Властелинът на пръстените: Двете кули

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за филма. За втората част от романа вижте Двете кули.

Властелинът на пръстените: Двете кули
The Lord of the Rings: The Two Towers
Режисьор Питър Джаксън
Продуцент Фран Уолш
Питър Джаксън
Сценарий Дж.Р.Р.Толкин
Питър Джаксън
В ролите Илайджа Ууд
Иън Маккелън
Шон Остин
Виго Мортенсен
Анди Серкис
Лив Тайлър
Кейт Бланшет
Джон Рийс-Дейвис
Орландо Блуум
Бърнард Хил
Кристофър Лий
Били Бойд
Доминик Монахан
Хюго Уивинг
Миранда Ото
Карл Ърбан
Дейвид Уенъм
Брад Дуриф
Сала Бейкър
Шон Бийн
Музика Хауърд Шор
Оператор Андрю Лесни
Разпространител Ню Лайн Синема
Премиера 18 декември 2002
(САЩ)
10 януари 2003
(България)
Времетраене 179 минути
Страна САЩ
Нова Зеландия
Език английски
Бюджет $94 милиона[1]
Приходи $926,047,111[1]
Хронология
Fleche-defaut-gauche.png
Задругата на пръстена
Завръщането на краля
Fleche-defaut-droite.png
Външни препратки
Страница в IMDb
Властелинът на пръстените: Двете кули в Общомедия

Властелинът на пръстените: Двете кули е фентъзи филм[2] от 2002 година, режисиран от Питър Джаксън по едноименния втори том от трилогията на Дж.Р.Р.Толкин Властелинът на пръстените.

Продължавайки историята на Задругата на пръстена, филмът развива три сюжетни линии. Фродо и Сам продължават пътуването си към Мордор, за да унищожат Единствения пръстен. По пътя към тях се присъединява Ам-гъл, предишният притежател на Пръстена. Арагорн, Леголас и Гимли отиват при разкъсания от войната народ на Рохан и се събират с възкръсналия Гандалф, преди да се бият в Битката при Шлемово усое. Мери и Пипин избягват от плен, срещат се с Дървобрад и Ент и помагат да се планира атака срещу Исенгард.

Филмът среща голямо одобрение от критиците.[3] Превръщайки се в боксофис успех, той печели над $900 милиона долара по света, нареждайки се на 19 място по приходи за всички времена. Филмът печели и два Оскара.[4]

Сюжет[редактиране | edit source]

Гандалф се жертва в битка срещу Балрог, осигурявайки на Задругата на пръстена време да избяга от Мория.

Седмици по-късно, Фродо Бегинс и Самознай Майтапер продължават пътуването си към Мордор, за да унищожат Единствения пръстен, а с него и Черния Лорд Саурон. Една нощ те са атакувани от Ам-гъл, който притежавал пръстена в продължение на векове преди да го изгуби от чичото на Фродо - Билбо. Фродо и Сам залавят Ам-гъл, но Фродо се смилява над него, разбирайки тежестта на Пръстена. Фродо го убеждава да ги води до Мордор, тъй като се нуждаят от водач. Въпреки това, Сам предупреждава Фродо, че хитрото създание ще ги предаде. В Рохан, Арагорн, Леголас и Гимли преследват Урук-хай, които са отвлекли Мери и Пипин. Междувременно, Грима Змийският език, който тайно служи на Саруман, омайва Крал Теоден от Рохан. Подбудени от Саруман, орки и обсаждат земите. Племенникът на Теоден, Еомер обвинява Грима, че е шпионин, а Грима го пропъжда. Еомер отива в провинцията, за да събере останалите лоялни Рохирими. По-късно войската на Еомер прави засада на Урук-хай и ги убива. Така Мери и Пипин избягват и отиват в гората Ветроклин, където срещат Дървобрад и най-старите Енти.

Фродо, Сам и Ам-гъл прекосяват Мъртвите блата, избягвайки един Назгул. Когато стигат до Черната порта, разбират, че тя е затворена и пазена от орки. Ам-гъл убеждава Фродо и Сам, че ако опитат да преминат през портата, ще бъдат заловени и им предлага да ги преведе през неохраняем вход. След като биват информирани от Еомер за битката му с Урук-хай, Арагорн, Леголас и Гимли намират следите на Мери и Пипин. Тримата срещат Гандалф, прероден като Гандалф Белия след като умира в битка. Гандалф се присъединява към тях в пътуването им към Едорас. След като пристигат, освобождават Теоден от заклинанието на Грима. Теоден решава да премести хората си към укреплението Шлемово усое за по-сигурно. От страх, че Шлемово усое няма да оцелее Гандалф заминава, за да намери Еомер и неговата войска. Грима бяга към кулата Ортанк и информира Саруман за слабост във външната стена на Шлемово усое. Саруман изпраща армията си към крепостта.

