=British Battleships|място=Annapolis, MD|издател=Naval Institute Press|дата=1990|isbn=1-55750-075-4|ref=Parkes}}
* {{cite|автор=Preston, A.|часть=Great Britain|заглавие=Conway's All the World's Fighting Ships: 1906 – 1921|ответственный=Gardiner, Robert and Randal Gray, eds|място=Annapolis, MD|издател=Naval Institute Press|дата=1984|isbn=0-87021-907-3|страница=1 – 104|ref=Preston, Great Britain}}
* {{cite|автор=Scheina, R. L.|часть=Argentina|заглавие=Conway's All the World's Fighting Ships: 1906 – 1921|ответственный=Gardiner, Robert and Randal Gray, eds|място=Annapolis, MD|издател=Naval Institute Press|дата=1984|isbn=0-87021-907-3|страница =400 – 403|ref=Scheina, Argentina}}
* {{cite|автор=Scheina, R. L.|часть=Brazil|заглавие=Conway's All the World's Fighting Ships: 1906 – 1921|ответственный=Gardiner, Robert and Randal Gray, eds|място=Annapolis, MD|издател=Naval Institute Press|дата=1984|isbn=0-87021-907-3|страница=403 – 407|ref=Scheina, Brazil}}
* {{cite|автор=Scheina, R. L.|часть=Ecuador|заглавие=Conway's All the World's Fighting Ships: 1906 – 1921|ответственный=Gardiner, Robert and Randal Gray, eds|място=Annapolis, MD|издател=Naval Institute Press|дата=1984|isbn=0-87021-907-3|страница=409 – 410|ref=Scheina, Ecuador}}
* {{cite|автор=Scheina, R. L.|заглавие=Latin America: A Naval History, 1810 – 1987|място=Annapolis, MD|издател=Naval Institute Press|дата=1987|isbn=0-87021-295-8|ref=Scheina}}
* {{cite|автор=Scheina, R. L.|часть=Peru|заглавие=Conway's All the World's Fighting Ships: 1906 – 1921|ответственный=Gardiner, Robert and Randal Gray, eds|място=Annapolis, MD|издател=Naval Institute Press|дата=1984|isbn=0-87021-907-3|страница=414|ref=Scheina, Peru}}
* {{cite|автор=Scheina, R. L.|часть=Uruguay|заглавие=Conway's All the World's Fighting Ships: 1906 – 1921|ответственный=Gardiner, Robert and Randal Gray, eds|място=Annapolis, MD|издател=Naval Institute Press|дата=1984|isbn=0-87021-907-3|страница=424 – 425|ref=Scheina, Uruguay}}
* {{cite|автор=Scheina, R. L.|часть=Venezuela|заглавие=Conway's All the World's Fighting Ships: 1906 – 1921|ответственный=Gardiner, Robert and Randal Gray, eds|място=Annapolis, MD|издател=Naval Institute Press|дата=1984|isbn=0-87021-907-3|страница=425|ref=Scheina, Venezuela}}
* {{cite|автор=Sondhaus, L.|заглавие=Naval Warfare, 1815 – 1914|място=London|издател=Routledge|дата=2001|isbn=0-415-21477-7|ref=Sondhaus}}
* {{cite|автор=Whitley, M. J.|заглавие=Battleships of World War Two: An International Encyclopedia|място=Annapolis, MD|издател=Naval Institute Press|дата=1998|isbn=1-55750-184-X|ref=Whitley}}

=== Статии ===
* {{cite|заглавие=Brazil|url=https://books.google.ru/books?id=PUVLAAAAMAAJ&pg=PA833&redir_esc=y|издание=Journal of the American Society of Naval Engineers|дата=1909|номер=3|страница=833 – 836|issn=0099 – 7056|ref=Journal of the ASNE}}
* {{cite|заглавие=British-Brazilian Warships|url=https://books.google.ru/books?id=CHgDAAAAYAAJ&pg=PA11&redir_esc=y||издание=Navy (Washington)|дата=1908|номер=1|страница=11 – 12|ref=British-Brazilian Warships}}
* {{cite|автор=de Almeida, F. E. A.|заглавие=Resenha: A marinha brasileira na era dos encouraçados, 1895 – 1910|издание=Revista da Escola de Guerra Naval|дата=2010|номер=15|страницы=163 – 164|issn=1809 – 3191|ref=de Almeida}}
* {{cite|автор=Garrett, J. L.|заглавие=The Beagle Channel Dispute: Confrontation and Negotiation in the Southern Cone|издание=Journal of Interamerican Studies and World Affairs 27|дата=1985|номер=3|issn=0022 – 1937|ref=Garrett}}
