Алпийски бързолет
| Алпийски бързолет | ||||||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
|
Незастрашен[1] |
||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||||
(Linnaeus, 1758) |
||||||||||||||||||||||
| Разпространение | ||||||||||||||||||||||
Алпийския бързолет (Tachymarptis melba) е дребна птица от семейство Бързолетови (Apodidae), разред Бързолетоподобни (Apodiformes).
Съдържание |
[редактиране] Описание
Дължината на тялото му е около 20 cm, размаха на крилете 52 cmи тежи около 100 g. Малко е по-едър от сродния му Черен бързолет. Оцветен е в тъмно с изключение на гърдите и гушата които са по-светли. Няма изразен полов диморфизъм. Лети изключително добре и с много висока скорост.
[редактиране] Разпространение и местообитание
Среща се в Европа (включително България), Азия и Африка. Предпочита планински области, откъдето носи и името си. Прелетна птица.
[редактиране] Начин на живот и хранене
Подобно на другите видове бързолети, прекарва почти целия си живот в полет. Каца единствено по време на размножителния период когато мъти. Храни се с дребни летящи насекоми, предимно комари и мушици, които улавя летейки с широко отворена човка, като в сакче. Нощем се издигат на около 2 000 m височина и спят летейки, като леко забавят маховете на крилете си.
[редактиране] Размножаване
Гнезди в скалисти местности, входове на пещери, високи сгради. Гнездото е изградено от слюнка и фина глина. Снася 2, много рядко 3 бели сферични яйца, които мътят 19 дни и двамата родители. Малките се излюпват слепи и безпомощни и ги хранят и двамата родители с насекоми. Напускат гнездото на около 42-дневна възраст. Годишно отглежда едно люпило.
[редактиране] Допълнителни сведения
В България е защитен вид.
[редактиране] Източници
- ↑ ((en)) BirdLife International (2009). Tachymarptis melba. 2008 IUCN Red List of Threatened Species. IUCN 2008. Посетен на 31 октомври 2011.