Айгер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Айгер
North face.jpg
Северната стена на Айгер
Височина 3970 m
Координати 46°34′39″ с. ш. 8°00′19″ и. д. / 46.5775° с. ш. 8.005278° и. д.
Местоположение Швейцария
Планина Алпи
Първо изкачване 11 август 1858
Айгер в Общомедия

Айгер (на немски: Eiger) е връх в Бернските Алпи висок 3970 m. Намира се изцяло на територията на Швейцарския кантон Берн. Най-източния връх от знаменития хребет образуван заедно с върховете Мьонх и Юнгфрау.

Айгер се споменава за пръв път в исторически документи от 1252 г.

Географско положение[редактиране | edit source]

Айгер е разположен в североизточната част на Бернските Алпи на 5.5 km североизточно от връх Юнгфрау и се издига на 3000 m над долината Гринделвалд-Грунд. Заедно с Мьонх и Юнгфрау образува масивна северна стена, която е една от най-известните места в Алпите. Южната част на масива се състои от големи ледници които са част от внесения през 2001 г. в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО природен обект "Юнгфрау-Алеч-Бичхорн"

През тунел в самия масив на Айгер преминава зъбчатата железопътната линия Юнгфрау. В центъра на северната стена на Айгер се намира построената през 1903 г. ж.п. спирка с панорамни прозорци.

Ледниците на Айгер
Каменопад по склона на Айгер
Западният гребен. Скала "Гъбата"
Северната стена


Алпинистки маршрути и изкачвания[редактиране | edit source]

Айгер е изкачен за пръв път по западната стена на 11 Август 1858 от гринденвалдските планински водачи Кристиан Алмер и Петер Борен заедно с ирландеца Чарлз Барингтон. Оттогава е изкачван многократно по над 20 маршрута.

Северната стена[редактиране | edit source]

Наред със северните стени на Матерхорн, Гранд Жорас, Пти Дрю, Пиц Бадиле и Чима Гранде ди Лаваредо, северната стена на Айгер (нем.Eigernordwand), която всъщност е северозападна, е една от т.нар. "шестте големи северни стени" в Алпите. Издига се на 1 800 m над прилежащата долина.

Смятана за едно от най-големите предизвикателства за алпинизма в Алпите, северната стена е причина за гибелта на мнозина катерачи. Северната стена не изисква върховни катерачески умения, но изключително тежките метеорологични условия, постоянните и зачестяващи през годините каменопади и намаляващите ледени полета правят изкачването ѝ изключително трудно, а често и невъзможно. От 1935 г досега на северната стена са загинали поне 64 алпинисти.

Първият опит за изкачването ѝ е започнат на 17 юли 1934 от трима саксонци — Вили Бек, Курт и Георг Льовингер, които за два дни достигат 2900 м. След падане, при което Вили Бек увлича Курт и Георг, изкачването е прекратено, като алпинистите са спасени през панорамните прозорци на ж.п. спирката.

Първото успешно изкачване по северната стена е през 21-24 юли 1938 от немско-австрийска група алпинисти, които започват изкачването си поотделно като две отделни свръзки.

След второто ледено поле австрийците Хайнрих Харер и Андерл Хекмайер са настигнати от германците Фриц Каспарек и Людвиг Фьорг, които започват изкачването си ден по-късно. Хекмайер първоначално съветва австрийците да се върнат (Харер нямал котки), но след това двете свръзки обединяват усилията си и помагайки си достигат върха в обща свръзка.

Впоследстиве хитлеристката пропаганда използва успеха на алпинистите като символ на мощта на Нацистка Германия и на необходимостта от аншлуса на Австрия, което се случва няколко месеца по-късно.

Първото зимно изкачване е осъществено през 1961 от Тони Хибелер, Валтер Алмбергер, Андерл Мангард и Тони Кинсгофер. Постижението обаче е спорно, тъй като те не започват изкачването от основата на стената, а от вентилационна шахта на железницата.

