Аврам Бенароя

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Аврам Бенароя
български и гръцки социалист
Аврам Бенароя 

снимка от около 1914 г.
Роден: 1887
Видин, България
Починал: 1979
Холон, Израел

Аврам Елиезер Бенароя (на гръцки: Αβραάμ Μπεναρόγια) е български евреин, социалист, член на Българската работническа социалдемократическа партия (широки социалисти), по-късно лидер на Социалистическата работническа федерация в Османската империя и създател на Комунистическата партия на Гърция.

Ранни години[редактиране | edit source]

Бенароя е роден и израснал във Видин,[1][2][3][4] в семейство на дребни търговци. Като полиглог, той научава да говори 6 езика свободно. Учи, но не завършва, в Правния факултет на Белградския университет и става учител в Пловдив. Там Бенароя става член на Българската работническа социалдемократическа партия (широки социалисти) и публикува на български език своята работа „Еврейският въпрос и социалната демокрация“.

След Младотурската революция през 1908 г., той се мести като организатор - социалист в Солун. Неговото влияние постоянно расте, като той подкрепя идеята, че всяко социалистическо движение в града трябва да вземе формата на федерация, в която всички национални групи да могат да участват. Бенароя поддържа тесни контакти с българските социалисти, активни в града, както и с Народната федеративна партия. Редактира вестника на еврейската Социалистическа работническа федерацияСолидаридад Оврадера“ (Работническа солидарност). Той е сред инициаторите за създаване на Османска социалистическа партия.

Проеврейска активност[редактиране | edit source]

Бенароя е заинтересован от Еврейския въпрос от началото на своята кариера и полага усилия да допринася за еврейските каузи. Неговата първа книга е „Еврейският въпрос и Социалистическата демокрация“. Той предвижда модерна държава, свободна от етнически разделения, където евреите биха могли да съществуват свободно и да не бъдат преследвани. Бенароя винаги се бори срещу антисемитизма и след 1922 г. фокусира действията си в еврейската общност в Солун.

Последваща дейност[редактиране | edit source]

След историческата среща с Венизелос, стратегическите умения на Бенароя дават резултат с раждането на Гръцка комунистическа партия и Генералната конфедерация на гръцките работници, което подпомага обединението на гръцките работници. Новото движение бива преследвано от правителството, което довежда до обща стачка през 1919 г. Бенароя остава политически активен до 1924 г., когато се обявява срещу болшевизацията на ГКП и е принуден да напусне създадената от него партия. През 1940-те год. губи син в Итало-гръцката война, оцелява през немските концентрационни лагери и основава малка социалистическа партия след завръщането си в Гърция.

Отива да живее в Холон, Израел през 1953 г., където държи малка вестникарска будка. Умира в дълбока старост и в крайна бедност през 1972 г.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Encyclopaedia Judaica, Volume 3, Fred Skolnik, Michael Berenbaum, Macmillan Reference USA in association with the Keter Pub. House, 2007, ISBN 0028660978, p. 318.
  2. Documents on the history of the Greek Jews: records from the historical archives of the Ministry of Foreign Affairs, Historiko Archeiotou, Hypourgeiou Exōterikōn (Greece), Panepistēmio Athēnōn, Kastaniotis Editions, 1998, p. 420.
  3. Ιστορία του νέου Ελληνισμού 1770 - 2000 (2003). Τομ. 6. Μέρος Τέταρτο. Ελληνικά Γράμματα σελ 261. ISBN 9-604-06545-9.
  4. ΤΟ ΒΗΜΑ - ΜπεναρόγιαΟ «κόκκινος Αβραάμ» της Φεντερασιόν, 31/12/2010.
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.