Дж. Р. Р. Толкин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Джон Роналд Руел Толкин)
Направо към: навигация, търсене
Джон Роналд Руел Толкин
Tolkien 1916.jpg
Толкин през 1916 г.
Роден 3 януари 1892 г.(1892-01-03)
Блумфонтейн, Оранжева република
Починал 2 септември 1973 г. (на 81 г.)
Оксфорд, Великобритания
Професия писател, филолог, поет
Националност Флаг на Англия Англия,
Флаг на Великобритания Великобритания
Активен период 1937-1973
Жанр фентъзи
Известни творби Хобит
Властелинът на пръстените
Силмарилион
Съпруга Едит Брат (1889-1971)
Деца Джон Франсис (1917-2003)
Майкъл Хилари (1920-1984)
Кристофър Джон
Присила Ан
Сайт http://www.tolkienestate.com/home/
Джон Роналд Руел Толкин в Общомедия

Джон Роналд Руел Толкин (на английски: John Ronald Reuel Tolkien) е британски писател, смятан за основател на жанра фентъзи с романа си „Хобитът“ (The Hobbit) и неговото продължение трилогията „Властелинът на пръстените“ (The Lord of the Rings).

Биография[редактиране | edit source]

Произход[редактиране | edit source]

Доколкото е известно повечето предци на Толкин били занаятчии. Родът Толкин произхожда от областта Саксония, но живее в Англия от 18ти век и бързо се приобщава към английското общество.

Детство[редактиране | edit source]

Роден в Блумфонтейн, главен град на живописната Оранжева република, Южна Африка, в семейството на Артър Руел Толкин и Мейбъл Съфилд, англичани. Баща му се преместил в Блумфонтейн заради получено повишение в банката, в която работил в Англия. Десетина месеца след сватбата на родителите му, на 3 януари 1892 г., се ражда малкият Джон Толкин, когото всички наричат на галено Роналд. След две години се ражда и брат му Хилъри Артър Руел Толкин.

На тригодишна възраст Джон заминава с майка си и брат си за Англия, в Бирмингам на гости на сестрата на Мейбъл. На 15 февруари същата година, баща му умира от инсулт. Майката, почти сама и с две деца в Бирмингам, намира малка къща в крайградското селце Сеърхол, където се установява. Тя се отдава на идеята да даде добро възпитание и образование на децата си. През юни 1900 г. Мейбъл и сестра ѝ, Мей Инкълдън, хвърлят в потрес роднините си, убедени баптисти, приемайки римокатолицизма. Така те скъсват отношенията си с тях.

През есента Джон Толкин се явява на изпит в училището „Кинг Едуард“ и е приет. В края на същата година семейството се мести в Моусли, за да бъдат по-близо до Бирмингам и училището. Скоро след това Мейбъл Толкин се премества в къща в Еджбастън в близост до Бирмингамската оратория и училището „Св. Филип“, където тя премества децата си поради финансови затруднения. През есента на идната година Джон Роналд получава стипендия от „Кинг Едуард“ и се завръща там, за да продължи обучението си.

На 14 ноември 1904, майка му умира след шестдневна диабетична кома. Роналд и брат му Хилари се преместват при леля им Беатрис Съфилд. Отец Франсис Ксавиер Морган, свещеник в Бирмингамската оратория, става техен настойник. Скоро отношенията на двете момчета с леля им се обтягат и отеца им помага да си намерят евтин пансион, където Роналд се запознава с красивата девойка Идит Мери Брат. С голям интерес Толкин попива знания за нови езици, участва в училищния отбор по ръгби. Поради това отец Морган не е очарован от появата на Идит, която е с три години по-голяма от него. Той обяснява на Роналд, че без стипендия не би могъл да завърши образованието си, а за тази цел трябва да се справи блестящо на приемните изпити в Оксфордския университет. Толкин обещава да прекрати връзката си с Идит до навършването на двадесет и една години.

Ранни години[редактиране | edit source]

В началото на 1908 г. Роналд и брат му се местят да живеят в общежитие зад църквата и Роналд започва първата си година в Оксфорд. Там скоро забелязват талантът му по отношение усвояването на нови езици. На 17 декември 1911 г. той получава и първата си награда в колежа Екзитър. През 1913 г., след навършване на пълнолетието си, той изпраща писмо до Идит с молба да се омъжи за него. Три години по-късно отец Морган благославя брака им. През същата година държи държавни изпити за степен бакалавър на хуманитарните науки. След две години получава първа степен за Английски език и литература. Същевременно е назначен в полка на Лангширските стрелци.

