Юлия Севера
| Юлия Севера Iulia Aquilia Severa | |
| римска императрица | |
 | |
| Родена | |
|---|---|
| Починала | неизв.
|
| Управление | |
| Период | 220 – 221 г. 221 – 222 г. |
| Предшественик | (1) Юлия Паула (2) Ания Фаустина |
| Наследник | (1) Ания Фаустина (2) Салусция Орбиана |
| Семейство | |
| Род | Севери |
| Баща | Квинт Аквилий |
| Съпруг | Елагабал |
| Юлия Севера в Общомедия | |
Юлия Аквилия Севера (на латински: Iulia Aquilia Severa; от 220/221 г. – на латински: Iulia Aquilia Severa Augusta) e втора и четвърта съпруга на римския император Елагабал.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Много малко се знае за живота на Аквилия Севера. Тя е дъщеря е на Квинт Аквилий Сабин, който вероятно в някакъв период е бил консул.[2][3] Севера е весталка,[1][2] но въпреки това Елагабал за възмущение на народа и свещениците, грубо нарушава закона и се жени за нея през 220 г.[1][3][4][5] Императора изпраща писмо до Сената с молба нечестивото му прегрешение да бъде простено, като се оправдава, че е засегнат от мъжки недостатък – непреодолима страст към девицата.[5]
Вероятно причината Елагабал да избере весталка за своя втора съпруга има и божествена асоциация. Елагабал вероятно е вярвал, че от брака между първосвещеник на бог Хелиогабал и жрица на Веста ще се роди божествено дете.[1][2][4] По времето на сватбата му с Аквилия, се провежда и паралелна церемония, в която неговия бог Хелиоагабал се жени за богинята Веста.[1] Въпреки надеждите на императора, от този брак не се ражда дете.[6]
Аквилия Севера е описвана като една от най-красивите жени в Рим,[2] но Елагабал по настояване на баба си скоро я изоставя и се жени за благородничката Ания Фаустина.[7][8] След няколко месеца на брак Елагабал се развежда с Фаустина и се връща обратно при Аквилия Севера, като се жени за нея за втори път през 221 г.[9]
Този негов четвърти брак трае до преждевременната му смърт на 11 март 222 г.[8] Не е известно какво се е случило с Аквилия Севера, след убийството на Елагабал.[2] Вероятно умира малко след него: весталки, които нарушават клетвите си за безбрачие и целомъдрие, били наказвани като са зазиждани или погребвани живи.[10] Знае се, че името ѝ, заедно с това на Елагабал е било проклето навеки и изличено от надписите („Damnatio memoriae“).[11] Според Касий заради сватбата си, която погазва законите и оскверняването на весталка, Елагабал[a] е трябвало да бъде публично бичуван на форумът, хвърлен в затвора, а след това убит.[4]
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]-
Бронзова статуя на Аквилия Севера в Националният археологически музей в Атина -
-
Денарий на Аквилия Севера и богинята Конкордия на обратната страна
Забележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Касий нарича Елагабал – фалшивият Антонин
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д Vagi 2000, с. 300.
- ↑ а б в г д Smyth 1834, с. 217.
- ↑ а б Hobler 1860, с. 669.
- ↑ а б в Касий 1927, глава 79.9.
- ↑ а б Херодиан 2020, глава 6.2.
- ↑ Meckler 1997.
- ↑ Vagi 2000, с. 297.
- ↑ а б Vagi 2000, с. 301.
- ↑ Vagi 2000, с. 298.
- ↑ Eckstein 2012, с. 214 – 217.
- ↑ Лендеринг 2020, Condemned and consecrated emperors.
Цитирана литература
[редактиране | редактиране на кода]Класически автори
[редактиране | редактиране на кода]- Касий, Дион. „Римска история“ // Книга 80. Loeb Classical Library, 1927. (на английски)
- Херодиан. „История на Римската империя от смъртта на Марк Аврелий“ // Книга 5. Livius, 2020. (на английски)
Модерни автори
[редактиране | редактиране на кода]- Лендеринг, Йона. Damnatio Memoriae // Livius, 2020. (на английски)
- Vagi, David L. Coinage and History of the Roman Empire, C. 82 B.C.--A.D. 480: History // . Т. 1. Taylor & Francis, 2000. ISBN 9781579583163. (на английски)
- Smyth, William Henry. Descriptive Catalogue of a Cabinet of Roman Imperial Large-brass Medals // Webb, 1834. (на английски)
- Meckler, Michael L. Elagabalus (218 – 222 A.D.) // An Online Encyclopedia of Roman Emperors, 1997. (на английски)
- Hobler, Francis. Records of Roman History: From Cnæus Pompeius to Tiberius Constantinus, as Exhibited on the Roman Coins // . Т. 2. J.B. Nichols and sons, 1860. (на английски)
- Eckstein, Arthur M. Polybius, the Gallic Crisis, and the Ebro Treaty // Classical Philology 107 (3). 2012. DOI:10.1086/665622. 0009-837X. (на английски)