Анри Лорен
| Анри Лорен | |
| Роден | 18 февруари 1885 Париж, Франция |
|---|---|
| Умира | 5 май 1954 (на 69) Париж, Франция |
| Националност | французин |
| Стил | кубизъм |
Анри Лорен (на френски: Henri Laurens) (18 февруари 1885 - 5 май 1954) е френски скулптор и илюстратор представител на кубизма.
[редактиране] Живот и творчество
Първоначално учи каменоделство от 1899 до 1905 година и се посвещава на орнаменталното каменоделство в строителството. През свободното си време Лорен изготвя пластики в стила на Огюст Родан (на френски: Auguste Rodin). През 1911 се присъединява към групата художници от Монпарнас и година по-късно бива въведен в синтетичния кубизъм от своя доживотен приятел Жорж Брак. През 1913 за пръв път участва в изложбата "Salon des Indépendants" в Париж. Три години по-късно се запознава с Амедео Модиляни и Пабло Пикасо, което води до създаването на натюрморти и глави сглобени от оцветени метални и дървени плоскости, отчасти копиращи стилът на африкански, плменни маски. [1]
Между 1920 и 1930 създава, отнасяйки се към Пикасо, посткубистични произведения, които вече не конструира а моделира. От началото на 30те години скултурите му губят кубистичния си облик и се забелязва влиянието на сюреализма. След морска ваканция през 1934 фокуса и темата на творбите му се изместват и все по-често създава сирени, русалки и музи. [2]
Едно от основните му произведения от този период е завършената през 1952 скулптура "L'Amphion" (от френски: "Амфионът"), която днес се намира пред университета в Каракас, Венецуела. Става дума за уголемена (440см заедно с поставката) версия на статуя със същото име от 1937. Спроед старогръцка сага при строежа на крепостната стена в Тива тухлите се наредили сами водени от звуците на лирата на Амфион. Този проект е, според авторът му, опит да бъде постигнат синтез между музиката и архитектурата.[3] Чрез бронзовата статуя "Le matin"(от френски: "Утрото") от 1944 Лорен се захваща с темата за немската окупация на Франция и свързаното с това страдание. Мнозина негови близки и приятели са били принудени да напуснат Париж, някои от тя никога не се завръщат.
Анри Лорен умира през 1954 на възраст от 69 години в родния си град. Там е погребан на гробищата в Монпарнас. На гробът му е поставена неговата скулптура "La Douleur" (от френски: "Болката").
[редактиране] Бележки
[редактиране] Източници
- Reinhold Hohl: Skulptur im 20. Jahrhundert. Ausstellung im Wenkenhof, Wenkenpark, Riehen/Basel. 10. Mai bis 14. September 1980. Werner Druck AG, Basel 1980
- Anita Beloubek-Hammer: Henri Laurens 1885 - 1954. Bronzen, Steine und Arbeiten auf Papier. Katalog zur Ausstellung im Alten Museum Berlin vom 10. April bis 2. Juni 1991, Hrsg. Staatliche Museen zu Berlin, Nationalgalerie, Ausstellung und Katalog