На 22 март 1916 г. той сключва брак с Идит Брат. Междувременно е избухнала Първата световна война. Три месеца след сватабата си, Толкин участва в настъплението при р. Сома като офицер( лейтенант)-свързочник в продължение на четири месеца. Скоро заболява тежко от тиф и се завръща в Англия. По това време Толкин вярва че някога Англия е била богата с множество легенди и предания, такива като скандинавските митове, ирландските саги и келтските епоси. Те обаче били изгубени след завладяването на Острова от норманите през 1066 година. Така страната остава „пропита” с келтската, но не и с англосаксонската митология и фолклор. Хрумва му мъглява идея за творба, която именува „Книга на изгубените предания“.

В Оксфорд[редактиране | edit source]

През 1917 г. се ражда и първият син на семейство Толкин — Джон. Година по-късно Роналд и Идит се преместват да живеят в Оксфорд. През 1919 г. той работи като помощник по списването на Оксфордски речник за две години. На следващата година се ражда и вторият му син – Майкъл. Междувременно Толкин вече е направил няколко по-забележими опита в областта на литературата с „Таласъмска крачка“ (1915) и „Веселите моряци“ (1920). През 1921 г. той се премества в Лийдс и започва работа като преподавател по английска литература. Година по-късно е издаден и „Речник на средноанглийски език“. През 1924 г. Роналд вече е професор в Лийдс и се ражда най-известния му син — Кристофър Толкин, бъдещ редактор на посмъртно издадените творби на своя баща и техен най-голям познавач.

През лятото на 1925 година той и жена му Идит, заедно със синовете си Джон (почти на осем години), Майкъл (почти на пет) и Кристофър (ненавършил една) заминават на почивка във Файли, градче на Йоркширския бряг, където и до днес ходят много туристи. Там наемат вила, построена върху скала, надвиснала над плажа и морето. По това време Майкъл бил болезнено привързан към мъничко оловно куче-играчка, което носел навсякъде със себе си. По време на една плажна разходка той се увлича в хвърлянето на камъчета във водата и за миг оставя кученцето на пясъка. На този фон мъничката петниста играчка изчезнала. Майкъл бил съкрушен. До вечерта и през целия следващ ден Толкин и малкия Джон търсили кученцето безрезултатно. За да успокои Майкъл давайки му разбираемо „обяснение“ за съдбата на любимата му играчка Роналд измислил приказка, в която живо кученце на име Роувър е превърнато в играчка от магьосник, впоследствие изгубено на плажа от момченце досущ като Майкъл, среща комичен „пясъчен вълшебник“ и преживява цял куп приключения на луната и в морето. Това е приказката известна днес като „Роувърандъм“. Тя не е създадена наведнъж. Много нейни части са допълвани през годините. Освен това тя е записана в писмен вариант години по-късно, а е публикувана за първи път едва през 1998 година под вещата редакция на Кристина Скъл и Уейн Г. Хамънд, които намират в текста ѝ препратки към различни източници — от норвежките саги до Едит Несбит, — както и първообраза на елементи от класическата Толкинова митология.

През април същата 1925 година Джон Р. Р. Толкин и Е. В. Гордън публикуват техният превод на „Сър Гауейн и Зеленият рицар”, а през октомври започва работа в Оксфорд, като преподавател по Англо-Саксонски. Преподава и в колежа „Пемброук” за следващите 24 години. 1926 г. не е особено продуктивна за Толкин, като се изключи статията му „Филология — общи творби” в „Годишник по Английски език и литература”. В тази година той се запознава с К. С. Луис. През следващите няколко години Роналд се отдава на преподавателската си работа. Заедно с приятелите си Луис, Чарлз Уилямс и Оуен Барфийлд, поставят началото на неформалния литературен кръг Инклинги.

След няколко години започва писането на епичния цикъл от митове и легенди за Средната земя, наречена „Силмарилион“. Всъщност Толкин започва да пише поеми, включени по-късно в същата книга, още по фронтовете на Първата Световна Война, но едва по-късно изгражда основната част от повествованието.

В света на Средната земя[редактиране | edit source]

През 1929 г. се ражда дъщеря му Присила. Идеите на Толкин за неговата митология вече се развиват, но само в ума му. Около 1933 г. той за пръв път подхваща историята за едно малко същество наречено Билбо Бегинс и през 1936 г. завършва „Хобитът“ — първата му издадена книга, свързана със Средната земя. То е хòбит – странно малко същество, живеещо в не по-малко странна страна. Билбо е въвлечен от вълшебника Гандалф в едно приключение заедно с тринайсет джуджета, тръгнали да открият заедно едно съкровище, пазено от дракона Смог. Но хобитът Билбо си има богатство и тръгва на път най-вече заради приключенията и заради приятелите, които познава съвсем отскоро... Четиринайсетте търсачи на съкровището минават през всякакви препятствия, срещат се с всевъзможни същества (и добри и лоши), за да стигнат до леговището на дракона. Историята около написването на книгата се е превърнала в легенда. Една вечер, докато проверява студентски съчинения, Толкин попада на празен лист. Той импулсивно го хваща и написва: „В една дупка в земята живееше хòбит.” С тези думи той поставя началото на световната си известност. Книгата си за Билбо той завършва през 1936 година. Пълната версия на романа излиза през 1948 г.

