Ам-гъл

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ам-Гъл

Ам-гъл (на английски: Gollum) е фантастичен персонаж от романа „Властелинът на пръстените“ на Дж.Р.Р.Толкин.

Истинското име на Ам-гъл е Смеагол - Бил е хобит от рода на Запасливците, но впоследствие покварен под влиянието на Единствения пръстен. Ам-гъл се натъква на пръстена в реката Андуин, където преди две хилядолетия пръстенът е изгубен от Исилдур малко преди да бъде убит от орки. Пръстенът е намерен от приятеля му Деагол, но Ам-гъл го убива и открадва пръстена. Взимайки го, той се скрива в пещерите под Мъгливите планини докато хобитът Билбо Торбинс му го отнема след като Билбо успява да отговори на загадките му.

Останал без 'безценното' си (както той нарича Пръстена), Ам-гъл излиза навън да го открие. Не след дълго е хванат от слугите на Саурон, които го откарват в Мордор. След дълги изтезания, той разказва как хобит на име Торбинс му е 'откраднал' пръстена. Това е и причината, заради която Назгулите са изпратени в Графството. След като бива освободен от Барад-дур, Ам-гъл се скита дълго из Средната земя. По молба на Гандалф, Арагорн го пленява и разпитва, след което го предава на елфите. Те се държат с него възможно най-мило и го посрещат по най-гостоприемния начин, но силата с която Пръстенът го влече вече е твърде голяма. Той успява да избяга отново и тръгва по следите на Задругата.

Преминава през мините на Мория, следвайки Задругата. Настига Фродо и Сам по пътя им към Мордор. Стигайки там, Ам-гъл играе важна роля в унищожението на Пръстена. В решаващия момент пред пещите на Ородруин, Фродо започва да се колебае и се отказва да хвърли пръстена, Ам-гъл го напада и отхапва пръста на който е Единствения. В този миг на радост Ам-гъл залитва назад и полита надолу към пропастта, където умира на 25 март 3019 г. от Третата епоха.

Народът на Смеагол започнал да го нарича Ам-гъл (Го-лъм) заради гърлените звуци, които започнал да издава след като се сдобил с Единствения пръстен. Ономатопоетичните елементи "ам" и "гъл" особено сполучливо предават идеята на Толкин зад това име. Името Ам-гъл на български идва от превода не на Любомир Николов, а на Красимира Тодорова.