* {{cite|автор=Gill, C. C.|заглавие=Professional Notes|издание=Proceedings|дата=1914|номер=1|страница=186 – 272|issn=0041-798X|ref=Gill, Professional Notes, 1}}
* {{cite|автор=Gill, C. C.|заглавие=Professional Notes|издание=Proceedings|дата=1914|номер=3|страница= 835 – 947|issn=0041-798X|ref=Gill, Professional Notes, 3}}
* {{cite|автор=Haag, C.|заглавие=O Almirante Negro e seu Encouraçado Prateado|издание=Pesquisa FAPESP|дата=2009|номер=12|страница=84 – 89|ref=Haag}}
* {{cite|автор=Heinsfeld, A.|заглавие=Falsificando telegramas: Estanislau Severo Zeballos e as relações Brasil-Argentina no início século XX|url=http://www.eeh2008.anpuh-rs.org.br/resources/content/anais/1211228384_ARQUIVO_FalsificandoTelegramas.pdf|издание=Vestígios do passado: a história e suas fontes|ref=Heinsfeld}}
* {{cite|автор=Hislam, P. A.|заглавие=A Century of Dreadnoughts|издание=Scientific American|номер=9|страница=146 – 147|issn=0036 – 8733|ref=Hislam}}
* {{cite|автор=Kaldis, W. P.|заглавие=Background for Conflict: Greece, Turkey, and the Aegean Islands, 1912 – 1914|издание=Journal of Modern History|дата=1979|номер=2|issn=0022 – 2801|ref=Kaldis}}
* {{cite|автор=Lambuth, D.|заглавие=The Naval Comedy and Peace Policies in Brazil|издание=Independent|дата=1910|ref=Lambuth}}
* {{cite|автор=Livermore, S. W.|заглавие=Battleship Diplomacy in South America: 1905 – 1925|издание=Journal of Modern History 16|дата=1944|номер=1|страница=31 – 48|issn=0022 – 2801|ref=Livermore}}
* {{cite|автор=Livermore, S. W.|заглавие=The American Navy as a Factor in World Politics, 1903 – 1913|издание=American Historical Review|дата=1958|номер=4|issn=1937 – 5239|ref=Livermore, The American Navy}}
* {{cite|автор=Martins Filho, J. R.|заглавие=Colossos do mares|url=https://web.archive.org/web/20101102034637/http://www.revistadehistoria.com.br/v2/home/?go=detalhe&id=1307|издание=Revista de História da Biblioteca Nacional|дата=2007|номер=27|страница=74 – 77|issn=1808 – 4001|ref=Martins, Roberto}}
* {{cite|автор=Mead, E. D.|заглавие=Reaction in South America|издание=Advocate of Peace|дата=1908|номер=10|страница=238 – 241|ref=Mead}}
* {{cite|автор=Montenegro, Guillermo J.|заглавие=An Argentinian Naval Buildup in the Disarmament Era: The Naval Procurement Act of 1926|url=http://www.ucema.edu.ar/conferencias/download/naval_buildup.pdf|издание=Universidad del Centro de Estudios Macroeconómicos de Argentina|ref=Montenegro}}
* {{cite|заглавие=Mystery of the Brazilian 'Dreadnoughts|издание=Literary Digest|дата=1908|номер=4|страница=102 – 103|ref=Literary Digest}}
* {{cite|автор=Robinson, W. L.|заглавие=The Brazilian Navy in the World War|url=http://www.usni.org/magazines/proceedings/1936-12/brazilian-navy-world-war|издание=Proceedings|дата=1936|номер=12|страница=1712 – 1720|issn=0041-798X|ref=Robinson}}
* {{cite|автор=Sater, W. F.|заглавие=Review of Latin America: A Naval History, 1810 – 1987|издание=Hispanic American Historical Review|дата=1988|номер=3|issn=0018 – 2168|ref=Sater}}
* {{cite|автор=Sater, W. F.|заглавие=The Abortive Kronstadt: The Chilean Naval Mutiny of 1931|издание=Hispanic American Historical Review|дата=1980|номер=2|страница=239 – 268|ref=Sater, The Abortive Kronstadt}}
* {{cite|автор=Somervell, P.|заглавие=Naval Affairs in Chilean Politics, 1910 – 1932|издание=Journal of Latin American Studies|дата=1984|номер=2|страница=381 – 402|issn=1469-767X|ref=Somervell}}
* {{cite|автор=Sturton, I.|заглавие=Re: The Riachuelo|издание=Warship International|дата=1970|номер=3|страница=205|issn=0043 – 0374|ref=Sturton}}
