Завръщането на краля

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Завръщането на краля
The Return of the King
Оригинален език английски
Автор Джон Роналд Руел Толкин
Първо издание 1955 г.
Великобритания
Жанр фентъзи
Вид роман
Поредица "Властелинът на пръстените"
Предходна "Двете кули"
Следваща ---

Преводач Любомир Николов

"Завръщането на краля" (на английски: The Return of the King) е третият, последен том на епоса „Властелинът на пръстените“ на английския писател Джон Роналд Руел Толкин. Официално книгата е издадена за пръв път на 20 октомври 1955 г. във Великобритания.

Книгата включва петия и шестия от шестте тома, които съставят цикъла "Властелинът на пръстените". Толкин не им дава отделни имена, само номера; при по-късни издания синът му Кристофър Толкин им дава имената "Войната на Пръстена" и "Завръщането на краля".

Сюжет[редактиране | edit source]

Първата от двете книги, включени в третия том, проследява приключенията на Гандалф, Арагорн, Леголас, Гимли, Мери Брендифук и Пипин Тук.

След превземането на Исенгард от ентите и пленяването на Саруман, Гандалф избързва заедно с Пипин Тук към столицата на Гондор, града-крепост Минас Тирит. Там той се среща с Денетор, Наместник на Гондор, и се опитва да го предупреди за готовността на Саурон за война. Денетор го посреща студено, и отказва да вземе мерки, за да събере сили срещу опасността. Гандалф поема инициативата, и зад гърба на Денетор изпраща сигнал за помощ до крал Теоден Рохански. Пипин Тук предлага на Денетор службата и верността си, и бива приет от него за защитник на града.

Получил сигнала, Теоден събира силите си. По пътя към Гондор Арагорн, Гимли и Леголас се отклоняват от армията му, и тръгват по Пътя на Мъртвите, за да призоват обитателите му – някогашен народ, обещал на гондорския крал Исилдур вярност, но предал го, и затова прокълнат от Исилдур да не намери покой и в смъртта, докато не изпълни обещанието си.

Съвсем скоро след това Саурон атакува града с огромна армия орки, тролове и Харадрими, предвождана от Назгулите. Минас Тирит вече е почти паднал, когато армията на Теоден пристига и обръща хода на битката. Повелителят на Назгулите е принуден да изостави схватката си с Гандалф и да се намеси на бойното поле. Там той убива крал Теоден, но загива от ръката на Еовин, която се е присъединила тайно към армията, преоблечена като мъж. Битката бива окончателно решена от армията на Мъртвите, които, завладели корабите на повиканите да се присъединят към Саурон корсари от Умбар, пристигат с тях по реката Андуин.

По време на битката Денетор окончателно изгубва ума си, и се опитва да изгори ранения си син Фарамир и себе си. С помощта на Пипин Тук Гандалф успява да спаси Фарамир.

Арагорн поема командването на Гондор след битката, но победата не го успокоява – той знае, че Саурон може да бъде спрян единствено чрез унищожаването на Единствения пръстен. За да отвлече вниманието на Саурон, и да даде повече шанс на Фродо да унищожи Пръстена, той повежда остатъците от армиите на Гондор и Рохан на привидно самоубийствена атака срещу Мордор.

В следващата, последна книга Сам спасява Фродо Бегинс от орките, които са го пленили. След много трудности те успяват да достигнат до Съдбовния връх, преследвани от Ам-гъл. В ковачницата на Саурон, където Пръстенът е бил изкован и силата му е най-голяма, тя надделява над Фродо и той се поддава на изкушението да запази Пръстена за себе си. Ам-гъл обаче успява да го нападне и да отхапе пръста с пръстена от ръката му. Не на себе си от триумфа, Ам-гъл се подхлъзва и пада в огъня на вулкана, и Пръстенът е унищожен. Това е и краят на Саурон и неговата армия.

Арагорн е коронован за крал, и се оженва за Арвен. Саруман обаче успява да се измъкне от плена на ентите, и организира група бандити под свое командване. Когато Мери и Пипин се връщат в Графството, откриват, че то е завладяно от Саруман. Те бързо организират съпротива срещу него, и го побеждаат. По молба на Фродо Саруман е оставен да си тръгне, но собственият му слуга Грима Змийския език го убива, неиздържал на отношението му.

Накрая мирът е възстановен, и всички са щастливи. Раната на Фродо обаче остава незараснала, и телом, и духом. Единственият начин за него да намери покой е да отиде на Запад с елфите, в Блажените земи. При отпътуването си Елронд и Галадриел взимат Билбо и Фродо със себе си.

Край на разкриващата сюжета част.
Предишна: Поредица:
Следваща:
Двете кули Властелинът на пръстените няма


Портал В Портал Фентъзи можете да намерите още много страници за Фентъзи.