Същата година Роналд чете и прочутата си лекция „Беовулф: за чудовищата и критиците” и излиза известната книга „Песни за филолози”, в която той публикува пет поеми на англо-саксонски, една на готически и седем на английски език. На следващата година той публикува „Беовулф: за чудовищата и критиците” (1 юли 1937), а на 21 септември излиза и неговата първа „книга на славата” — „Хобит или дотам и обратно”. Увлекателния детско-юношески роман се радва на неочакван успех. Второто издание се появява през 1951 г., а третото — през 1966 г. В по-късни издания са правени корекции. Анотирано издание се публикува през 1988 г. Издателите „Алън и Ънуин“ веднага поискват от професора продължение на чудната история, останала с така приятно „отворен финал“. Толкин веднага се заема с поставената задача.

През следващите четири години Роналд се отдава почти изцяло на това продължение, което започва да натрупва все повече и повече обем под влияние на събираните през годините идеи на талантливия професор. През 1939 г. чете прословутата си лекция „За вълшебните предания” , а през следващата, 1940 г., излиза „Беоулф и фрагмента Финесбург” — превод в проза на съвременен английски език от Джон Р. Кларк Хол, където са включени „Встъпителни бележки върху превода в проза на Беоулф” от Толкин. С това се продължава успешната серия издания на „Джордж Алън и Ънуин”, а Роналд трупа все повече слава и най-вече авторитет. Резултатът не закъснява — още на следващата година той става професор по английски език и литература в Оксфорд — пост, който заема до пенсионирането си през 1959 г. Заедно с това е издадена и „Листо от Дребносръчко” — разказ, преиздаден по-късно в „Дърво и лист” (28 май 1964). Следващата прочута приказка на Толкин (след „Листо от Дребносръчко”), публикувана по-късно в „Опасното кралство”, излиза през 1949 г. Става дума за „Фермера Джайлс от Емз” (октомври 1949 година, илюстрирана от най-издвестния илюстратор на толкиновите творби Полийн Бейнс).

Дванадесет години отнема на Толкин да довърши своята най-епична творба. По времето когато я завършва той не е далеч от шейсет годишнината си и с нетърпение чака издаването ѝ, ала не е сигурен дали желае да бъде публикувана от досегашните му издатели от „Алън и Ънуин”, макар че по време на работата си обсъжда с тях ръкописа и получава горещо одобрение. Проблемът се корени в неговата стара мечта — книгата с „изгубените предания”, която той копнее да публикува. През 1937 г. от издателството, макар и не напълно отказват да я публикуват. Стенли Ънуин просто заявява, че е неподходяща за продължение на „Хòбит”. Толкин така и не предлага втори път тази книга на „Алън и Ънуин” с презумпцията, че щом веднъж са „отказали”, ще откажат отново. Роналд желае да публикува своите ранни съчинения заедно с новата си книга, тъй като тя в голяма степен се откъсва от „Хобит” и съдържа множество реминисценции именно от онези творби на писателя. Ала над всичко Толкин копнеел да намери публика за старата си творба, тъй че когато Милтън Уолдман от издателска къща „Колинс” показал интереса си към двете книги – старата и новата, Роналд бил твърде склонен да изостави „Алън и Ънуин”.

Последни години[редактиране | edit source]

Гробът на Дж.Р.Р. Толкин в Оксфорд

Джон Роналд Руел Толкин умира на 2 септември 1973, на 81 годишна възраст в частна болница.

В обемното Толкиново творчество се включват редица посмъртно публикувани книги относно историята на измисления свят Средна земя, сред които най-известна е Силмарилион. Неотмиращата популярност и голямото влияние на творбите му превръщат Толкин в баща на съвременния жанр фентъзи.