История на изкачванията[редактиране | edit source]

  • 1858: Първо изкачване по западната стена, 11 август Кристиан Алмер, Петер Борен и Чарлз Барингтон).
  • 1871: Първо изкачване по югозападния ръб, 14 юли (В.А.Б. Кулидж, Мета Бревоорт, Кристиан Борен, Кристиан Алмер и Улрих Алмер).
  • 1890: Първо зимно изкачване, (Меед, Уудръф с водачи Улрих Кауфман и Кристиан Йоси).
  • 1921: Първо изкачване по северозападния ръб, 10 септември (Фриц Аматер, Самуел Браванд, Юко Маки и Фриц Щьори).
  • 1924: Първо изкачване със ски през ледника Айгер.
  • 1932: Първо изкачване по североизточната стена.
  • 1934: Пръв опит за изкачване на северната стена от Вили Бек, Курт Льовингер и Георг Льовингер прекратено на 2900 m.
  • 1935: Опит за изкачване на Карл Мерингер и Макс Седълмайер. Умират от замръзване на височина 3 300 m. Мястото където са забелязани за последно е наречено "Бивакът на смъртта".
  • 1936: Андреас Хинтерщойсер, Тони Курц, Вили Ангерер и и Еди Райнер загиват на северната стена при опит за слизане от Бивака на смъртта.
  • 1938: Първо изкачване на северната стена (Андерл Хекмайер, Хайнрих Харер, Фриц Каспарек и Людвиг Фьорг). Върхът е достигнат за три дни.
  • 1947: Второ изкачване на северната стена от (Лайонел Тере и Луи Лашенал).
  • 1950: Първо еднодневно изкачване на северната стена (Лео Форщенлехнер и Ерик Васак) за 18 часа.
  • 1957: Двама италианци (Клаудио Корти и Стефано Лонги и двама германци (Франц Майер и Гюнтер Нотдурфт) правят опит за изкачване на северната стена. Нотдурфт се разболява, а Лонги който страда от тежко измръзване, пада близо до "белия паяк" и останалите не успяват да го измъкнат. Корти, който пък е ударен от падащи камъни, става първият човек спасен от северната стена през върха от германския планински водач Алфред Хелепарт, е спуснат отгоре със стоманено въже. Лонги умира от измръзване, преди да успеят да го изтеглят. Тялото му е открито на стената чак след две години. Майер и Нотдурфт загиват в лавина при спускането им по западната стена, след като завършват 13-тото в историята изкачване на северната стена. Те оставят ранения Корти на стената със всичките си провизии, включително малка палатка и опитват да слязат от планината и да повикат спасители.
  • 1961: Първо чехословашко изкачване (Радован Кучар и Здено Зибрин).
  • 1961: Първо зимно изкачване на северната стена (Тони Кинсхофер, Андерл Манхардт, Валтер Алмбергер и Тони Хибелер).
  • 1962: Първо изцяло италианско изкачване на северната стена (Армандо Асте, Пиерлоренцо Акиустапаце, Гилдо Аиролди, Андреа Мелано, Романо Перего и Франко Солина).
  • 1962: Първо изцяло британско изкачване на северната стена (Крис Бонингтон и Ян Клуг)
  • 1963: Първо солово изкачване на северната стена, 2-3 Август, (Мишел Дарбели) за около 18 часа.
  • 1963: 15 Август: Двама испанци (Ернесто Наваро и Алберто Рабада) загиват в снежна буря.
  • 1963: 27–31 Декември: Трима швейцарски планински водачи извършват първото слизане по северната стена, сваляйки телата на Ернесто Наваро и Алберто Рабада от "Белия паяк".
  • 1964: Германката Дейзи Воог става първата жена изкачила северната стена.
  • 1966: Американецът Джон Харлин загива при падане след скъсване на фиксирано въже по време на изкачване по "диретисима". Колегите му (Хастън, Лене, Фьотелер и Хупфауер) продължават и завършват диретисимата, по-късно наречена "тур Джон Харлин".
  • 1968: 28–31 Юли: първо изкачване по северния ръб от полска група (Циелецки, Лакатуш, Шафирски и Зизак)
  • 1970: Първо спускане със ски по западната стена от Силвен Содан.