* {{cite|заглавие=The Brazilian Battleship Minas Geraes|url=https://books.google.com/books?id=-mwmAQAAIAAJ&pg=PA179|издание=Journal of the United States Artillery|дата=1910|номер=2|страница=179 – 188|issn=0097 – 3785|ref=Journal of the United States Artillery}}
* {{cite|заглавие=The Brazilian Battleship Minas Geraes|издание=Scientific American|дата=1910|номер=12|страница=240 – 241|issn=0036 – 8733|ref=Scientific American}}
* {{cite|заглавие=The Brazilian Dreadnoughts|издание=International Marine Engineering|дата=1908|url=https://books.google.com/books?id=OG7mAAAAMAAJ&pg=PA362|номер=8|страница=362 – 363|issn=0272 – 2879|ref=International Marine Engineering}}
* {{cite|заглавие=The Brazilian 'Dreadnoughts|url=https://books.google.com/books?id=CHgDAAAAYAAJ&pg=RA5-PA13|издание=Navy (Washington)|дата=1908|номер=6|страница=13 – 14|ref=Navy (Washington)}}
* {{cite|заглавие=The Chilean Dreadnought Almirate Latorre|url=https://books.google.com/books?id=QYBNAAAAYAAJ&pg=PA317|издание=Journal of the American Society of Naval Engineers|дата=1914|номер=1|страница=317 – 318|issn=0099 – 7056|ref=Journal of the American Society of Naval Engineers}}
* {{cite|заглавие=The Mystery of the Great Brazilian Dreadnoughts|издание=World's Work|url=https://books.google.com/books?id=RExYAAAAYAAJ&pg=PA10867|дата=1909|номер=1|ref=World's Work}}
* {{cite|автор=Topliss, D.|заглавие=The Brazilian Dreadnoughts, 1904 – 1914|издание=Warship International 25|дата=1988|номер=3|страница=240 – 289|issn=0043 – 0374|ref=Topliss}}
* {{cite|заглавие=The Reported Purchase of Battleships|url=https://books.google.com/books?id=CHgDAAAAYAAJ&pg=RA6-PA37|издание=Navy (Washington)|дата=1908|номер=8|ref=Navy (Washington), № 8}}
* {{cite|автор=Vanterpool, A.|заглавие=The Riachuelo|издание=Warship International|дата=1969|номер=2|страница=140 – 141|issn=0043 – 0374|ref=Vanterpool}}
* {{cite|автор=Waddell, D. A. G.|заглавие=Review of Latin America: A Naval History, 1810 – 1987|издание=Journal of Latin American Studies|дата=1988|брой=2|issn=0022-216X|ref=Waddell}}

== Външни препратки ==
{{commonscat}}
* {{cite web|url=http://www.naviosbrasileiros.com.br/ngb/M/M064/M064.htm|title=E Minas Geraes|publisher=Navios De Guerra Brasileiros|lang=pt|accessdate=2012-11-20|archiveurl=https://web.archive.org/web/20120502170053/http://www.naviosbrasileiros.com.br/ngb/M/M064/M064.htm|archivedate=2012-05-02|deadlink=yes|архив_дата=2012-05-02|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20120502170053/http://www.naviosbrasileiros.com.br/ngb/M/M064/M064.htm}}
* {{cite web|url=http://www.naviosbrasileiros.com.br/ngb/R/R029/R029.htm|title=E Rio de Janeiro|publisher=Navios De Guerra Brasileiros|lang=pt|accessdate=2012-11-20|archiveurl=https://web.archive.org/web/20120502170952/http://www.naviosbrasileiros.com.br/ngb/R/R029/R029.htm|archivedate=2012-05-02|deadlink=yes|архив_дата=2012-05-02|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20120502170952/http://www.naviosbrasileiros.com.br/ngb/R/R029/R029.htm}}
* {{cite web|url=http://www.naviosbrasileiros.com.br/ngb/S/S031/S031.htm|title=E São Paulo|publisher=Navios De Guerra Brasileiros|lang=pt|accessdate=2012-11-20|archiveurl=https://web.archive.org/web/20120425092118/http://www.naviosbrasileiros.com.br/ngb/S/S031/S031.htm|archivedate=2012-04-25|deadlink=yes|архив_дата=2012-04-25|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20120425092118/http://www.naviosbrasileiros.com.br/ngb/S/S031/S031.htm}}

{{Превод от|ru|Южноамериканская дредноутная гонка|104755313}}

[[Категория:Линейни кораби|Ю]]
[[Категория:Военна история на Аржентина|Ю]]
[[Категория:Военна история на Бразилия|Ю]]
[[Категория:Военна история на Чили|Ю]]