Произведения[редактиране | edit source]

Самостоятелни романи[редактиране | edit source]

  • Хобит, The Hobbit: or, There and Back Again (1937)
  • Farmer Giles of Ham (1949)
  • Ровърандъм, Roverandom (1998)
  • Разказ за Децата на Хурин, The Children of Hurin (2007)
  • The Legend of Sigurd and Gudrun (2009)

Серия „Властелинът на пръстените” (Lord of the Rings)[редактиране | edit source]

  1. Задругата на Пръстена, The Fellowship of the Ring (1954)
  2. Двете кули, The Two Towers (1954)
  3. Завръщането на краля, The Return of the King (1955)

Серия „История на Средната Земя” (History of Middle-Earth)[редактиране | edit source]

  1. The Book of Lost Tales (1983)
  2. The Book of Lost Tales, Part Two (1984)
  3. The Lays of Beleriand (1985)
  4. The Shaping of Middle-Earth (1986)
  5. The Lost Road and Other Writings (1987)

Серия „В историята на Властелинът на пръстените” (The History of The Lord of the Rings)[редактиране | edit source]

  1. The Return of the Shadow (1988)
  2. The Treason of Isengard (1989)
  3. The War of the Ring (1990)
  4. Sauron Defeated (1992)

Серия „Силмарилион” (Later Silmarillion)[редактиране | edit source]

  1. Morgoth's Ring: The Legends of Aman (1993)
  2. The War of the Jewels: The Legends of Beleriand (1994)

Детска литература[редактиране | edit source]

  • Mr. Bliss (1937)
  • Bilbo's Last Song (1974)
  • Oliphaunt (1989)

Разкази[редактиране | edit source]

  • Bilbo Baggins and Smaug (1937)
  • The Trolls (1937)
  • Червенокосият Джайлс, Farmer Giles of Ham (1949)
  • The Adventures of Tom Bombadil 1961)
  • Smith of Wootton Major (1964)

Сборници[редактиране | edit source]

  • Силмарилион, The Silmarillion (1937)
  • The Adventures of Tom Bombadil (1962) - поеми
  • The Tolkien Reader (1964)
  • Tree and Leaf (1964)
  • Farmer Giles of Ham / Adventures of Tom Bombadil (1975)
  • The Father Christmas Letters (1976) – издадена и като „Letters from Father Christmas
  • Poems and Stories (1980)
  • Недовършени предания, Unfinished Tales (1980)
  • Smith of Wootton Major / Farmer Giles of Ham (1984)
  • Опасното кралство, Tales from the Perilous Realm (1993)
  • Poems by J.R.R. Tolkien (1993) - поеми
  • The Peoples of Middle-earth (1996)
  • Smith of Wootton Major / Leaf by Niggle (2003)
  • The Fall of Arthur (2013) - поеми

Документалистика[редактиране | edit source]

Книги за Роналд Руел Толкин[редактиране | edit source]

  • Tolkien: A Look Behind the Lord of the Rings (1969) – от Лин Картър
  • Master of Middle-Earth (1972) – от Пол Х. Кохер
  • Tree by Tolkien (1973) – от Колин Уилсън
  • Lord Of The Elves and Eldils: Fantasy And Philosophy In C. S. Lewis And J. R. R. Tolkien (1974) – от Ричард Пуртил
  • Tolkien's World (1974) – от Рандъл Хелмс
  • The Complete Guide to Middle-earth (1978) – от Робърт Фостър
  • The Inklings: C.S. Lewis, J.R.R. Tolkien, Charles Williams and Their Friends (1978) – от Хъмфри Карпентър
  • The Fantasts: Studies of J. R. R. Tolkien, Lewis Carroll, Mervyn Peake, Nokolay Gogol And Kenneth Grahame (1984) – с Едмънд Литъл
  • J.R.R. Tolkien: A Biography (1987) – от Хъмфри Карпентър
  • Tolkien in 20th Century (1987) – от Анна Брамуел
  • Tolkien (1993) – от Дейвид Дей
  • Map of Tolkien's Middle-earth (1994) – от Брайън Сибли
  • The Hobbit Map (1995) – от
  • Realms of Tolkien: Images of Middle-Earth (1996)
  • The Map of Tolkien's Beleriand (1999) – от Брайън Сибли
  • J.R.R. Tolkien: An Audio Portrait (2001) – от Брайън Сибли
  • The Fellowship of the Ring Insiders' Guide (2001) – от Брайън Сибли
  • The Fellowship of the Ring Visual Companion (2001) – от Джуд Фишър
  • The Lord of the Rings Official Movie Guide (2001) – от Брайън Сибли
  • J.R.R.Tolkien (2001) – от Майкъл Уайт
  • Hobbit Companion (2002) – от Дейвид Дей
  • The Art of The Fellowship of the Ring (2002) – от Гари Ръсел
  • The Lord of the Rings: The Making of the Movie Trilogy (2002) – от Брайън Сибли
  • The Lord of the Rings: The Two Towers Visual Companion (2002) – от Джуд Фишър
  • J.R.R.Tolkien: Myth, Morality and Religion (2003) – от Ричард Пуртил

Източници[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
Портал В Портал Властелинът на пръстените можете да намерите още много страници за Властелинът на пръстените.