Междувременно, Ам-гъл се бори с лоялността си към Фродо и изпиващата му нужда за Пръстена. Когато Фродо и Сам са хванати от Рейнджърите на Итилиен, Фродо разбира за присъствието на Ам-гъл и пощадява живота му. Ам-гъл все пак се чувства предаден, и започва да заговорничи срещу новия си "господар". Докато войските на Теоден пътуват към Шлемово усое, те са нападнати от Варги, а Арагорн е хвърлен от скала и мислен за мъртъв. В Ломидол, Елронд убеждава дъщерия си Арвен да се откаже от любовта си към Арагорн и да напусне Средната земя със своите другари Елфи. Щом научава за Пръстена на Фродо, водачът на рейнджърите, Фарамир, запоядва да бъде изпратен в Гондор. В Рохан, Арагорн е изхвърлен на брега на реката и се отправя към Шлемово усое. Теоден събира всеки мъж, който може да се бие срещу армията от Урук-хай на Саруман. Когато нощта пада, батальон от елфи пристига, за да подсили хората на Рохан. В гората Ветроклин, Мери, Пипин, Дървобрад и останалите енти свикват съвет, за да решат каква ще бъде ролята на ентите във войната срещу Саруман.

Битката за Шлемово усое започва между Урук-хай и Рохирими, заедно с Арагорн и неговите другари. Използват се експлозиви срещу слабото място в стената, позволявайки на орките да разрушат крепостта. Във Ветроклин, Дървобрад и другите енти първоначално отказват да се включат във войната. Когато обаче Пипин им показва, че Саруман е изсякал гората, Дървобрад нарежда на ентите да тръгнат да търсят отмъщение. Арагорн повежда Теоден, Леголас и останалите Рохирими в атака срещу армията на Урук-хай, позволявайки на жените и децата да избягат в планините. Гандалф се появява, заедно с Еомер и неговите хора. Обединените сили принуждават Урук-хай да избягат във Фангорн, където Ентите и техните съюзници Хуорните ги атакуват. В Исенгард, Ентите унищожават Урук-хай и освобождават бента на реката, удавяйки оцелелите орки, наводнявайки Исенгард и стоящия на кулата си Саруман.

Край на разкриващата сюжета част.

Актьорски състав[редактиране | edit source]

Виго Мортенсен, играе ролята на Арагорн,около когото се върти сюжета на Двете кули според режисьора Питър Джаксън[5]

Саундтрак[редактиране | edit source]

Властелинът на пръстените: Двете кули
Албум на Хауърд Шор
Записан 10 декември
Издаден 2002
Жанр Саундтрак
Времетраене 72:46
Хронология на Хауърд Шор
Властелинът на пръстените: Задругата на пръстена Властелинът на пръстените: Двете кули Властелинът на пръстените: Завръщането на краля
Властелинът на пръстените: Двете кули в Общомедия

Саундтракът към Двете кули излиза на 10 декември 2002. Общата му продължителност е 73 минути. Всички творби са дело на Хауърд Шор. През 2004 печели Грами за най-добър саундтрак.[6]

Списък на творбите включени в компактдиска:

  1. Foundations of Stone
  2. The Taming of Smeagol
  3. The Riders of Rohan
  4. The Passage of the Marshes
  5. The Uruk-hai
  6. The King of the Golden Hall
  7. The Black Gate Is Closed
  8. Evenstar
  9. The White Rider
  10. Treebeard
  11. The Leave Taking
  12. Helm's Deep
  13. The Forbidden Pool
  14. Breath of Life
  15. The Hornburg
  16. Forth Eorlingas
  17. Isengard Unleashed
  18. Samwise The Brave
  19. Gollum's Song

Награди и оценки[редактиране | edit source]

Критици[редактиране | edit source]

Властелинът на пръстените: Двете кули получава главно положителни оценки от критиците. На сайта Metacritic, който публикува мненията на професионални критици, филмът получава 37 положителни оценки и нито една отрицателна.[3] Битката за Шлемово усое пък е обявена за една от най-добрите бойни сцени на всички времена.[7]

Награди[редактиране | edit source]

  • Оскари[8]
    • Победител: Специални визуални ефекти, Монтаж на звуковите ефекти.
    • Номинации: Най-добър филм, Най-добър декор, Най-добър филмов монтаж и Най-добър звуков микс.
  • Награди на Британската филмова академия: Най-добър дизайна на костюми, Най-добри специални визуални ефекти и Наградата на публиката.
  • Грами: Най-добър саундтрак (Хауърд Шор)
  • Награда Хюго: Най-добро сценично представяне, дълга форма
  • Награда Сатурн: Най-добър фентъзи филм, Най-добър костюм, Най-добра поддържаща мъжа роля (Анди Серкис)

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б The Lord of the Rings:The Two Towers. // Box Office Mojo. 18 декември 2002. Посетен на 26 май 2012.
  2. http://uk.movies.ign.com/articles/667/667848p1.html
  3. а б Critic Reviews for The Lord of the Rings:The Two Towers. // Metacritic. 18 декември 2002. Посетен на 26 май 2012.
  4. http://www.imdb.com/title/tt0167261/awards
  5. An Interview with Peter Jackson. // IGN Movies. 13 декември 2002. Посетен на 26 май 2012.
  6. LOTR composer wins Grammy. // TVNZ. 9 февруари 2004. Посетен на 01 юни 2012.
  7. The best – and worst – movie battle scenes. // CNN, 30 март 2007. Посетен на 1 април 2007.
  8. The 75th Academy Awards (2003) Nominees and Winners. // oscars.org. Посетен на 2011-11-20.

Външни препратки[редактиране | edit source]