Направо към съдържанието

Янко Константинов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Янко Константинов
Јанко Константинов
архитект от Република Македония
Роден
Починал
2010 г. (83 г.)

Учил вБелградски университет
Общ изглед към Централната поща в Скопие
Телекомуникационният център на Централната поща в Скопие

Янко Константинов (на македонска литературна норма: Јанко Константинов) е архитект и художник от Република Македония, известен с бруталистичния си стил.[1]

Роден е в 1926 година в град Битоля. В 1952 година завършва Архитектурния факултет на Висшето техническо училище в Белград и започва работа в проектантското предприятие в Народна република Македония „Проектант“. В 1954 година заминава на едногодишна специализация в Копенхаген, където същевременно и работи. От 1955 година работи в различни архитектурни бюра в Стокхолм. В лятото на 1957 година е в Ювескула, Финландия,[1] където работи заедно с легендарния финландски архитект Алвар Аалто.[2] От 1958 до 1964 година е в Лос Анджелис, където прави проекти за търговски центрове, училища, административни обекти и жилищни сгади.[1]

В 1964 година, след земетресението в Скопие от предходната година, се завръща в Социалистическа република Македония и помага в изграждането на новия облик на града, като е ангажиран в работата в централния район. От 1966 до 1991 година работи в Института за изследване и проектиране „Бетон“ в Скопие.[1]

Най-известната му сграда е Централната поща в Скопие.[2] Автор е на Сеизмологичната станция във Валандово (1965), Педагогическата гимназия „Никола Карев“ в Скопие (1969),[1] Протестантската църква в Скопие, Средното медицинско училище (1973), Телекомуникационният център за ПТТ в Скопие (1974) и хотелът „Александър Палас“ в Скопие (1998). Автор е и много частни къщи. В църковната архитектура Константинов е автор на проектите за църква в Кавадарци (1992), православната катедрала „Успение Богородично“ в Струмица (1993), „Събор на македонските светители“ в Битоля (1993) и църква в Прилеп (1997).[3]

Освен архитект Янко Константинов е и художник живописец. Дарява 108 от акварелните си картини на Битолския музей.[4] Константинов е автор и на стенописи и икони за битолската църква „Света Богородица“.

Носител е на Борбен плакет (1970 и 1975), „11 октомври“ (1975), „Андрей Дамянов“ (1994) и Голямата награда за архитектура на Съюза на архитектите на Македония за хотела „Александър Палас“ (1998).[3][5]

Умира в 2010 година.[5]

  1. а б в г д Андоновска, Ленче и др. Значајни личности за Битола. Битола, НУУБ „Св. Климент Охридски“ – Битола, 2007. ISBN 978-9989-2783-0-3. с. 98. Архив на оригинала от 2018-08-17 в Wayback Machine.
  2. а б Central Skopje Post Office // MIMOA Mi Modern Architecture. Посетен на 31 август 2017.[неработеща препратка]
  3. а б Андоновска, Ленче и др. Значајни личности за Битола. Битола, НУУБ „Св. Климент Охридски“ – Битола, 2007. ISBN 978-9989-2783-0-3. с. 99. Архив на оригинала от 2018-08-17 в Wayback Machine.
  4. Уметникот Јанко Константинов му подари 108 дела на музејот во Битола“ // Idividi. Посетен на 31 август 2017.
  5. а б 25 добитници на наградата за животно дело „Андреја Дамјанов“ на Архитектонската академия // Пресинг IV (25). с. 59.