Андрия Радович
| Андрия Радович Андрија Радовић | |
| черногорски, сръбски и югославски политик и държавник | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 1947 г.
|
Андрия Радович (на сръбски: Андрија Радовић, Мартиничи, 28 януари 1872 г. – Белград, 1947 г.) е черногорски, сръбски и югославски политик. Като член на Народната партия е борец за парламентарна демокрация, министър-председател на Черна гора на два пъти (1907 и 1916 – 1917 г.). По време на Първата световна война той се застъпва за обединението на Черна гора със Сърбия. Член на Демократическата партия в Кралство Югославия.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Андрия Радович е роден през 1872 г. в село Мартиници, в планинското племе Белопавлича, син на сердар Ягош Радович. В Цетине завършва начално училище и три класа гимназия, когато е изпратен в Италия като учител на принц Никола. Завършва военно инженерно обучение в Италия през 1890 – 1894 г. Завръща се в Италия през 1901/02.
Бомбена афера[редактиране | редактиране на кода]
В аферата Бомба един от главните обвиняеми е Радович, който е осъден на петнадесет години строг затвор. Помилван е след края на Първата балканска война през 1913 г.[1]
Министър[редактиране | редактиране на кода]
Още през 1919 г. Радович се опитва да се включи активно в политическия живот на новата държава и става един от основателите на Демократическата партия от Черна гора. На изборите за Конституционно събрание на Кралство SHS в края на 1920 г. успява да спечели депутатски мандат. Но още на изборите през 1923 г. претърпява фиаско. На парламентарните избори от 1927 г. отново печели депутатския мандат. През същата година е назначен в Съвета на директорите на Националната банка, за да бъде назначен за следващ вицеуправител, когато окончателно напуска политиката и след известно време е пенсиониран.[1]
По-късно през годината[редактиране | редактиране на кода]
След пенсионирането си Радович живее в Белград, където остава и по време на Втората световна война. Умира в Белград през 1947 г.[1]
Препратки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Александар Стаматовић: ПОЛИТИЧКА И ДРЖАВНИЧКА АКТИВНОСТ АНДРИЈЕ РАДОВИЋА (1916—1918) // Архивиран от оригинала на 2017-03-25. Посетен на 25. 03. 2017.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Pavlović, Srdja. Balkan Anschluss: The Annexation of Montenegro and the Creation of the Common South Slavic State. Purdue University Press, 2008. ISBN 978-1-55753-465-1.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Андрия РАДОВИЧ: Въпросът за Скутари, Париж : Graphique), 1919 (англ.) (Обхват 14 страници)
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Андрија Радовић“ в Уикипедия на сръбски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |