Андрея Долапчиев
| Андрея Долапчиев | |
| български революционер | |
| Роден |
1881 г.
|
|---|---|
| Починал | не по-рано от 1943 г.
|
Андрея Георгиев Долапчиев е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Андрея Долапчиев е роден в 1881 година[2] в лозенградското село Пирок, тогава в Османската империя. Присъединява се към ВМОРО в 1902 година от Лазар Маджаров и влиза в четата му. Сражава се с войска при Пазлака, Пирошко землище, а след това на 15 май в Кукурданския бой в землището на Ковачево,[1] къдато загиват помощник-войводата Иванчо Стойков от Ениджия и четникът дядо Яни Събев от Яна,[3] а четникът Вълчо Петков е ранен. С четата на Маджаров участва и в последвалото през лятото Илинденско-Преображенско въстание. След въстанието четата превежда през границата много българи, бягащи от жестокостите на османците. На 27 май минава с останалите четници границата при Текенджа.[1]
На 29 април 1943 година, като жител на Бургас, подава молба за българска народна пенсия,[1] която е одобрена и отпусната от Министерския съвет на Царство България.[4]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 31.
- ↑ Към 29 април 1943 година е на 62 години.
- ↑ Попниколов, Димитър. Преображенското въстание : (Лични спомени и по спомени на войводата Яни Попов). Второ допълнено издание. София, Издателство на Отечествения фронт, 1982. с. 71.
- ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 32.