  • 1970: Британска група (Лео Дикинсън, Ерик Джоунс, Пит Майнкс и Клиф Филипс) правят първото изцяло филмирано изкачване.
  • 1971: Първо белгийско изкачване на северната стена (Ренаат Ван Малдерен и Винсент де Вале)
  • 1971: Петер Зигерт и Мартин Бьок стават първите успешно спасени с хеликоптер от северната стена.
  • 1973: Първи български опит за изкачване на северната стена, прекратен поради лошото време. (Иван Вълчев и Методи Савов) [1]
  • 1974: Райнхолд Меснер и Петер Хабелер изкачват северната стена за 10 часа.
  • 1975: Първо българско изкачване на северната стена по класическия маршрут. (Иван Вълчев, Методи Савов и Спас Малинов) [2]
  • 1977: Първо холандско изкачване на северната стена (Роналд наар и Бас Греснигт).
  • 1978: 18 август: Първо българско изкачване по Японската диретисима. Мария Христова става първата българка, изкачила северната стена заедно с Иван Вълчев, Методи Савов и Спас Малинов.[3]
  • 1981: 25 август: Солово изкачване на северната стена на швейцареца Уели Бюхлер за 8 часа и 30 минути.
  • 1983: Първо солово изкачване по северната диретисима (тур Харлин) от словака Павел Почили.
  • 1983: 27 юли: Австриецът Томас Будендорфер изкачва северната стена солово, без въже за 4 часа и 50 минути.
  • 1984: 21 юли: Словенецът Славко Светичич изкачва северната стена по класическия маршрут за 8 часа.
  • 1985: Първо българско зимно изкачване на северната стена (Николай Петков, Иван Масларов, Димитър Начев и Кирил Тафраджийски).[4]
  • 1990: 14–15 януари. Славко Светичич изкачва солово тура на Харлин за 26 часа като това е и първото зимно изкачване по този маршрут.
  • 1997: Бенедето Салароли изкачва северната стена на 72 годишна възраст в рамките на един ден с водачи Уели Бюхлер и Коби Райхен.
  • 2003: 24 март: Италианецът Кристоф Хайнц чупи рекорда на Бубендорфер с 10 минути, изкачвайки северната стена за 4 часа и 40 минути.
  • 2006: 15 юли: Около 700 000 кубически метра скали се откъсват от източната стена.[5]
  • 2006: 14 юни: Франсоа Бон и Антоан Монтан правят първото "speedflying" спускане от Айгер. [6]
  • 2007: 21 февруари: Швейцарецът Уели Щек чупи рекорда на Кристоф Хайнц, изкачвайки солово северната стена за 3 часа и 54 минути.
  • 2008: 28 януари: Швейцареците Роже Шали и Симон Антаматен поставят рекорд за изкачване в свръзка по северната стена (тур Хекмайер) за 6 часа и 50 минути.
  • 2008: 13 февруари: Уели Щек чупи собствения си рекорд изкачвайки северната стена за 2 часа, 47 минути и 33 секунди. [7]
  • 2008: 23 февруари: Швейцарците Даниел Арнолд и Стефан Руос подобряват рекорда на Шали и Антаматен изкачвайки тура на Хекмайер за 6 часа и 10 минути.[8]
  • 2008: 7 август: Дийн Потър от САЩ изкачва солово северната стена, след което прави B.A.S.E. скок от върха с ултралек парашут, който носи по време на изкачването.
Панорама: Айгер, Мьонх и Юнгфрау. Изглед от Менлихен

Източници[редактиране | edit source]

  1. http://varhove.com/wordpress/archives/960
  2. http://varhove.com/wordpress/archives/960
  3. http://varhove.com/wordpress/archives/960
  4. http://nik.cmstory.com/index.php?name=News&file=article&sid=8
  5. http://www.bioedonline.org/news/news.cfm?art=2661
  6. http://www.youtube.com/watch?v=Ut1kGmOhzWQ
  7. Planetmountain News
  8. Alpinist.com
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Эйгер“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.  
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Eiger“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.